Шарената черга на есента, неусетно застилаше земята, сякаш едри дъждовни капки, напояващи сухата, напукана пръст, вдъхват нов живот в състареното лице на земята.
Ръката на незнаен художник, рисуваше невиждани багри върху платното от земни недра, а пъстрите шевици на българския фолклор оживяваха пред погледа ни, сътворени от изкусните ръце на Природата.
Полетата с тъмна угар се докосваха в неземен контраст с безкрайно синьото небе, а в пастелените цветове на есенната премяна, като перли блестяха белеещите се скали на Шуменското плато.
Там пърпореше с туристическо вдъхновение и неуморното Опелче, в търсене на правилния път към една прелюбопитна дестинация.
Малко встрани от популярните Шуменска крепост, монумента "Създатели на българската държава", "Мадарски конник" и една идея по - близо до старата столица Преслав се намира малкото селце Осмар, сгушено под скалите на шуменското плато.
Районът е известен със скалните си манастири, които заедно с тези по поречието на Русенски Лом, образуват едно безпрецедентно историческо наследство, докосващо ни до битието на монасите - исихасти, които са живеели в отшелничество и самовглъбяване, в скални ниши сред скалите.
Въпреки, че има насочващи табелки, навигацията е полезно изобретение, което бързо ни преведе през село Осмар, за да отидем в северния му край, където покрай последните къщи продължава черен път към скалите на платото. Пътят е към 3 км и е поносим и за по - висока лека кола, но имайте предвид, че в определен момент става предизвикателство. Така че, ако решите да спестите някой километър ходене, все пак може да я оставите на някое от удобните уширения, за да не си счупите "бойния кон".
условно начало на черния 3км път - 43°13'29.8"N 26°50'52.3"E
По черния път има чешма, някъде по средата.
Скалите неусетно започват да се издигат над дерето в което вървите, но не толкова, че да закрият слънцето.
Зеленото на тревата все още радваше окото, а жуженето на насекомите изпълваше слуха ни с наслада... и малко досада.
Жълти, оранжеви, червени листа летяха около нас, носени от полъха на есенния дъх, а белите облаци на небето се преливаха в любовен танц, с настъпващото дъждовно сиво.
Смелите, енергични крачки ще Ви отведат до малка полянка с беседка - барбекю, чешма с каменен кръст върху нея.
чешмата и началото на стръмното изкачване - 43°14'40.2"N 26°51'02.8"E
Информационна табела за туристическите забележителности в района и по този маршрут, подсказват за началото на същинското изкачване към нашите цели - "Костадиновия скален манастир", "Осмарското око" и "Диреклията".
Пътеката до тях стръмна, или погледнато от друга страна - възвишена като идеалите Ви на туристи - изследователи, които Ви водят из различни кътчета на България, за да може да опознаете всяка нейна тайна и да я обикнете завинаги! Т.е. - стръмничко е 😀
Изкачването, макар и с наклон е поносимо и се изминава спокойно за 15 мин., което е много приятен атестат за трудността.
Още в първите крачки сред сенките на гората, ще видите и първата "заигравка" с туристите, наречена "Гюлето на Крали Марко". Това е един скален къс, около 1,5м, което някой зевзек, по незнайна причина е нарекъл с това цветущо название. Все пак е повод атракционна спирка по пътя.
"Гюлето на Крали Марко" - 43°14'43.2"N 26°51'05.2"E
След него пътеката рязко тръгва нагоре, без изобщо да се съобрази с желанието ни за ненатоварващо ходене. Но както се учести дишането и капките пот се превърнаха в солен осмарски поток, течащ по челото ми, така бързо достигнахме и до скалния манастир, още преди умората да стане нежелан спътник на нашата разходка.
Информационна табела ще разкаже за Костадиновия манастир, а стръмни метални стълби, предстои да Ви отведат в хладното помещение издълбано в скалата.
Костадинов скален манастир - 43°14'46.1"N 26°51'05.0"E
Стълбите са високи към 10-15м и се отнесете с уважение към тях. Изкачването по тях ще Ви отведе до входа на пещерата, а с всяка крачка нагоре и панорамните гледки стават все по - обширни.
Костадиновия манастир е от времето на Второто българско царство и е един от най - впечатляващите и запазени - поне от тези, които съм посетил.
Още след като влезем в него ще се потопим в тайнствения свят на монасите исихасти, търсещи единение с Бог, чрез живот отдаден на усамотение, молитви и лишения.
Ясно оформения олтар е много въздействащ.
В издълбаните ниши днес са поставени икони, а по стените личат останки от стенописи. Колко ли са били интересни, предвид стенописите на Ивановските скални църкви? Имало е изрисуван светец с бяла брада и ореол, от което днес няма ясни следи. На входа към следващата стая пък са поставени старинни клепа̀ла, завързани за дървен прът
Между олтара и входа, се намира скална ниша с прозорче - уютно място за отшелничество и съзерцание на пошлия свят, водещ своите тленни войни, някъде там в далечината, където човешките слабости взимат превес над духовното издигане.
В скалното помещение има и още една по - голяма зала с още няколко прозорчета и скален нар оформен в стената.
Спокойствието и смирението, което се усеща в монашеската килия, неволно те кара да спреш за миг и да послушаш тишината.
Да разровиш прашните свитъци в душата си, за да намериш някоя своя забравена скъпоценност, която сме написали, в някой минал момент на живота си, когато сме били по - добри и невинни, и "четейки" поизбелелите букви, да погледнем с блясък в очите си към утрешния ден.
Костадиновия скален манастир е много любопитно място, с красивите си гледки и атмосферата, която витае там. Чувствахме се добре, а интересното тепърва предстоеше.
"Осмарското око" се намира в горната част на скалата, в която е издълбана монашеската пещера.
Когато слезете от стълбите поемате покрай от скалата (вдясно като застанете срещу нея), и веднага ще забележите пътечката сред дърветата. Засега ще подминете разклона за "Диреклията" - посоката ни е нагоре. Лесно е. Правейки един остър завой, пътечката Ви става равна, а след няколко крачки пред Вас ще се появи То... "Осмарското око"!
"Осмарско око" - 43°14'47.2"N 26°51'04.4"E
Природния феномен представлява оформено в скалата елипсовидно око, с много правилна форма. Размерите са му впечатляващи, а достъпността до него изненадва. Подобни "очи" има на няколко места в страната, като най - известното е "Провъртеника" в Карлуково, което обаче е по - трудно достъпно.
"Окото" е било използвано за камбанария, като на места си личат дупките, в които са поставяни дървени греди, на които са били закачани метални дискове и клепа̀ла. Мисля, че е било нещо подобно на съоръжението, което видяхме в скалния манастир.
Любовта е от пръв "поглед".
Красиво, величествено и проницателно е "Окото".
Откакто го видяхме за пръв път - стоящо в смирение, сред пастелната премяна на Природата; взиращо се в безкрая и преценяващо душата на идващите при него пътешественици, в нас остана впечатлението, че ни гледа постоянно.
Някакви малки мушици, досадно жужащи наоколо в търсене на идеалния поглед към него, ентусиазирано чуруликащи за неговата красота и великолепие.
Този камен циклоп, застинал за миг - но миг за титани, сякаш чака проблясъка на живота да озари безмълвното му лице, като усмивка подарена на любим човек, която осмисля цял един живот. И съживява.. дори и вкаменените сърца.
С поглед, който гледа към изгрева на изток, но не пропуска да изпрати и залеза на запад, нежно милван от слънчевите лъчи.
Поглед, който е видял съдбите на не една цивилизация по нашите земи.
Поглед, който може би, в определен момент на годината, поектира слънчевия лъч, към скалата наподобяваща олтар срещу него на запад?
Ще срещнете информация в интернет, че баба Ванга е посочила "Осмарското око" като един от енергийните центрове на България. А дали е така, това Вие сами ще почувствате на място. Определено, култовото значение на този природен феномен, върху който личи и дооформяне от майсторска човешка ръка (подобно на древните мегалити), е имало своята роля от незапомнени времена.
Времето при "Окото" лети неусетно. Поглед тук, снимка там, въздишки навсякъде..!
В малко внимание бихте могли да се качите до самото око, и да се почувствате като прашинка в зеницата на великан, достолепно допускащ човешката суета да наруши за миг покоя му.
Макар и трудно помахахме за довиждане на "Осмарското око", за да се върнем към разклона за "Диреклията".
До там има не повече от 100м равно ходене, от него. Ще минете под една извисяваща се над Вас скала, а когато вдигнете поглед към нея, ще видите и издълбаната ниша в нея.
Но е нужно да продължите още малко напред, за да достигнете следващата скала, където закачени метални въжета ще позволят безопасното изкачване върху ѝ. А оттам се вижда в пълното си величие "Диреклията", а зад него и "Осмарското око".
"Диреклията" - 43°14'45.5"N 26°51'07.5"E
"Диреклията" е част от манастирския комплекс на Осмар, и е наричан така заради каменния дирек, който оформя характерната му визия. Предполага се, че е използван като затворническа килия, в която са изолирали монасите, които не спазвали строго правилата на исихастите.
Днес тя е живописен елемент, украсяващ като бижу, цялостната картина на Осмарските култови забележителности. Изглежда направо нереално, като къс от Древността, попаднал някак случайно в забързаното ни Съвремие.
Под скалата, която ни предостави тази невероятна панорама, още едни метални въжета водят до скална килия "Подковата" - предполагам още една скална ниша, която на този етап оставихме за следващото ни посещение в района.
Защото мистиката и спокойствието, която докоснахме тук, пак ще насочи стрелката на gps-а в посока Осмар.
Красотата, която видяхме при "Диреклията", Осмарското око" и "Костадиновия манастир", ще искаме да я почувстваме пак.
Ще искам и пак да погледна в безкрайно дълбокия поглед на "Окото", и може би да видя блясък на сълза в него, като при среща с добър приятел..
Да ми сподели, дали е видял това, което чака от безкрая..
Да преплетем погледи на възхищение, в следващата, извисяваща "Разходка за ден.. или два!"
За маршрута:
1 км и 1 час и малко, отне обиколката на обектите от чешмичката с кръста и обратно до нея, с много време за почивки, снимки и възхищение!
3-те км от село Осмар до чешмичката ще Ви отнемат също към час пеша или по малко, ако използвате кола.
Подходящ маршрут за всички възрасти и не толкова подготвени туристи!