Зимно приключение... в средата на зимата!
Изречение, което би звучало абсурдно в "доброто старо време", когато снегът покриваше с бял юрган, скованата от студ земя, още в първите зимни месеци.
Но днес, когато в края на Януари температурите са положителни, и появата на така романтично прехвърчащите снежинки е по - скоро сантиментална случайност, натрупването на 5-10 см сняг е събитие сравнимо единствено с преминаването на Халеевата комета.
Топлото кафе бе изпълнило с опияняващия си аромат стаята. Под завивките също бе топло и уютно, а от телевизора жужеше съботния блок на някоя от националните телевизии.
Малка муха бръмчеше в главата ми, а измамния слънчев лъч, отместил облаците настрана, направи шума оглушителен... Семенцето на идеята за разходка сред снега, се разлисти погалено от яркото слънце.
Покритите с прах туристически дрехи бързо намериха своето място върху тялото ми, а дисплея на телефона светна с разписанието на рейс 64, който щеше да ме повози от метростанция "Витоша" до спирка "Боянско ханче".
За има - няма час, вече слизах от автобуса с угрижен поглед вперен към спускащите се от планината облаци. Влошаването на времето беше просто част от "зимното приключение през зимата", което щеше да ме отведе до Боянския водопад, а в последствие до заслон "Бай Кръстьо".
От спирката поематe право нагоре по стръмния път, като ще преминете зад Боянската църква, за да достигнете първите дървета и началото на маршрута за водопада, Боянското езеро, х. Момина скала и др.
Постоянния наклон и хлъзгавите снежни пътеки разумно поставиха най - обикновенните декатлонски котки върху обувките, превръщайки разходката в доста по - стабилно изживяване.
Още в началото имате опцията да поемете по червената маркировка, която покрай реката, ще Ви отведе по стръмен начин до водопада. Не че зелената върху която крачех е равна, но е приемлива за планинска пътека, а все пак дава и опцията да се отклоните малко, за да посетите Боянското езеро, а оттам пак да се върнете към зеления маршрут за водопада.
42°38'10.0"N 23°16'08.3"E - Боянско езеро
Пътеката е ясно маркирана и с характерните жълти указателни табелки на нужните места.
Изкачването в голямата си част се вие по приятни серпентини, а в равните участъци крачките биха могли да станат по - бързи, а дишането по - спокойно.
"Духа. Топло е. Слизат облаците от планината. Има хора. Котките са супер засега!"
Почти в телеграфен стил сведох моментното състояние на прехода към "контролните органи".
Чистия въздух на Витоша, спокойствието и тишината завладели пространството; хрупането на снега и прелитащите снежинки зареждаха с удовлетворението, което беше нужно за да надделее то над схванатите от умора мускули; да притъпи стремглаво ускорения пулс.
Въпреки влошаващото се време, чуруликането на птичките се вплиташе в приказна симфония със свистенето на вятъра. Поривите бяха моментни, но не и притеснителни.
Имаше и други планинари, но различното темпо и посока, постепенно разделиха разнородната група и всеки пое към своето приключение, за да се засечем пак при Боянския водопад. Всички пътища от Бояна водят към него :)
Някъде към средата на пътя, когато стръмната част от маршрута постепенно придобие по - приемлив за пулса наклон, ще минете покрай приятна панорама към Копитото и София.
42°37'58.0"N 23°15'49.3"E
Приятен повод за малка почивка.
До панорамния изглед беше изминал 1 час откакто оставих градската суета зад себе си, а до разклона за водопада ми оставаха още няколко минути приятно ходене - примерно 20!
42°37'45.2"N 23°15'26.0"E
Когато достигнете отклонението е редно да повишите вниманието си, защото спускането към нашата цел би могло да е неприятно, ако студът е обледил стичащата се по пътечката вода. Или пък е кално!
Подминавайки този разклон и продължавайки нагоре, към х. Момина скала, ще се появят поставени парапети, както и още едно отклонение, което също е подсигурено.
Вярно метален и хлъзгав парапет, но все пак някаква опора и може би е по - добрата опция за слизане до водопада под Вас, от познатия ми разклон.
Но това са незначителни неволи, когато искаш да видиш най - високият водопад на Витоша.
Още няколко стъпки с повишено внимание и пред очите ни се появява природната забележителност.
42°37'46.3"N 23°15'15.3"E - Боянски водопад
Боянския водопад е висок към 25м и е красив с раздипления си пад.
Имал съм шанса да го видя в цялата му красота, когато е пълноводен, през Пролетта, а също и замръзнал - с пъплещите алпинисти по него, за които това е най - близката естествена стена за зимен алпинизъм.
Имате възможност за съзерцание и фотопаузи на няколко места.
Една отбивка на ниво средата на водопада; площадка с информационна табела под основата му; достъпна е опцията да отидете в основата му, където да се потопите в освежителните пръски на водата; бихте могли да направите и няколко крачки в посока стръмния маршрут идващ от Бояна покрай реката, но не повече от 10 :)
Красиво и впечатляващо място, особено когато се докоснеш до него за пръв път.
Въздействащ по всяко време на годината, макар и с намалял блясък през лятото.
Достъпен е за туристи от всяка възраст, за които капка пот не е проблем, ако искаш да видиш нещо вълнуващо.
Подходите до него са няколко: от Бояна - стръмен покрай реката (червена маркировка) и с нормална трудност (класически и със зелена маркировка) покрай/през Боянското езеро (1,30ч); от Копитото, който мисля че е най - приятен и кратък за ходене (не съм го минавал); от х. Момина скала, който също е кратък, макар и стръмен накрая; възможно е да включите водопада и като част от преход откъм Драгалевци.
Какъвто и вариант за подход да изберете, положителните емоции са гарантирани, а това че само на няколко минути от смога над София, ще навлезете в сравнително ненаранена от хората природа, е неоценимо!
След като се заредите с чисти въздух, насладили на гледки и "потопили" във водните струи на Боянския водопад, може да поемете обратно или напред, с обещанието, че пак ще се върнете при него.
В този ден си бях решил, че ще използвам максимално падналия и прехвърчащ сняг, и затова с хрупащи в бялата пустош крачки, изминах изкачването до разклона за хижите "Момина скала" и "Камен дел", а оттам по вече равната пътека в посока Драгалевци.
42°37'37.5"N 23°15'21.3"E
Разпускащото ходене сред широколистни и иглолистни дървета и покрити с борови иглички или листа пътеки; преминаването през лавиноопасните морени, малко преди заслон "Бай Кръстьо"; възможността да похапнете топла супа с греяно вино на х. "Камен дел" или живописния заслон "Кикиш", е прекрасна възможност да удължите положителното си преживяване сред натуралната природа на Витоша.
42°37'30.0"N 23°15'57.6"E - х. "Камен дел"
42°37'39.3"N 23°15'32.4"E
42°37'08.3"N 23°16'56.6"E - заслон "Кикиш"
А когато, с вече леко позамръзващи уши се качите на рейса за метростанция "Витоша", усмивката Ви ще се разтопи от жужащия климатик, при спомена за изминалия ден. За преживяното приключение в любимата Витоша, сред спускащите се снежни облаци от върховете.И докато зъбите ми тракаха от каменните павета, с които е постлан пътя, вече в главата ми бе посято и покълнало следващото семенце, което бавно да разцъфне..
В следващото приятно пътешествие в Природен парк "Витоша"...
В следващата "Разходка за ден.. или два!"
