Спасова могила

 

Слънцето бе поело по своя път из небето. 

А той намаляваше с всеки следващ ден на настъпващата есен. 

Денят намаляваше и за нас - хората, а ние сякаш с последни сили, вдигахме поглед нагоре и се опитвахме да вземем в ръце малко от топлината на слънчевите лъчи, за да остане тя с нас и през зимата.

Топлото есенно време, не остави на мира съня ми след нощната смяна. Желанието да поема натам - към Слънцето, някак от естествено определи и посоката на днешната ми експедиция - на изток. Няколко подминавани, досега отбивки щяха да осмислят денят ми, а няколко други загадъчни дестинации ще ме връщат пак към източната част на Софийското поле и първите гънки на Средна гора. 

Тръгнах без точна визия какво точно да посетя. Имах няколко "бръмбара" в главата за един красив оброчен кръст и параклис до Вакарел, за манастира "Св. Димитър" до с. Габра, а отдавна мистериозния параклис "Възнесение Господне" и Спасова могила до с. Голема Раковица бяха просто указателна табелка по пътя към Байлово. Късметът бе с мен и успях да посетя всички обекти и да видя дори и повече, от това на което се надявах.

аязмото на манастира, оброка и камъка с форма на сърце се намират в дерето срещу централния вход

манастир "Св. Димитър" и аязмо - с. Габра - 42°31'34.2"N 23°38'02.0"E

параклис "Св. св. Петър и Павел", с. Брънковци - 42°31'52.3"N 23°39'50.7"E

Село Вакарел също има интересни неща. Два красиви оброчни кръста, като този в полето след гробищата, при т.н. "Шарена черква" е много красив със своята пластика.

църква "Св. Николай Чудотворец - 42°33'17.7"N 23°42'47.5"E

оброк при "Шарената черква" - 42°32'56.1"N 23°43'34.4"E

оброк "Св. Илия" - 42°33'15.1"N 23°42'36.8"E

Добри хора, с точни насоки спомогнаха откриването на кръста, който макар и със счупена горна част, пак е впечатляващ. Само какви майстори каменоделци е имало едно време!

Изследователската ми обиколка на религиозните обекти в района, ме отведе и до параклиса "Св. Николай Летни" в с. Селянин.

параклиса "Св. Николай Летни", с. Селянин - 42°34'15.2"N 23°43'56.2"E

Няколко оброчни кръста и безкрайните панорами си заслужават да преборите лабиринта на местните улички.

Красиви и вълнуващи места, но беше време вече да поема в посока с. Голяма Раковица. 

След Вакарел, виещия се през хълмове и гори път, бързо ме водеше към яз. Огняново. Сламената трева по хълмовете беше в невероятен контраст с безкрайното синьо на небето. В гората пък, зеления цвят на лятото водеше неравна борба с богата палитра на есента. Топлината на септемврийския ден бе събудила всички звуци на Природата, които нежно влизаха през отворените прозорци на колата. 

Игривите слънчеви отблясъци на водата, които прескачаха игриво пред очите ми, подсказаха, че яз. Огняново е пред мен и предстои да мина триумфално по неговата стена. Предпочитано място за риболовци, южните му бреговете бяха изпълнени с каравани, а няколко лодки кротко чакаха, със своите притихнали рибари, плахото трепване на плувката, което да възроди живота в тях, и те влязат в неравна битка с улова. 

Красиво е там. Винаги има хора, които са дошли на разходка или романтична среща.

Село Голема Раковица се намира в горния край на манастира, като продължите по хубавия път в посока Байлово (родното място на Елин Пелин). 

Приятно село е. Сгушено в надиплените хълмове на Средна гора и си има всичко. Гора над него, обработваеми поля и безкрайни синори, язовир.

храм "Св. Николай Мирликийски" - 42°37'15.2"N 23°48'04.3"E

И много красива църква с изключителна орнаментика на детайлите, които видях отвън.

Защото църквата беше заключена! 

Доколкото разбрах, са и нужни аварийни ремонтни дейности, които да спрат рушенето на храма. Самата му красота отвън само предполага какви богатства на иконописта се крият вътре!

Слънцето все повече започваше да слиза към хълмовете на запад. Приятната и съдържателна разходка, която се получи до сега, неумолимо движеше стрелките напред, а уморените вече клепачи, понякога търсеха своето спокойствие.

След последните къщи на с. Голема Раковица в посока Байлово, ще минете покрай стопански сгради вляво от вас, след които има 90 градусов завой. Там ще забележите малка табелка, която сочи черен път наляво, а върху нея пише "Спасова могила".

отбивката за "Спасова могила - 42°37'31.0"N 23°48'31.3"E

Това беше последната ми и основна цел за деня. Защо трябва да се посети "Спасова могила"? Първо, защото гледките от нея, към Витоша, Стара планина, Средна гора и необозримото Софийско поле, ще развълнуват сърцето и на запален турист.

И второ - защото, родения в близкото с. Байлово Елин Пелин по невероятен начин е описал значението на този параклис, за хората, в едноименния си драматичен разказ - "Спасова могила". 

Възможността да се "докоснеш" до това реално свято място, вълнувало мислите и въображението на безброй ученици и техните родители, като част от задължителните произведения в нашето образование.

"Спасова могила" - параклис "Възнесение Господне" - 42°38'10.9"N 23°47'20.9"E

Да поемеш по непосилните стъпки на дядо Захари, който носи на гръб болния Монка, за да потърсят спасение, чрез изцеряващата сила на нощта преди "Спасовден" - Възнесение Господне, е поклонение пред мъката на населението, която то е преживявало в годините на чума и болести.

Да се изкачиш на хълма - горе, близо до слънцето, където болни са търсили надежда и спасение, оставяйки мъката под короните на вековните дъбове, бягайки от нея на сутринта, те кара да изживееш всяка дума от краткия разказ.

"От всички страни, по всички пътеки идат хора един през друг, настигат се, заминават се, все към оная висока, стръмна и островърха могила, Спасова могила....Всички носят по един недъг и по една надежда за изцеление". 

Пътят днес не е "криволичеща стръмна пътечка", а хубав и отъпкан от земеделските машини черен път.

Той допуска да се качите и с лека кола до параклиса в хубаво време, а от отбивката до него, да изминете 2,7-те километра, за около 30 минутки приятно ходене, което ще Ви позволи да се насладите на красивата природа наоколо. 

Спокойствието, което носят ожънатите полета; жуженето на полските мушички и бръмченето на самотен трактор; кара туристът, нежно гален от есенните слънчеви милувки, с усмивка да върви по своя път. 

Път, който днес е шарен и щастлив, а и крачките са леки. 

Маршрутът е кратък и лесен за ориентиране - следите хълма с антената на него. Параклиса е до нея, а всички пътища водят натам.

С последните крачки, ще излезете пред море от безкрая, а проникващите през клоните на дъба лъчи, сякаш ще приветстват Вашето присъствие.

Параклиса е сгушен под клоните на 3 дъба, а до него смирено стои и каменен оброчен кръст. Вратите му са отворени за всеки поклонник, всяка неспокойна душа, която иска да потърси миг утеха - за душата или някоя болка.

И докато стоите със запалена свещ в параклиса или просто сте поседнали, в миг на безвремие, под приспивно шумящите клони на свещените дървета, погледа Ви ще търси следи от вярата и болката, пропили всяка частица от "Спасова могила".

"Спасение", което всеки ще почувства по различен начин, "Спасение", което дори и малкия Монка, усеща с последния си дъх.. "Колко благ колко добър старец е дядо Господ! Щом слезе, той отиде право при Монката, улови го за ръка и му каза: бъди здрав и ела с мен да те заведа при майка ти. Монката никога не е виждал майка си. Той тръгна с дяда Господ към небето, към звездите. Наоколо е тъй широко, тъй хубаво. Нейде се чуват песни, трептящи като медни звънчета. Монката върви с дяда господа и му е леко, му е радостно, че ще види майка си...".

Богатата палитра от емоции, които ще съпътстват Вашата разходка до "Спасова могила", особено, ако сте прочели разказа преди да посетите мястото, ще изпълнят сърцето Ви с радост и щастие. 

Че виждате красотата ширнала се пред Вас..

Че надеждата и щастието могат да проблеснат, като мъничка звезда и в "най - тъмната" нощ..

Че и Вие сте изкачили своята "Спасова могила", за да докоснете слънцето и то да Ви дари с усмивка...

Във Вашата одухотворена и лична ...   "Разходка за ден.. или два!"

За маршрута:

2,7 км от отклонението

30 мин. пеша или 5-10 с лека кола

50 - 60 км от София или към 1 час с кола

"Слънчевите двери" - с. Бузовград

 

Време за Разходка е! 

Септември настъпваше плахо, носен върху капещите листа от прохладния есенен вятър. Сенките, през деня ставаха все по - дълги, а вечерите по - студени. Слънцето пече неумолимо, когато е на небето, а Луната кара тялото да потрепва от хладните стрели на нощта. 

Лятото, с неговите морски бризове, дъх на пържена цаца и вкус на морска вода.. и някоя студена бира, бавно се оттегляше в почивка. 

Приятните температури, които неизменно носи със себе си есента, са благоприятно време за някое бягство от ежедневието, преди задаващите се в далечината "бели бродници" да ни държат все по - близо до топлата печка.

Бузовград е село, което се намира в един изключителен район, с невероятни туристически обекти и потенциал. 

Естествено, от връхната точка на хълма над него, визуално бихме маркирали всички културно - приключенски дестинации, с които да изпълним със съдържание, поне няколко дни.

Шипка - с паметника на връх Св. Никола и църквата със  златните кубета в града; Бузлуджа със своята история и специфична визия, кацнала на връх "Хаджи Димитър", "Долината на тракийските царе" и неизброимите тракийски гробници свидетелстващи за величието и силата на древните предци, уважавано от Филип и Александър Македонски; яз. "Копринка" и потопеното великолепие на Севтополис; Старопланинските пътеки не са далеч, както и неземните мегалити на общ. Брезово (https://razhodkizadenilidva.blogspot.com/2021/10/blog-post_30.html).

Мегалити бяха цел и на днешния топъл ден.

Красивият Подбалкански път за пореден път ме виеше в паяжината на своите красоти. Утрото невинно се разстилаше по небето, докато нощта смирено се оттегляше в покоите си. Колата кротко ръмжеше в своята посока, и с малко болка, подминаваше отбивките за безкрайните интересни обекти, в подножието на Стара планина и Средна гора. 

Бях тръгнал "по тъмно" от София, за да си оставя повече време и за допълнителни разходки в района, като се надявах част от тракийските гробници в "Долината на тракийските царе" да бъдат отворени за посетители. 

Кафето в чашата вече привършваше, когато силуета на храм - паметника "Шипка" извести наближаването на гр. Казанлък. Пътят ме водеше встрани от табелите за центъра, да не кажа, че директно сочеха за военния завод "Арсенал", а имаше и такива за с. Бузовград. "Арсенал" е добър ориентир, защото пътят просто минава покрай него. Но Вие няма да спирате там, а ще продължите още няколко минутки, докато неусетно навлезете в Бузовград. Също толкова неусетно, още преди да успеете да "преминете на по - ниска предавка", ще подминете центъра на селото и ще наближите последните му къщи. Там може би ще видите и табела сочеща началото на обособената пътека, караща Ви да влезете в малка уличка наляво. Но.. Крайните табели на селото са точно пред Вас, а около тях има обособени удобни места за паркиране на колата. Не влизайте в тясната уличка, защото няма къде да се паркира, а пък разстоянието до паркоместата са едни 50 - 100м!

отклонението - 42°34'42.2"N 25°22'05.0"E

След като напуснете автомобила и оформите в себе си визията на "идеалния" турист - раничка, шапка, здрави обувки, щеки и шарени дрехи (или пък не), поемете по споменатата отбивка от главния път. Почти веднага, завийте надясно и след 20м ще се окажете в началото на пътеката.

начало на 42°34'35.5"N 25°22'09.8"E

Там има информационна табела относно повечето обекти, маршрути и всичко необходимо, за да се ориентирате на място. Има  и насочващи табелки, а в последствие и маркировка, така че, поне до "Вратата на Богинята" всичко е ясно и точно.

Пътеката е ясновидима и с приятен наклон, предразполагащ разведряваща разходка за всички възрасти. През по - голямата си част ще ходите в сянката  на дърветата, но все пак носете шапки, за моментите в които топлите, и милващи слънчеви лъчи, ще се опитат да Ви превърнат в ходещо пиле на грил. 

На няколко места има изградени пейки, на които да поразсъждавате задълбочено върху трансцедентното осмисляне на света.. или казано иначе - да си поемете дъх сред Природата 😀 

Хвърляйки по някой поглед сред храстите около пътеката, бихте могли да откриете някой "свой" мегалит, да разпознаете в множеството от скали нещо интересно и привлекателно.

След 20 - 30 минутки ходене, ще стигнете до кръстопът. Наляво или надясно. Към "Бащин камък" или към "Мъжки камък"?

Ще посетите и двете - препоръчвам. 

С изключение на тази малка отбивка, маршрута е  кръгов, което ще позволи да се видят всички забележителности на хълма над селото.

Първо поемете надясно към мегалита "Мъжки камък". 5-10 мин. равно ходене ще Ви отведат до него и съответно толкова за да Ви върнат обратно на разклонението.

"Мъжки камък" - 42°34'07.0"N 25°22'18.8"E

В "Мъжкия камък" всеки би могъл да види каквото си иска и да "чете" мегалита, както на него си изнася 😀

Както и още един - два от скалните комплекси в района, и този е обвързан с обредност относно плодовитостта, като най - общо, тя е представена и чрез чисто визуализиране на съответните мъжки или женски "пособия" нужни за зачеването на нов живот! Точно до него има изградена беседка подходяща за минутка наслада, а който желае, би могъл да се покатери върху камъните и да се наслади на красивата панорамна гледка.

След като изживеете пълноценно срещата си с "Мъжкия камък", може би е време да поемете обратно към разклона, защото интересните срещи по маршрута тепърва предстоят.

Падналите върху пътеката листа заглушават стъпките и се чува само трептящото Ви сърце и приглушено дишане. Е, и равномерното тракане на автомат "Калашников", тъй като явно се правеха някакви тестове в близкия завод "Арсенал" 😀

След като поемете по табелките сочещи "Бащин камък", за 5 минути ще достигнете и до Дядо Пеньовата чешма, точка от обозначените по протежение на маршрута. Там има и изграден заслон. 

Сега, по - принцип, след чешмата пътят си продължава кротко и лежерно към главния мегалит. Обаче на Орукс мапс ми излезе, че някъде зад чешмата има отбелязани интересни скали. Което би могло да провокира и у Вас, един 30-40 минутен "глиганинг" из храсталаците. В моя случай мисля, че беше изпълнен със съдържание по две причини.

Едната от тях е, че в тези скални групи видях и ясно си личеше чупенето на каменни блокове - дали от древните или от техните съвременници, не знам, но във всички случаи е любопитно да се видят следите от длетата в камъните!

Втората причина е, че се срещнах и с непознат и неотбелязан в маршрута мегалит, който бих определил като раждаща жена - термин, който срещнах и в някои други текстове из интернет, относно него.

приблизителни координати - 42°34'18.0"N 25°22'44.6"E

Любопитно е, че този скално - култов комплекс има и видима връзка към хълма на който се намира "Вратата на Богинята".

Всъщност се оказва, че точно от другата страна пък се пада и "Мъжкия камък"!

Само забележете и какъв правилен триъгълник се оформя с мислените линии между мегалитите "Мъжки камък", "Родилката", "Дялания камък". Изключителна геометрия на няколко хиляди години!!!

Въпросите в главата растяха с необозрима скорост, също както и капчиците пот по челото, от жаркото слънце. 

След тези нови "открития" за мен, се върнах стремително, с бяг на дива мечка през храстите, към основната пътека, малко преди чешмата.

Вдъхновен и изпълнен с впечатления за секунди се озовах пред малка полянка с беседки и места за сядане.

Там си дават среща няколко различни пътеки и подхода към мегалита на върха. Има всякакви видове указателни табелки. Бихте могли да се озовете тук и директно от "Мъжки камък", ако не Ви вълнуват другите възможности за изследване. Предния път и аз бях така, но сега компенсирах пропуските.

Засега нашата посока е нагоре. Пътят Ви ще мине и покрай "Бащин камък", чийто вид също търпи всякакви видове асоциации. Ако не се лъжа и самият хълм носи същото име?

1,40ч. след като поех по пътеката (заедно с 30-40 мин. отклонение), се озовах отново пред мегалита "Вратата на богинята Майка" или както го нарече проф. Валерия Фол - "Слънчевата врата", когато ми препоръча "задължително" да го посетя, забелязвайки интереса ми към тези съоръжения.

Мегалитът е с една от най - характерните визии и структури в България.

"Вратата на богинята Майка" - 42°34'13.4"N 25°22'36.4"E

Датиран е към средата на II-то хилядолетие преди Христа - демек 4000 години, при документирането и проучването му от проф. Александър Фол и съпругата му проф. Валерия Фол. 

В общ план мисля че наподобява ранната долменна структура, на поставена каменна плоча върху основи, напомняща маса (долмен "Плочата" е подобен пример), които са имали ритуална, а в последствие, някои от тях и погребална функция.

Това, което прави този мегалит особен, е допълнителния камък върху хоризонталната плоча, който придава специфичния цялостен образ на камъните. 

И тук отвора има функцията за "провиране", като в случая това е слънчевият лъч, на залязващото слънце, който преминава през отвора по време на лятното слънцестоене (21 юни). 

Мегалитите, които са обърнати на изток - към изгрева изпълняват обредност почитаща раждането на живота и живота като цяло. Подобна насоченост има и във всички църкви и религиозни обекти - олтарите, оброците, кръстовете и т.н. са поставени така, че заставайки срещу тях, ти заставаш в посока изток и раждането на Слънцето.

"Вратата на Богинята Майка" е с насоченост на запад - към залеза, което символизира почитането на мъртвите, съответно и обредността е в тази посока. Ще обърнете внимание, че както църквите са разположени на изток, така пък надгробните плочи са в западна посока, и когато застанем в почит пред някой надгробен паметник, ние сме с посока към залеза на Слънцето. Може би не сте се замисляли, как тази древна почит към соларните символи е претворена в съвременните религиозни практики 😀

Такава функция е определена и на този мегалит - на портал към отвъдното, където душата на човек отива в земята на мъртвите.

Обвързаността на проф. Фол с изследването на тази "врата", определя и волята му, прахът след смъртта му да бъде разпръснат тук и през нея, което се случва на специална церемония след като почива през 2006г., за което днес напомня паметна плоча поставена върху мегалита.

Още нещо интересно бихте могли да "откриете" сред камъните - подкачайки се на горната плоча, ще видите и поставен панорамен кръг, който ще Ви покаже различни маркери видими от мегалита.

След като се повъртях предоволно навсякъде около, върху, под и през мегалита, беше време да го оставя да си отдъхне от мен, преди следващия досаден турист да повтори целия този ритуал на изследване, които претворих и аз 😀

При полянката с беседката и масите, поех в посока Розино - по табелки, и след една открита поляна с указателен стълб - може би няколкостотин метра, ще намерим и вече споменатия "Дялан камък".

42°34'02.3"N 25°22'43.2"E

Той се пада вдясно от пътеката и се вижда лесно. Това е голям, може би олтарен камък, със следи от издълбани улейчета в края му.

На мен ми допадна много, предполагам, че ще представлява интерес, така че смело отделете 10 минутки за него, преди да се върнете към откритата полянка с указателния стълб и да продължите към следващите тайни на Бузовград.

Кръговия маршрут из забележителностите на Бузовград, ще Ви отведе през откритата поляна в посока Бузово кале.

Няколкото изкушаващи отбивки и пътечки - към писта за делтапланеристи (която не открих) и няколко скални масива, биха могли да удължат с някоя приятна минута сред Природата Вашата разходка, ако не - за 10 - 12 минути от полянката и сте вече при Бузово кале.

Бузово кале - 42°34'20.3"N 25°22'55.1"E

Късноантичната крепост е вплетена около огромните камъни и мегалити наоколо. Вече е получила статут на "недвижима културна ценност от национално значение", а продължаващите разкопки дават надежда, че не е далеч моментът, когато обекта ще бъде представен в атрактивна визия и с оформена туристическа пътека по целия маршрут на бузовския хълм.

Защото сега е малко тесничка пътеката - има какво да се "пипне". А и някоя площадка за снимки и селфита няма да е излишна 😀 Като цяло маршрута след "Вратата на Богинята" е една идея по - приключенски, но абсолютно в рамките на нормалното.

Да не Ви плашат и надписите "Пази се от държавата" и "Забранено влизането" - като цяло те не би трябвало да са пречка за туриста - изследовател 😀 Всъщност, просто сега не се извършваха разкопки и всичко е наред, предполагам че в работния процес ще е една идея по - ограничено човешкото присъствие.

Самата крепост е една стена - атрактивна, но просто не изисква никакъв времеви ресурс за да се разгледа.

Макар, че с Бузово кале обектите, които сте видели в тази не толкова дълга, но много пълноценна обиколка, вече са доста, това не означава че няма какво още да срещнете по пътя, докато слезете в селото.

"Черковището" ще се изпречи на пътя Ви, ако следвате табелите за него.

42°34'17.2"N 25°23'05.4"E

Това са останки от късноантична базилика, мисля част от крепостния комплекс на калето, които са покрити с покрив и.. до там. Нищо интересно няма. Явно на този етап не представлява основен археологически интерес.

Продължавайки по ставащата все по - стръмна пътека, на поредните мегалити, ще видите цялостната картина на разкопките при крепостта (снимка съм приложил по - горе), както и поредната интересна скална фигура, която някак замечтано гледа на изток.

Както споменах пътечката става една идея по - стръмна - към крепост води все пак! и постепенно започваме да наближаваме края на нашата обиколка..

Да, ама не!

Един последен обект, ще изпълни последните ни минути в Бузовградския хълм.

42°34'32.5"N 25°22'58.4"E

Тракийска гробница от IV в.пр.н.е. е интересно допълнение към всички интересни неща в този район и сякаш подкрепя теорията за намиращ се наоколо некропол.

За съжаление, след разкопаването ѝ, тя е затворена и консервирана, докато бъде подготвена за експониране. За две години от предишното ми посещение, не са се променили много нещата 😕 Иначе щеше да е прекрасен завършек на кръговата обиколка из потайностите на Бузовград.

След гробницата пътечката ще Ви отведе до началната точка - дали ще изберете да минете в периферията на гората или пък ще стъпите в крайните улички на населеното място, няма значение. Все ще си намерите колата 😀

3,15 минути и 7,7 км, ми отне цялото скиторене по маршрута и всичките обекти, като бихте могли да добавите 30 мин. и някой метър в повече, ако направите всички отбивки, които посочих по пътя.

Бузовград определено е една тайнствена и мистична дестинация, която понякога незаслужено седи в сянката на Казанлък и неговите тракийски гробници.

Важността на хълма и неговите мегалитни съоръжения, безпорно е била изключително ценена от древни времена, та до нашето Съвремие.

Много открити обекти има на него, много са и леко скрити, а безпорно има и много тайни, които някой ден ще излязат на показ.

Но преди да поемете към "Долината на тракийските царе" или да изкачите върха на националното ни самосъзнание - Св. Никола (Шипка), в приятно време и добра компания, или пък сами вглъбени в себе си, с бодра крачка бихте могли да се докоснете до тайнства, които ще Ви покажат един забравен свят. 

Свят, невидим и скрит за човешкото око...

Поне до следващото лятно равноденствие, когато плахият лъч на залязващото Слънце ще премине през отвора на древния мегалит и ще озари с познание одухотвореното Ви лице.

В някоя Ваша, загадъчна "Разходка за ден.. или два!"