Мистиките на с. Гърло

 

Районът на Брезнишко и Трънско винаги е бил привлекателна посока за моите "Разходки..". Красивите хълмисти земи, плодородни полета, панорамни гледки и пасторална природа, често са обръщали погледа ми на запад, в свободния ми ден. 

Впечатленията от тази натурална част от българските земи съм споделил в разказите за "Връх Руй" и "Трънския Матернхорн" във фейсбук групата ми: 

https://www.facebook.com/groups/422683188062743/files

Макар, че много красоти видях по този край, няколко пъти се разминавах с едно много любопитно място, което ми направи впечатление още преди години. Напоследък става доста популярно, което мисля, че ще спомогне доста за неговото задълбочено изследване, запазване и облагородяване, като исторически и туристически обект. 

Храм - кладенецът край с. Гърло ме завладя още от първият път, когато видях снимки и прочетох нещо за него. Самата тайнственост, която витаеше около тази постройка, както и многото версии за нейните функции, на няколко пъти щяха да ме отведат до нея, но просто противоречивите информации за трудността на маршрута и ориентирането до него, ме спираше да го комбинирам с други пътешествия в района.

Когато преди няколко дни, проблемите с досадната контузия в коляното (дясното), поотшумяха и краката ми сами влизаха в туристическите обувки, настъпи времето и за леки раздвижвания на чист въздух. 

Предхождащата разходка с лечебна цел, до Маломаловския манастир и оброка "Св. Николай Летни", бе изключително приятна и откривателска, относно една силно застъпена традиция в Годечко и покрайнините на запад от Искърското дефиле. Впечатлението, което оставят гордо изправения каменен оброчен кръст - пазител на семейства, реколта, от болести, е изключително въздействащо.

Място, където се преплитат езически и християнски практики и ритуали, съжителстващи в битието на района в странна и мирна симбиоза. Така както оброка, стои до изоставения и разрушаващ се Маломаловския манастир, и въпреки това още привличат хора на храмовия му празник. 

42°57'36.3"N 23°03'25.0"E

Тъй като този ден удължих пътуването и минах покрай Гургулят и Брезник, близкото с. Гърло пак напомни за себе си.

И така, след 2 дни, изпълнен с въодушевление и енергия (макар и след нощна и рехабилитация на коляното), с нетърпение се "премених", взех апаратчето - и Силвето, и поехме пак към Брезнишко...

Хубавото време, навлизането на топлите слънчеви ласки в хладните дни на 2021г., направиха неусетно пътешествието ни до Брезник. Без излишни скрупули преминах транзит през него и продължих в посока Трън. На около 5 км след града, ясно видими указателни табели ни насочват към с. Гърло, скрито в полите на Гребен планина, вдясно от главния път.

42°44'48.9"N 22°51'21.9"E

Живописните картини, които се нижат покрай нас радват очите ни, докато погледа ми тайно търсеше в склоновете наоколо, някой белег, който да издаде местоположението на кладенеца. Не се вижда, а и прекаленото оглеждане е малко опасно по тесния път, докато шофираш. 

Достигайки центъра на селото се изправяте пред раздвоение на пътя. Раздвоение, което ни постави в момент на объркване, защото ние трябваше да завием надясно към старото село, а поставените кафяви табелки сочеха наляво?!  Все пак исках да проверя и последвах табелите, които ме отведоха насред полето, по добре оформен черен път, който се качва на хълма, на чийто северозападен склон, всъщност е кладенеца. 

На самия връх, би трябвало да има следи от крепост, за съжаление оставени на произвола на времето и безмилостните иманярски набези. Реших да се върна по предварително подготвения ми маршрут, защото много ми беше интересно и така наричаното "Латинско гробище" или "гробището с келтските кръстове".

 42°45'38.1"N 22°50'53.4"E - разклона

Върнали се отново "в правия път" и устремени напред, минаваме и покрай храма "Св. Иван Рилски", който нещо се ремонтира, нещо може би се прави, но май от доста години не изпълнява своите функции на духовна обител на местните. 

За минутка след разклона, пътят ни спуска към леко уширение, вдясно от което има някаква промишлена сграда. Мястото е удобно да се остави колата в дни, когато има голям туристопоток към кладенеца. Би могло да се паркира и 50м напред по тесния път през рекичката, откъдето ще започне и същинската част от днешната ни разходка.

42°46'25.7"N 22°50'49.9"E - началото

Поддържана зелена площ и дървена табела "Старо гърло" са вашият ориентир за следващите приключения. 

Всъщност тази днешна махала е била първоначалното село, но в последствие то се е изместило горе на "разклона". 

Пътят ни продължава напред - пътят е ясно видим, дори и след като подминем последните къщи. В тях имаше живот, а и кипящия ремонт на водопреносни тръби около язовира, също допринасяше за оживлението на иначе спокойното село.

Само минутка, още преди обувките ни да се настроят за туризъм, след последната къща, виждаме средновековното гробище, което е точно до пътя и няма как да бъде пропуснато.

42°46'36.4"N 22°50'48.8"E

С него са свързани и едни от мистериите на селото. 

Както споменах, преди време научих, че там има келтски кръстове в полето, което пък местните наричали "латинско гробище", а всъщност може би е просто българско светилище. Просто не са провеждани изследвания на този обект или поне не намерих такива, които да дадат точна формулировка на обекта.

Самите кръстове не са точно келтски, защото при келтските, кръга е като основа на кръста, чиито краища излизат извън нега, а и повечето пъти кръстовете са покрити с орнаментика, която тук отсъства. Тук кръста е вдълбан в кръгла основа, но доста по - опростено изпълнен.

Латинския кръст е всъщност масово приетото схващане за такъв - дълга надлъжна част и по - къса  напречна.

Макар и да се споменава, на места, че е на поне 500г, латинското/келтското гробище е твърде далеч от събитията, които предполагат създаването на тези кръстове. Келтско нашествие по нашите земи е имало в далечната 280 г. пр.н.е., като тогава следите му водят по скоро от Вардар към днешна Гърция, което оставя с. Гърло малко далеч от тези събития.

Латинско присъствие, чрез кръстоносците, бихме открили и през 13в., когато са имали злощастието да се запознаят с цар Калоян, (предполагаемо край крепостта "Букелон", Свиленградско) - пак твърде встрани от датировката на тези кръстове.

Остава да ги определим като оброци, каквито до тях има няколко, в по - познатата кръстовидна стилистика. Бихме могли да потърсим прилика във формата им, с други оброци и стари надгробни кръстове по нашите земи - просто не можах да си открия снимки и да се сетя къде съм срещал подобно изпълнение. А и разположението им е изток - запад (демек, като застанеш срещу лицевата им част, гледаш на изток), както си е канонично, и е характерно за оброците (надгробните са запад - изток).

Примерно в гробището на с. Брезе, близо до Искрец и Своге, има изключително много оброчни камъни, които са използвани като надгробни, а в църквата на селото "Св. Параскева" има, пак надгробни, които са истински шедьоври на каменоделското изкуство.

43°01'09.1"N 23°12'54.9"E

Може да се приеме и като творчески подход на местния майстор - модата, винаги е вълнувала човешкото съзнание. 

Мистерии, които би било интересно да бъдат проучени от вещи в науката хора, а не да стават обект на размисли от разни блогъри. Все пак има и датиран, от археолози, каменен оброк от Vв. в с. Ветрен, Кюстендилско. Та знае ли се?😀

Във всеки случай, изследователя във Вас ще открие в кръстовете това, което иска да види. Личното му усещане ще подскаже верен отговор. Мистерията, която витае тук е изключително интересна, а загадките около тези каменни паметници на културата (каквато табелка има), са нещо, което ще ме върне пак при тях и горещо препоръчвам на всеки турист.

След времето отделено на размисли и снимки, около прелюбопитните каменни кръстове, продължаваме по черния път напред. 

На места той е доста кален и в пълни с вода коловози, така че - оставете колата в махалата, ходенето не е изобщо много. 

След само 10 минутки достигаме до разклон на пътя, като ние поемаме по първият вдясно, който ще ни изкачи до надвисналата над нас, малка язовирна стена.

42°46'57.7"N 22°50'49.4"E - надясно

Изкачването е неусетно и само 5 минутки по - късно, след като правейки се на луди преминаваме през спуснатата бариера, пред нас се появява язовир Красава.

Макар, че на места има забранителни знаци - не се притеснявайте. Увеличената популярност на кладенеца в последно време е направила охраната благосклонна към набезите, на устремения към откривателство турист. А ние уцелихме и масово присъствие на работници, които съдействаха, с разбиране, относно правилната посока.

А посоката е - по язовирната стена, прескачате оградката в далечния край и слизайки към водата, ще видите стълбичките, по които да продължите своята разходка. Преди се е минавало по скалите до тях, но сега там полагат тръби, та затова си минавате по "царския път" - няма да ви правят проблем, нищо, че е вододайна зона.

Изкачили се по стълбичките, продължихме още няколко минутки напред, по оформения от строителите път, който бързо ни отведе до ориентира за храм - кладенеца - водния каптаж!

42°47'14.5"N 22°50'57.7"E - приблизителни координати

Зад него, ще се загледате и ще откриете, срамежливата пътечка, която ще Ви съпътства в последните, може би 50м до светилището. 

Още след като навлезете между клоните на горичката, ще видите малка чешмичка, а зад нея стръмната пътечка нагоре. Някъде между дърветата се мяркаха останки от някаква бетонна сграда, но аз предполагах, че обектът е някъде нависоко в хълма, въпреки, че Силвето предположи да не би да е това. Приближавайки сивите руини, до които водеше и пътеката, с учудване видях табелки, камери, следи от туристи, които показаха, че наистина тази изоставена постройка, пред очите ни е нашата цел.

42°47'13.7"N 22°50'54.1"E

Гледайки я отстрани с лекота бихте я подминали, но тъй като се явява своеобразен "Рим" - т.е. "всички пътища водят към нея", естествено, че се насочихме натам.

Навлизайки между стените пред очите ни изкочи и стоящата, някак невзрачно дупка в земята.

Може би преживях някакъв шок в първия момент - не се зарадвах, че най - после го посетих; че сравнително лесно достигнахме до него, въпреки противоречивите инфота в нета... Просто очаквах да е някакси впечатлително, монументално, на върха - така както подхожда на определената за най-стара запазена постройка в нашите земи. Така скрит, между бетона.. разочароващо е. Не е туристическо, не е приключенско, не е нещо, което да те грабне от пръв поглед..

Добре, че имаше възможност и за "втори" такъв!

Още първите стъпки по каменните стъпала, успяват да разсеят облаците появили се на хоризонта на нашата разходка. Сякаш изведнъж, небето и бетона се скриват от погледа ти, докато правиш плахи крачки сред древните камъни.

Свода за сантиметри се схлупва над теб и сякаш за миг те пренася в отдавна отминали времена, на мистични племена, тайнствени ритуали и знания. Макар и само 3-4 м. от повърхността, се усеща захлаждане, което превръща усещането от обекта, освен ментално и чисто физическо.

Схлупеният свод, през който влизаме в основното помещение, при кладенеца, те кара да се наведеш неволно, практика използвана доста по - късно и в православните църквички, като начин да сведеш глава и изразиш смирение, пред светостта на мястото, което посещаваш.

Сводестото помещение, в което попадаме е куполообразно с отвор в горната си част, като под отвора се намира и кладенеца в пода. Твърде интересно почитане на небето, земята и водата и камъка, на едно място, като основни елементи в древните религии и вярвания.

Нещо, което наблюдаваме и в съвременните църкви, където много често можем да открием и лечебно аязмо до нея, или в доста случаи, църквата се изгражда близо до течаща вода... А и често има олтарен камък, особено в по - малките от тях. 

Какво е интересното в този обект?

Първото е, че постройки от този тип са определени само на още няколко места в света - всичките доста пръснати една от друга. Може би тази в Сардиния е най - близката като структура, което превръща и храм - кладенеца в уникален археологически обект, не само за района на България, а и в световен мащаб.

Второ. Кладенеца е датиран към XII - XIв. пр. Хр., което го прави и съвременник на Троянската война. Това е датировката и на едни най - старите долмени по нашите земи. Но все пак долмените са едно каменно лего с огромни камъни, а тук имаме една сложна структура с каменно - зидан строеж. Да не говорим в архитектурно отношение, колко е интересен обекта.

Трето. На мен ми е много любопитна удивителната прилика с доста по - късно градените, така познати ни, тракийски гробници (от V в. пр. Хр., та до някой век след него). Има си дромос (коридора), толос (куполното помещение, та дори и обекта е под земята, а както е известно тракийските куполни гробници са били заравяни с пръст, след погребението. Четвърто. Обекта е определян и като астрономическа обсерватория, като звездното небе се отразявало в кладенеца и така се правили изчисления.. Учени хора трябва да кажат, но обсерватория, на склон не съм виждал :)

И т.н...

Дотук с интересните неща. 

При откриването му той е бил доста поразрушен от иманяри, дори и в момента имаше следи от набези в него.

Обмисляно е обекта да кандидатства за приемане в ЮНЕСКО (България има 9 обекта), но за съжаление, реставрационните дейности нарушават автентичността му (ще прикача линк към статия от Любомир Цонев, където подробно описва всички намеси, "подобрения" и проблеми на този археологически обект)

http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Features/Gyrlo_sastojanie_i_restavracija_UPDATED.pdf

Макар, че в последно време този обект стана доста популярен в туристическите среди, много неща са изключително притеснителни за мен. 

Лош и неясен път. Грозна визия на самия обект, със старата бетонна постройка. Сравнителната му запуснатост.

Липсата на отношение от местната, и не само, власт, която да облагороди и спомогне съхраняването на обекта; изграждане на екопътека и оформяне на ясно видим маршрут, която да свърже храм - кладенеца, римската вила в близост, останките от крепостта на върха, "латинското гробище" и с. Гърло, би бил много атрактивен начин за популяризирането му. Усвояването и изпълнението на някой европроект, също ще е полезен (данните бяха към '21-ва година, а през 2024, вече наблюдаваме оформен път от селото, може би директно до храм - кладенеца. Така ми се стори, но не съм сигурен, защото аз предпочетох да си направя превода и при последното ми посещение). 

В общи линии е хубаво да се превърне в една приятна дестинация за семеен и опознавателен туризъм. Мисля, че не е сложно - има доста положителни примери в тази насока. Дестинация, където да научиш и видиш нещо ново, нещо различно; нещо, чрез което да се почувстваш част от една древна история и цивилизация по нашите земи.

По - древна от Аспарух, по - древна от римското присъствие, по - древна от тракийските царе и Александър Македонски, та дори и от долмените... 

Загадки, мистики, тайни и въпроси, които са скрити в шубраци и закриляни само от Природата.

Обекти, които чакат да бъдат опознати.    Обекти, които ще превърнат обикновения човек, в един любознателен и изследователски  настроен Индиана Джоунс.

Обекти, история и загадки, достъпни във Вашата "Разходка за ден.. или два!"

"Св. Георги" - с. Заберново

 

Параклис или манастирче (по странджански) "Св. Георги" до село Заберново, в Странджа е изключително любопитно място. Като цяло и самото село, около което е пълно с интересни манастирчета, вековни дървета, изключителни панорами и чиста природа.

Това, което ме отведе до него, беше информацията, че в неговия олтар е вграден езически символ, което само по себе си е нещо много странно.

Така и реших, че трябва да се посети лично, та отделих 1 час, преди да се насочим към събитието на вечерта - Нестинарския празник в село Българи.

До селото се стига, като продължите след село Българи, в посока Малко Търново и малко преди с. Граматиково ще се отбиете по пътя към Бургас. Пътят е приемлив и добър за каране. След село Визица ще видите и отбивката за близкото село Заберново. Кафяви табелки указващи посоката за различните параклиси ще ви отклонят на острия завой преди селото и ще навлезете, по черен път в дивата Странджа.  Кара се спокойно. Следейки джипиеса, първата спирка би могла да бъде вековния дъб благун, който е на близо 1000 г. и е най - старото дърво в планината.

42°05'37.4"N 27°33'58.5"E

Подминахме възможното посещение на още един - два параклиса, тъй като времето беше ограничено, а целта ми беше любопитния "Св. Георги".

Той се намира на няколкостотин метра от дъба, като препоръчвам колата да се остави на последното отклонение, указано с табелка, тъй като тревата е висока, а оставащите метри са някъде към 100. 

Манастирчето е от характерните за Странджа схлупени сгради, които приличат повече на къщички, отколкото на места за поклонение. Скрит в зеленина и заобиколен от дървета, над него хвърляше своята сянка огромен вековен дъб.

42°05'24.0"N 27°34'05.3"E

Манастирчето е отключено и свеждайки глава, поради нарочно снижения свод, влизаме вътре, където виждаме и това, за което сме дошли.

Параклиса е изграден през 1912г., когато Божана Янчева, след тежко боледуване, получава видение, за изграждане на параклис и мястото, където това да стане (доста църкви и свети места са определяни, чрез видения, в българския фолклор). Отивайки на указаното място, копаейки основите на сградата, те откриват оброчна плочка с тракийския конник (херос), който е почитано тракийско божество още от предримския период, както и няколко века след него, като подобни плочки и изобразявания се срещат върху доста артефакти. Култа към Тракийския конник, в християнизирането на нашите земи, прелива и намира своята приемственост, с времето, в конните светци - "Св. Георги", "Св. Димитър", "Св. Мина"..

Хората припознават в този тракийски конник Св. Георги, като наричат манастирчето на негово име и вграждат оброчната плочка в олтара, неразбирайки езическата ѝ символика.

  

Това създава и този прецедент, който ме доведе в този закътан край на България - да бъде почитан езически символ, макар и припознат като "Св. Георги", доста дълги години, като мисля, чак съвсем скоро са били поставени първите християнски икони на олтара. За самият олтар, също ми се стори, че са използвани оброчни камъни.

Като цяло ми направи изключително впечатление преплитането на езически и християнски практики в Странджа, което често се среща и в останалата част на страната.        

На всички места, които посетих в района, може би преобладават чисто езическите обичаи (лично мнение). 

Индипасха, нестинарските игри, особено изглеждащите параклиси - далеч от общоприетите ни представи за църква, които са изградени върху древни долмени, пещери, светилища.. Някак хората там, все още пазят древните вярвания, от хода на годините и "модността" на различните религии и тяхното опошляване понякога.

Това и прави от Странджа, своеобразен пазител на древността на нашия народ. 

Затова е и толкова магична, тайнствена, завладяваща, криеща тайни и неразказани истории...

Загадки, които ще карат изследователя във вас, да се връща пак и пак, в поредната странджанска "Разходка за ден ..или два!".