СУВЧАРСКО ПРЪСКАЛО

С настъпването на Пролетта, Природата започва да се пробужда от зимата (която тази година леко отсъстваше).  Времето се затопля, птичките пеят все по - често, появява се по някой щъркел тук - там, мечките излизат от бърлогите 😊😈 Кръвта започва да бушува все по - буйно във вените, карайки затлъстялото от обездвижване тяло да търси движението, да търси свеж кислород, с който да се обогати. Естествено, че най-чистият въздух се намира в планините, най - хубавото слънце също е там, най - красивите и ободряващи гледки, също. Макар, че понякога се намират  твърде близо до цивилизацията, както е и случая с обекта на следващият разказ. 
През Пролетта водопадите са и най - пълноводни. Красиви и впечатляващи, събуждайки се от зимния сън, изпълнени с живот от топящите се снегове, те стават притегателно място за залинелите туристи, чудещи се къде да пъплят през слънчевият ден..
Такива се оказваме и ние със Силвето. Прекрасното слънце, очакваните лоши прогнози за времето през следващите дни, очертаващата се изолация вкъщи, предрешиха сравнително лесно програмата ни за деня.
От доста време насам ни бяха интересни водопадите. Красиви са, удивляват, разхлаждат, а много от тях в България са сравнително  достъпни, и най - вече - идеални са за селфи и ефектни снимки 😀 В различни фейсбук групи и туристически сайтове, от доста време ни зовеше един водопад в Стара планина. Изглеждаше интересно, имаше някои красиви фотота, звучеше добре като достъп и трудност на маршрута.
Та, дойде и неговото време. Сувчарското пръскало е водопад в Средна Стара планина, в границите на Национален парк „Централен Балкан“. Височината на водния пад е 54 м. Намира се близо до с. Христо Даново (на 3 км от с. Кърнаре), община Карлово. Имаше няколко публикации предните седмици, които показваха, че е пълноводен (а не, както малко по-рано посетения водопад Котлите край Годеч). Пътят до него е към 2ч. от София, по Подбалканската, като естествено пътувайки към него, би могло да се спре за минутка сърцезание на Антонския водопад, който си е точно до пътя, малко след с. Антон (има си отбивка за паркиране). Който желае, би могъл да продължи още малко нагоре, покрай него, и да достигне до още по - голям водопад, който обаче е полегат, но не по - малко атрактивен. Мисля, че си заслужава отделянето на 20 - 30м на тези толкова достъпни красоти.

Антонски водопад

По пътя към с. Христо Даново движението беше много слабо, хората вече бяха започнали да се затварят в домовете си, уплашени от надвисналият на страната COVID, визуализирайки се доста натрапчиво от постоянното присъствие на ген. Мутафчийски по телевизията 😷

Държа, все пак да отбележа, че все още се допускаше щъкане, ако не е на групички и организиран туризъм, изолацията беше пожелателна и доброволна. Както и да е, лирично отклонение, предвид  отражението на положението в страната, върху свободата ни на придвижване и насаждането на страх в обществото - все пак преживял съм толкова грипни епидемии в живота си, които са взимали много повече жертви, но такова ограничаване на свободата е нещо ново... и неприятно




Интересното за достигането до с. Христо Даново е, че отбивката за него не е веднага след с. Розино, а почти преди Кърнаре, което те кара да се връщаш, реално, в обратна посока? Гениално... 
Достигайки в селото имате два варианта за подход към водопада. Някои хора предпочитат да оставят колите си на центъра на селото и оттам да се качат до водопада. При това положение разстоянието до него ще отнеме, може би от час и половина и нагоре. Този избор има своите последователи, предвид лошият път нагоре и скрупулите относно близката циганска махала. Ние решихме, да го играем широкоскроено, без предрасъдъци и най - вече мързеливо 😁😁😁 

Пътят,по които се продължава нагоре е само един. Той минава през самата циганска махала, което би могло да е малко плашещо за някои, но не се притеснявайте. Хората бяха готини - всички вдигаха ръка и поздравяваха, а сигурно наум са си мислили : “- поредните идиоти без работа, тръгнали да гонят кърлежите по гората 😁”. Опитал съм се да отбележа двете нужни Ви отбивки, а който ползва джипиес, ще се справи лесно. Има и още една опция за посещение на забележителност там, която съм пропуснал тогава. Вдясно, от втория отбелязан завой, в полето се забелязват останките от Антична и късноантична пътна станция - СубРадице. Тя е девета подред на пътя Ескус - Филипополис, като преди нея е „Montemno”/„Монтемно“ (VI римски мили), а след нея е "Viamata"/"Виамата" при с. Михилци. Станцията е отбелязана и на Певтингеровата карта (Tablula Pevtengeriana), което само показва нейната важност, но всъщност сега са само едни камъни насред полето, незабелязвани от никой, дори и от местното население.. Пълно кощунство, предвид това, че местата отбелязани в Певтингеровата карта, се считат за основни точки в Римската империя и биха могли да носят важни данни за живота по нашите земи. Картата показва цялата Римската империя, Близкия изток, и Индия по отношение на Ганг и Шри Ланка. Дори Китай се споменава. Не по-малко от 555 градове и 3500 други имена на места са показани, често илюстрирани с малки снимки. Едни проучвания и добро стопанисване биха могли да донесат съответните исторически и туристически дивиденти. Но.... 😥

След като се подмине махалата, старият военен път продължава да се вие успоредно на селото и прохода Троян - Кърнаре. Става за каране, но времето и липсата на поддръжка, не позволяват да се гледа разумно на едно изкачване до водопада с кола. По принцип става, но имам много паднали камъни и скали, които на места доста стесняват пътя. Има леки слягания, но става за каране. Мисля, че ако си държите на колата си, не е нужно. А и на около 700м преди разклона за водопада има останала бариера, която не пробвах дали може да се вдигне. Аз оставих моята на удобно и широко място, на около 500 - 1000м от края на махалата. И точно навреме, защото малко след това, за да се продължи с нея, трябваше да лавирам много, да отмествам големи камъни от пътя за да мина - не си струва.  От колата до разклона за водопада ни оставаха около 3 км равен и хубав път, които изминахме за около 50 мин. Все пак бяхме тръгнали на разходка.

Природата още не беше разцъфнала, стоеше сиво - кафява, пуста. Животът още не я бе завладял. Отстрани на шосето зееха дълбоки бездни. В далечината се виждаха все още снежни върхове, чуваше се буйният поход на водата към низините... Някъде долу в дерето стихията загатваше за близостта на водопада.



Ходейки между падналите камъни, наслаждавайки се на хубавото време и последните часове свобода, неусетно се доближихме до отклонението за водопада. Дълбокото дере и пътят се бяха доближили един до друг, рекичката вече течеше току под краката ни. Малко мостче над реката е въпросния разклон за Сувчарското пръскало. Има маркировка, която указва накъде да поемете - по левият бряг .. 😁 Пътечката се вие, около 200м, покрай рекичката и във влажно време, каквото беше тогава, малко е хлъзгава и изисква добър баланс. Но се върви спокойно и леко. Крайната точка, която трябва да бъде цел на обикновения посетител е една, естествено обособена площадка, идеална за почивка и сърцезание на красотата, която изпълва погледа и съзнанието ти. 

Сувчарско пръскало

Това би трябвало да е финала, ако това те устройва. Но, ако имаш нужда от още адреналин, продължаваш напред, както казваше един ВИП  😄 
Едва забележима пътечка, може би за сезона, продължава към скалния венец на водопада и позволява сравнително лесно, да се изкачите на скала, точно до пада - на височина, някъде към средата на неговите 54 м. Супер готино изживяване. Да гледаш от тази височина и толкова близо, тази мощ на природата, която излъчваше пръскалото е велико.

поглед от скалата, до пада на Сувчарското пръскало

скалният венец на водопада

След като се порадвах на изживяването, което носеше този допир до Природата, чрез тази естествена площадка, предстоеше още едно задължително действие - да се слезе под пада на водопада. Въпреки хлъзгавата почва и едва видими насоки, откъде да се слезе до долу, тръгнах под “незоркия” поглед на Силвето, която ми беше обърнала гръб, несъгласна с екстремните ми въжделения 😜 Както се казва, добре, че не ме е гледала на Джамджиев ръб... 

Сувчарско пръскало

При желание и внимателен подход, се слиза много лесно до пада. А там ... е много яко... Снимките и клипчетата не могат да предадат страхопочитанието пред Природата, което те обзема, когато погледнеш към водопада. Когато гледаш как тонове вода падат към теб, чувстваш, колко си нищожен.  В теб се борят едновременно  въодушевление и панически ужас; преклонение към красотата на живота и чувството,че с един полъх на вятъра всичката тази мощ ще те смаже. А това са само 54 м... Бил съм и под по - високи водопади в България, но може би тук попаднах на най - голяма мощ на пада... Не ми се мисли какво е чувството да си под Ниагара или водопадите Игуасу в Аржентина.. 😱

Сувчарско пръскало

Сувчарско пръскало

С минути стоях и гледах нагоре, към водната стихия. Завладяващо и увличащо преживяване. Мигове превръщащи се във вечност. Красиво и обаятелно. 
След няколко снимки и селфита, неусетно целият бях мокър от пръските, така симпатично “полазили” ме. Беше време да си тръгвам. С леки крачки на планинска коза, пълно 4х4, се изнесох към Силвето, и сандвича, на който бе предопределено да укроти тигъра в стомаха ми. 

Сувчарско пръскало

Сувчарско пръскало

След малка почивка и последни щрихи, с които да запечатя красотата, до която се докоснахме днес, се насочихме към колата. 50 мин, в които съзнанието е още е под въздействието на пищността на Сувчарско пръскало. Наслаждавайки се на скалните образувания в дерето, размишлявайки, понякога на глас за красотата, с която е дарена този малък къс от света - България, отивахме кротко, както и отиващото си слънце към следващите мрачни дни на изолация...
Но точно в тези тежки моменти, ни стоплят  такива спомени. За красиви моменти, споделени с  Природата.  В топли и спокойни дни. 

Преживяни  в една “Разходка за ден ... или два”!