Източните Родопи си съперничат по тайнственост и мистика със загадъчната Странджа, но в последните няколко години и двете планини започнаха да допускат все по-близо, зажаднелите за нови усещания изследователи.
Базисна основа, в опознаването на исторически и природни забележителности, които съм описал в няколко пътеписа: "Райски изглед и Утробата", "Чит кая", "Небеска и скалната гъба на Асар кая", "Малко Търново", "Св. Георги" - с. Заберново", които могат да бъдат открити в "Архив на блога".
Постепенно посетихме повечето от интересните и популярни туристически дестинации в района, но една от тях все ни убягваше. А красивите снимки от това интригуващо място все ни караха да пресмятаме възможностите за пътуване в района.
Когато най - сетне се решихме да направим нарочна екскурзия "в лов на водопади", пък прогнозата за времето беше апокалиптична. Но с наближаване на деня Х, изгледите за слънце се увеличаваха и така, в уречения ден поехме към с. Долна кула, общ. Крумовград.
Пътят си е дълъг - от София е 4,15ч. и 350км, през Хасково и Кърджали, но неподправената красота на района лесно ще Ви накара да забравите за умората. Далечна дестинация е!
Ако идвате от Кърджали, ще завиете остро наляво при с. Горна кула - малко преди Крумовград и после смело карате напред покрай коритото на р. Крумовица, докато свърши пътят. А това "специално" място е махала "Метла 2", където има малко уширение, което е удобно за паркиране, а приятен "ориентир" е и каравана за скара и напитки. Увеличения туристопоток
подпомага предприемачеството в туризма 😀
Макар че има направена с асфалт алея в посока водопада, не се лъжете да тръгвате с колата по нея - тя просто свършва пред едни каменни стълби. А и ще "спестите" едва 5 мин. Паркирайте на уширението при караваната, преди мостчето.
Надписи и табелки ще укажат с лекота верния път, а и някой любезен "местен" също ще помогне със съвет. Очакват Ви към 20 минутен преход, който е подходящ за малки и големи любители на природата.
Положителните впечатления от махалата започват още с първите крачки сред къщите.
Майсторски издялани камъни дават солидна основа на обитаемите къщи. Естествено има и "поувехнали" домове, но пък тяхната архитектура допринася по уникален начин за колорита на селото.
Цъфнали дръвчета и пролетни цветчета изпълват въздуха с ухание, а жуженето на неуморните пчели, развързва неусетно възела на напрегнатост, който стяга душата на градския човек. Весели макове рисуваха, сякаш с четка на художник, картини върху синьото небе.
Въпреки сравнително ранния час - 9,20, слънцето започваше неумолимо да напича, загатвайки за потенциалната буря, която щеше премине по - късно през деня.
Шапките ни бързо заеха своето място - на върха, щеките се пъхнаха в ръцете и с бодра крачка излязохме от селото и стъпихме на хълмистите поляни.
Бърз поглед назад заличи и последните следи от умора след дългото каране.
Живописната махала, със червено-белите си къщи, обгърнала в нежна прегръдка хълма, на който са накацали като гъби; зелените поляни и каменистото корито на р. Крумовица, безкрайните хълмове на Родопите, обградили като смели стражи този красив край от България. Спокойствието и тишината, която пренася съществото ти в някаква друга вселена.. Още не си дошъл, а вече не ти се тръгва..
Това е магията на Родопите!
Както споменах, пътя до водопада е изключително кратък - 15-20 мин., но чак и ние се изненадахме, колко е близо. Едва изкачили каменните стълби и тъкмо поели по пътеката, пред нас се видяха някакви "съмнителни" скали в ниското, където се падаше потока. Дали пък това не беше водопада?
Неволно усилихме крачките от изненада, а когато наближихме парапетчетата, подсказващи за предстоящото спускане, вече започнахме да чуваме водата и да различим специфичните базалтови скали на нашата цел. Предния ден беше превалявало, та пътеката си имаше порядъчно количество лепкава кал, но макар и дървени, парапетите изпълниха успешно спасителната си мисия.
Уважение за хората, положили труд за изграждането им!
Някак неусетно слязохме в подножието на странните скали и "водопадът на Сътворението" разкри своята красота пред нас.
41°33'51.8"N 25°38'21.7"E
Респектиращия скален венец от вулканични скали, загатва за милионната му възраст и буйния живот, на този къс от България, белязан ярко, със следи от вулканична дейност. Подобни скали откриваме и в Шейтан дере, което е няколко хълма на север. Да не забравяме, че и Маджарово си е бая кратер на вулкан!
Скалния венец е изключително масивен, а интересно оформената скала напомня на тръбите на орган, в католическа църква.
Някъде дълбоко в душата започва да звучи ораторията "Сътворението на света" от Йозеф Хайдн, неволно обяснявайки ни гръмкото име на водопада.
Имахме късмет и уцелихме приятно количество вода, която неумолимо дълбаеше своя път в скалата. Дъждът ни беше помогнал, за да се насладим пълноценно на природния феномен. Само седмица-две по - късно, и вече други посетители, с тъга отбелязваха неговото безводие. Та, посещавайте го през пролетта и избягвайте сухите периоди в годината - доста път си е и е разочароващо, ако не му се порадваш в пълната му прелест!
Падащата вода образува малко езерце, което прибавя нотка романтика в в спиращата дъха картина, а издълбаната естествена ниша, под скалния венец Ви дава опцията свободно да го разгледате от всеки ъгъл.
Обиколете го отвсякъде, качете се и от горната му страна, снимайте се, запечатвайте спомени... Или пък просто прекарайте няколко минути на съзерцание, пред това въздействащо чудо на Природата, пазещо тайни от Сътворението, та чак до шареното ни Съвремие.
С неохота трябваше да поемем по обратния път. До следващата ни среща.
Обратно към махалата, вече слънцето не напичаше толкова силно, а калта не беше толкова лепкава - телата ни бяха някак по - леки.
Макар и доволни от лекия и ясно видим преход, както и от пълноводието на водопада, се оказа че нашата разходка в махала "Метла 2", още не е приключила.
Невинно разменени приказки с местен жител ни спечелиха неочакван гид из тукашните потайности. Незнайния добър човек, поиска лично да ни покаже пътя за водопад "Целувката" - да, има още един водопад тук, който не ви препоръчвам да пропускате в никакъв случай, както и да ми разкаже за характерната скала, която стои на хълмчето на махалата.
Под нея има оформени кръгове в земята, които са били място за вършитба на пшеницата, като всеки род е имал свое място. Издълбана дупка в един от камъните е бил използван за триене на житото. Има и камък, който поразително напомня на долмен, а и самотната скала най - отгоре, има специфична прилика с трон, като се качиш върху нея.
Като цяло мисля че въпросния хълм, с характерните му скални образувания е бил древно светилище, играло в последствие своята социална роля за местното население.
След като ни показа родното си място, нашият безименен водач ни посочи пътеката за водопад "Целувката", като ни показа и нещо, което не очаквах - скално образувание, което изключително много напомня грациозната фигура на крокодил, който допира носле, с още едно приказно създание, напомнящо драконите на Дисни 😀
41°33'29.6"N 25°38'46.5"E - "Крокодила"
Още няколко чудни скали имаше в близост, които трудно бихме възприели като само естествени природни форми. А и в самият водопад "Целувката" под нас, също бихме могли да видим скални лица и профили.
41°33'29.6"N 25°38'43.4"E - "Целувката"
Много любопитно място, някак оставащо встрани от основната туристическа атракция тук - но Вие, естествено, няма да си позволите да я пропуснете.
Снимка, с въображаема "целувка" с крокодила, ще е супер попадение и скъп спомен!
Някак неусетно прекарахме 2 часа в махала "Метла 2" на с. Долна кула. Видяхме това, за което дойдохме - в пълната му красота, преживяхме и неочаквани срещи, запазихме ценни моменти. 
41°34'40.2"N 25°24'30.6"E - Летовнишки водопад
На прибиране към "базата" ни до яз. Кърджали, успяхме да посетим и близките Чуковски и Летовнишки водопади, които макар и не толкова популярни като водопада на "Сътворението", считам за задължителна спирка при тур в района.
41°36'58.9"N 25°24'30.0"E - крепост "Вишеград"
Надпреварвайки се с гръмотевичните облаци в далечината, все пак намерихме време да погледнем към Моняк, Чит кая и Кърджали, от живописната крепост "Вишеград".
Красиво и изследователско пътешествие направихме него ден.
Изминатите километри бяха осмислени от хубавото време, пълноводните водопади и добронамерените хора, които видяхме.
Водопадът на "Сътворението" и тайните забележителности покрай него, бяха благосклонни към нашето посещение и ние пак ще уважим новосъздаденото "приятелство" с тях.
В някоя следваща, приказна, Източно - Родопска "Разходка за ден .. или два!"
За маршрута:
15-20 минути приятно ходене в посока, подходящо за всички възрасти. Има ясни ориентири и ясно видима пътека!
място за паркиране махала "Метла 2",с. Долна кула: 41°33'30.8"N 25°38'29.7"E
водопад на "Сътворението":41°33'51.8"N 25°38'21.7"E
водопад "Целувката": 41°33'29.6"N 25°38'43.4"E
"Крокодила": 41°33'29.6"N 25°38'46.5"E