Между няколко излежавания в горещите "мира" на хотел "Елис" - 40-30 градуса, според зависи в кой от трите басейна се размазвате от кеф, остава и по някой час и за разходка на духа.
Никополис Ат Нестум, в съседния Гърмен, ще Ви запознае с най - ранните градски останки в района. Един от "градовете на победата", построени от император Траян в чест на успешния завършек на кампанията срещу даките през 106 г., ще Ви върне във времената на римското величие и властване в провинция Тракия. Терми, базилики, мраморни колони, дълги градски стени - срещу само 2лв. вход, ще получите беседа от екскурзовод и възможност за разходка, из разкритата част, от скритите на около 50 см под земята останки от града.
600 годишния чинар в Гърмен е респектиращ с обиколката на неговото стъбло, идеален е за снимка, сгушен на сигурно в неговата основа.
За Лещен и Ковачевица вече писах в по - ранен пътепис - те просто са задължителни, като открит урок по история на региона в годините на османското иго.
Водопадът "Синия вир" и екопътека "Канина" са опция за търсещите повече натоварване туристи.
Еко селище "Омая, Делчево, Долен, Хаджидимовски манастир, крепост "Момина кула", Обърнатата къща, светилището "Скрибина", "Козия камък" и какво ли още не... Гоцеделчевско освен хубав климат, красиви гледки към Пирин и Родопите, предлага и опции за почти всеки вид туризъм. Та дори и Гърция е близо..
Но в свободните от "спа", няколко часа, решихме да се насочим към едно друго интересно място, проучвано официално и оформено като екопътека сравнително скоро (2008г.).
Намира се до с. Долно Дряново, точно до главния път, свързващ Гоце Делчев с близкия Доспат и една от най - красивите части на Родопите.
Ландшафтно-исторически парк "Градище", наричан в следващите редове само "Градище", е бил просто табела по пътя, когато съм "въртял геврека" по този красив маршрут.
Търсенето на варианти за приятна разходка, ме накараха да погледна по - сериозно на тази възможност.
Оказа се, че този тракийски скално - култов комплекс, първо е датиран отпреди 7000 г., което е супер от чисто исторически интерес, а второ се оказа, че една от най - популярните скални "глави" се намира в рамките на "Градището". Мяркаше се бледа информация за някаква екопътека, но някак не обърнах внимание на този, оказал се в последствие значителен, за нас факт.
Началото на пътеката се намира на около 2км след с. Долно Дряново, като там е и обособен безплатен паркинг за посетителите.
Информативна табела за кръговия маршрут, както и за няколко от забележителностите в община Гърмен Ви въвеждат в туристическите богатства на района, а поставените в градинката до паркинга скални късове, ще Ви помогнат да опознаете природните дадености на родопската земя.
41°35'54.0"N 23°54'46.2"E
Красиво мостче насочва към същинския вход на парка. Може да се паркира и там, но мисля, че обособения паркинг е по - културният начин да не създаваме пречки за натовареното движение.На входа има изградена красива каменна къща за служителите на комплекса, на които предстои да платим символичната такса от 1 лев.
Предвид начина по който е изградена пътеката, площадките, и това, че се подържа (нещо което е проблем при повечето обособени екопътеки в страната), че до охраната има изграден безплатен въжен парк за децата - цената е срамно малко. Явно, поне тук, парите се влагат наистина в поддържането на този красив и посещаван обект. Дано скоро вдигнат цените 😀
След бързи указания от любезния служител, поехме по ясно обособената пътека.
Тъй като не ми е "позволено" да си играя на въжените мостове, насочих вниманието си към интересните скали, който щяха да ни съпътстват през цялата обиколка.
Кои са обикновени скални форми, кое е "пипнато" от човешка ръка, съзнанието щеше да се чуди през целия път. Окото мнително да търси различното, сходството с някой животински, човешки и астрономически обект - тракийските скално - култови комплекси са такива - богати на мистика и символика.
Първите форми, сходни на долмените, се появяват след няколко крачки, ясно показвайки човешка намеса в тяхното оформяне, неволно увеличаващи въпросите в главата ми с още един.
"Дали отявлено инженерните познания на древните траки за преместването и структурирането им в определен ансамбъл, на огромни и тежки камъни, които понякога са вдигани на метри над земята (Бегликташ, Бузовград, "Братята" и т.н.) е послужило като основа за изграждането на едни от "Чудесата на света" в последващите цивилизации, били във своя възход хилядолетия, след оформянето на тези култови комплекси.. Може би някой знае, а може би е прекалено много задълбочаване в отдавна отминали времена...?".
Първата беседка по маршрута, а те са няколко, макар и след изминати 50 м, дава възможност за почивка, цигара, отдих...а, да.. и за възхищение от основната забележителност тук - "Главата".
Ясно оформеното чело, почти римски нос и устни (макар и този естетически шаблон да се е появил хиляди години по - късно), запленяват въображението ни, и печелят една неволна въздишка в захлас, пред специалната връзка и възхищение на траките от камъка, проявено в не едно и две мегалитни светилища из днешна България. Може би и този човешки профил е най - познатият от всички в страната, на широката общественост, макар и аз често да съм виждал не по - малко ясни "лица" из нашите земи. В Кюстендилско, Караджов камък, по Черноморието, Белинташ, Небеска и още - така наричаните "сфинксове", пазят своите покои, с поглед реещ се някъде там, през времето..
р. Струма, Мърводол
Погледът ти не може да се откъсне лесно от магнетичната гледка - толкова е реален образът... Щракайки кадър след кадър, между тях съзерцание, разходка за поглед отблизо - минутите минаваха, но и това не беше достатъчно. На връщане (маршрутът нали е кръгов), пак прекарахме известно време на тази беседка, в компанията на неизвестния човек.
Реалността на тези скални образи е обсебваща...
Дори и до тук, след 100 изминати метра и 2 мин. ходене, пак се почувствах удовлетворен, че съм видял една от емблематичните скални фигури. Но "Градището" е уникално и имаше с какво още да ни изненада. Държа да отбележа, че нямах никаква идея какво друго предлага то, освен "Главата". А си има..!
Пътеката продължаваше напред, като ни качи над самата глава, откривайки пред очите ни красотата на Родопите и поредните причудливи скали, скрити около нас. 
Скалното плато и разпръснатите навсякъде скални масиви Ви дават възможност за "тършуване" и "кривване" встрани от ясно видимата пътека в търсене на поредното интересно откритие.
Но в общи линии стопанисващите маршрута са се постарали да преминете през всичко любопитно. Като малка стъклена пирамида, сложена като символ на енергийността на мястото или просто да запази даден флорален мотив от района.
Служителите ни казаха, на тръгване, че предстои да бъде реализирана идеята, за поставяне на указателни табелки със снимки и имена, на интересните места и обекти по маршрута, които да облекчат туриста и да направят изживяването му по - пълноценно.
След пирамидката, по оформени в скалата стълби се озовахме на втора беседка, от която панорамните гледки завзеха нашето внимание. Крибул и печално известното светилище Скрибина и нейната лечителка пред нас, Мустаково дере под нас; Ореляк вдясно, а зад нас зелена родопска шир..
Красота. Пътеката си струваше..!
Макар и минали едва 5 мин. от "Главата", все пак времето, което изискваше гледката, ни накара да останем за няколко "дъха", на беседката. Но появилите се вече живописни дървени стълбички, ни подсказваха, че има още хубави неща пред нас.
Те ни отведоха на следващото ниво на платото, към още повече и малко по - скрити от растителността мегалити.
Но все пак с лекота видяхме няколко "провиралки", странни профили, улеи издълбани в скалите, шарпани..
Интересна беше тази част от пътеката. Може би най - сакралната част от светилището, защото много обекти бяха концентрирани на тази височина.
Залисани в загадъчните форми, неусетно изскочихме на скритата от очите ни втора панорамна площадка. А тя е яката работа! Гледките оттук са най - изчистени и хубави.
Множеството каменни улеи и дупки в равната скала, караха ума ни да търси сходството с подобните в Белинташ.
Пък кажи после, че нямало обща култура и вярвания преди 7000 хиляди години.
Шумящата река в дерето предричаше вълнуващи минути на връщане, а следващите дървени стълби, които стръмно слизаха надолу, в една своеобразна проекция на "Дяволската пътека" до Борино, добавяха щипка екстремност, в така приятния до тук маршрут. Беше изключително красиво, приятно и неочаквано продължение на нашата разходка..
До тук пътят ни бе отнел половин час, а ни предстоеше слизане до дерето и обратен път покрай реката, обратно нагоре към началото. Но кой ти гледа часовника - небето беше синьо, температурите плюсови, а болките в коляното поносими 😀
Спускането до реката е стръмно, като част от него става по стълбите и дървени стъпала, а в последствие по серпентините на пътеката.
Току слезли от последното стъпало и видяхме поредната "провиралка". Интересни са, и изкушаващи за търсещите тръпката. Но след като за малко не се заклещих в пещерата на св. Иван Рилски, при Старата постница, вече подхождам с едно наум. 😀
На няколко крачки след нея, дървена табелка ни посочва поредната забележителност по маршрута - пещерата. Не е точно пещера, а тясна дупка в хлъзгавите камъни и не изпълва съвсем със съдържание този термин. Скалите бяха много хлъзгави и не ми се поглеждаше в малкия отвор наречен пещера..
Стръмнината бързо изчезна и след няколко подскока, вече седяхме за минутка почивка на удобно поставената пейка под клоните на гората, в която бяхме навлезли.
Игрите на ума и илюзиите ме караха да виждам в поредната скала, щипките на френски ключ...Дали?👀
Макар да мина неусетно, ни отне към 30 мин. да слезем в равното и следвайки табелката за Римския мост да поемем покрай коритото на реката.
Подминахме разклона за местност "Райковец", както се оказа по думите на служителите, не сме изпуснали нищо интересно - място за пикник. Може би бих го проучил, все пак, но ме мързеше да направя тези крачки встрани - римския мост и водопадите ме зовяха.
За съжаление големите порои от предните дни, не представиха река Бистрица в добра светлина. Всевъзможни боклуци стърчаха от коритото и клоните на паднали дървета. С охота последвахме пътеката, която ни отведе към доста по - симпатичен приток на реката, носещ екзотичното име "Мустаково дере", покрай който започна плавното ни изкачване обратно към началната точка - "основната глава" 😀
Така де, няколко силуета са по протежение на маршрута.
Поредното "вкаменено" същество наблюдаваше бодрите "двуноги", безсрамно смущаващи спокойствието на "местните".
Римският мост е едносводест, за датировка не съм убеден.. Естествено, че е уникално интересен, особено с тайнственото му местоположение на този приток на р. Бистрица.
До него има изградена голяма беседка, направо барбекю, а около него течаха ремонтни дейности - прокарваха се някакви тръби.
Нужните минутки за снимки и преклонение, при срещата с подобен археологически обект, бързо изминаха и вече с няколко капки пот на челото продължихме напред.
Два малки и симпатични пада на притока подготвиха сетивата ни за срещата ни със следващата природна атракция от маршрута - "Момин вир".
Като цяло това са серия от падове и спускания на реката, които са особено красиви. Пълноводието на водата допринасяше за приятното усещане от досега с него. Дървените парапети указващи посоката ни държат малко встрани от вира, но с малко желание и без особен риск - с нужната доза внимание, за няколко секунди и вече правех снимки на водната стихия, обливаща ме с освежаващ прах от водни пръски. Още една неподозирана красота, която срещнахме и приятно ни изненада в днешния ден.
Естествената сила на водата е толкова впечатляваща и зареждаща, когато си близо до нея, че бързината на струята направо изпълва тялото ти със сила и мускулите ти стават като на зайчето "Дюрасел".
Стъпвайки по дървените стъпала, достигнахме до поредната живописна беседка, сякаш излязла от детска приказка, а дървено мостче ни дава опцията да преминем за малко на отсрещната страна, да се изкачим малко нагоре, подпомагани от дървени парапети, за да се върнем през още един дървен мост на същата пътека.
Може би идеята на тази възможност, която може да се спести, ако искате, но не препоръчвам - 5 минути са, е да се видят скално - култовите комплекси, намиращи се на платата от които дойдохме, намиращи се точно над главите ни.
Вълшебни образи се появяваха от време на време, преди да достигнем до скална порта, която сякаш разделяше магическия свят в който бяхме, от приближаващата се реалност на нашият живот.
Довиждане, а не "сбогом", защото стоейки пак на беседката при скалната глава, вече подготвяхме своето завръщане тук.
поредният внушителен скален силует
алюзия за профил на перуанска алпака
Последните метри от нашата обиколка бяха леко изкачване, което успя само да изкара някоя въздишка повече, но не и да ни изпоти.
Безмълвен скален пазител сякаш бдеше за това дали сме останали очаровани, от нашето пътешествие през времето, за да ни дари със символична каменна целувка за довиждане.
Може би в пролетно време, за да видим тези природни и исторически чудеса в премяната на зараждащия се живот, с неговите цветове и чуруликания, поднасяйки ни нови гледни точки на този прекрасен маршрут.
Пътека, по която поехме, просто за да се разходим из Природата, но...
Получихме неочакван досег до магнетичната "Глава", зареждащите култови комплекси, причудливите естествени и не дотам скални фигури и профили; римски мост и водопади; красиви дървени мостчета и приключенски стълби, приятни усещания и чувства...
Макар и с неохота, си тръгнахме от Ландшафтно - исторически парк "Градище" с изключително положителни емоции.
Знаейки, че видяхме много интересни неща, но още много са скрити някъде там, сред живописните пътеки на парка.
Тайни, които ще търсим и открием в следващата..
"Разходка за ден .. или два!"
Данни за маршрута:
2,5км дължина;
2-2,30ч за изминаване, с почивки и снимки;
Лек, безопасен и подходящ за всякакви възрасти, с малко внимание при слизане по стръмните стълби.