Бачковския манастир е втория по големина в България, а по посещаемост може да съперничи на Рилската света обител.
Основан е през 1083г. от грузинските (в някои източници - арменци) братя Григорий и Абасий Бакуриани, след разрешение на Алексей I Комнин - по това време областта е била под Византийска власт. Явно Григорий се е ползвал с голямо уважение от императора, защото от самото си начало Петриционския манастир (в старите документи е наричан така, по тогавашното име на областта), е ставропигиален и му е дадена независимост, с нарочен хрисовул, от Алексей Комнин, назначени са и 50 монаси, като такъм голям брой е имало само в два цариградски манастира. До 17в. е имало грузински монаси в манастира, като даже има преписка от йерусалимския патриарх Доситей, от неговото посещение, в която той е наричан "манастир на грузините".
Ставропигиален - това са сравнително независими манастири, които са на директно подчинение на Светия Синод - т.е. на "висшето" ръководство, поради своята важност и значение за българския народ. В България те са 3 - Рилски, Бачковски и Троянски манастири. Това са и най - големите ни и посещавани обители и трите притежават чудотворни икони.
Хрисовул - официален документ в Средновековието, с който императорите са "подпечатвали" и указвали важни договори, даряване на земи, делегирали права (последните две касаят конкретно ставропигиалните манастири).
Макар и богато дарен от цар Иван Александър (който даже е вписан като ктитор на манастира), Бачковския манастир е съществувал в постоянна преходност, до официалното му приобщаване към новата българска църква през 1894г.
"Света Богородица - Елеуса (Умилителна)" е Чудотворната икона на Бачковския манастир, която привлича хиляди поклонници през цялата година, но най - вече на литийното шествие, което се провежда на втория ден от Великден. Тогава иконата се изнася от манастира и се пренася на ръце до местността "Клувията", където според легендите е скрита в една скална ниша по време на турското робство и е открита случайно пак през XVIIв.
Има легенда, че е копие на иконата св. Богородица от евангелист Лука и че една от 20-те икони на Пресвета Богородица, за която тя е позирала лично. Според преданията той пръв е изрисувал Богородица, а иконата е "прелетяла" сама от Грузия до "Клувията", където с неизгарящ огън е известила за себе си.
Реалността се открива, при реставрация, в надпис на гърба на иконата, според който тя е дарена от грузински пътешественици през 1311г.
Иконата има свое място в главната църква "Успение на Пресвета Богородица" (която по интересен начин се е "вплела" с по - старата "Свети Архангели Михаил и Гавриил") и се намира вдясно от нейния вход.
църквите "Свети Архангели Михаил и Гавриил" и главната църква "Успение на Пресвета Богородица"
църквата "Св. Николай"
Не пропускайте да посетите и втория двор на манастира с църквата му "Св. Никола", достроени заради големия наплив от поклонници, като и да се насладите на най-големия панорамен, външен стенопис в България, който се намира върху стената на старата трапезария.
И такаа .. без да се усетим, достигаме до една, може би често пренебрегвана част, при посещение на манастира от масовия поклонник/турист. Споменахме "Чудотворната икона", стана въпрос за местността "Клувията" и литийното шествие до нея.
Наличието на тези фактори, както и това, че след "Клувията" навлизате в резерват "Червена стена", някак по естествен начин обособява във времето и туристическия маршрут "Зелената пътека". В неговото продължение ще минете покрай средновековна костница, живописния Бачковски водопад, две девствени полянки, няколко чешми, аязмо за да достигнете до скалния ниша, където е намерена чудотворната икона и параклиса "Архангел Михаил". Звучи любопитно и обещаващо? И наистина е такова.
Началото на пътеката започва от манастира, като това ще е своеобразна начална и крайна точка на Вашето поклонническо приключение.
Дължината на маршрута е към 3км в посока, които би трябвало да Ви отнемат около 1 час. Моткането се калкулира отделно, а то ще е доста предвид красивите и интересни места по протежението му.
41°56'31.5"N 24°51'06.3"E
Още с първите крачки ще достигнете интересна чешма с четири чучура, всеки от които е с различна тематика и послание.
Продължавайки напред, вляво от Вас, вече ще видите и сградата на църквата - костница, която е най - старата запазена сграда в манастирския комплекс.
41°56'32.5"N 24°51'15.2"E - църква - костница XIв.
Построена е 1083г. за да "приеме" костите на основателите на манастира. В нея бихте могли да видите стенопис от XIв. и такива от XIVв., което само по себе си е уникална ценност.
За посещението ѝ трябва да попитате в манастира - предполагам, че е обвързано с някаква такса, но мисля че си струва да се види най - старата сграда от този тип в източния православен свят.
При костницата вече ще сте се "издигнали" малко на високо, но завой на пътя ще попречи да видите Бачковския манастир в цялото му величие.
Всъщност това може да направите от параклис "Св. Апостоли", намиращ се над паркинга при манастира, до който ще имате не повече от 5 мин.
41°56'29.6"N 24°51'13.4"E
Но това ще го направя следващия път, както и да посетя най - накрая костницата.След като се насладите на костницата продължавате смело напред. Навлизайки под короните на дърветата, след няма и 5 минутки ще достигнете малък разклон.
Надясно полянка (по която също може да отидете до параклиса с гледката към манастира), наляво ще отидете до водопада, а напред е посоката за "Клувията". Съветвам Ви да минете през всичките места, като, ако сте се качили през костницата, да се върнете през параклиса. Същото може да направите и с водопада - пътеката водеща до него се засича след малко с тази към "Клувията", така че сами можете да прецените кога да го посетите. Бихте могли и на отиване и връщане, защото е страшно красив, а и нищо няма да изпуснете по време на отклонението. Даже е и по - равно. Ние продължихме напред.
След като походихме 20 минути в красивата гора, след костницата, достигнахме до първата от двете поляни по маршрута.
41°56'09.8"N 24°51'45.5"E - поляна с каменни блокове
Дивните гледки към резерват "Червена стена" предизвикаха въздишки от възхищение, а една от няколкото чешми по пътя с удоволствие облекчи натрупаната жега, върху морните ни плешивини.
Поне при мен, де 😋 Чешмичките са на сянка и има обособени места за сядане, а който няма нужда от почивка би могъл да позира на живописния фон, покачил се леко на един от големите каменни блокове, паднали на поляната, явно следствие на срутване.
Наистина е красиво и само на 45 минутки от манастира и малко преди крайната цел.
Огромната трансформация, която ще преживеете от оживения манастир и девствената природа тук е невероятна. През цялото време ще ходите покрай рекичката, която беше благосклонно пълноводна и жива. Може да слезете до нея, за да щракнете някое от многобройните малки водопадчета. А и да се насладите отблизо на карстовото корито и чиста вода.
Пътеката вече е почти равна. Всъщност имате може би само един участък, който има някакви наченки на стръмност, но маршрута е изключително приятен и подходящ за всеки турист или поклонник.
След още няколко родопски дъха свежест и аязмото "Покров Пресвета Богородица" се появи като видение пред нас.
41°55'55.5"N 24°51'59.7"E - Аязмо
Бялата постройка, оградена с бяла каменна ограда, блещукаше като светъл лъч на надежда за изцеление, сред сянката на вековните чинари, закрилящи неговата святост.
Изградено е в подножието на скалата съхранила Чудотворната икона, за лечение и умиване на вярващите.
В момента се извършваха ремонтни дейности там, а аязмото ми се стори пресъхнало.
Самото аязмо е с изрисуван купол отвътре и с иконопис на всяка страна.
До впечатляващите чинари гордо стоят табелите указващи тяхната защитеност и кратки данни за дървото. В основите на едното от тях заварихме оставени великденски яйца - интересна традиция, която мисля че не съм срещал.
Аязмото, поне за мен, беше най - живописния обект от маршрута, изключвайки водопада. Много е красиво, одухотворяващо и смиряващо.
След аязмото поемате по пътеката наляво, през потока, и стълбите водещи към двата параклиса почти веднага ще се изпречат пред палците на краката Ви.
Ако случайно (както се случи с нас) се озовете пред дървената арка и информационните табели за резерват "Червена скала", значи сте продължили 20м напред и е нужно да се върнете леко към правилната посока. Ако пък сте решили да направите някой поход в резервата, и точно при арката Ви е мястото, само мога да завидя благородно 😀
Заставайки пред стълбите, няма грешна посока, но мисля че е редно първо да се посети скалната ниша. Маршрута между двата параклиса е кръгов, а те са на няколко метра един от друг.
41°55'50.9"N 24°52'07.2"E - приблизителни координати
Живописни каменни стълби покрай скалата, ще Ви изкачат до нарочно изградена постройка при нишата, където е намерена/скрита Чудотворната икона на "Св. Богородица".
В скалния параклис е изрисувано копие на иконата върху самата скала, а цялото пространство е оформено като духовно място, където поклонника може да усети силата на иконата, която я е съхранила дълги години скрита от зложелателите, за да се разкрие тя, пред две овчарчета, които видели светлина, излизаща от скалата.
Интересно е, че преди да се изгради нарочен олтар за иконата в манастира, тя е "изчезвала" няколко пъти като неизменно е откривана пак в нишата.
Затова и литийното шествие, повтаря всяка година, това пътуване на Чудотворната икона до "Клувията" и обратно до манастира.
След като запалите свещичка на святото място и прекарате нужното време насаме с мислите и молитвите си, преминете през колоритната синя врата, за да продължите по стълбите, няколко метра до върха на скалата, където ще видите закачени парцалчета и лични вещи за здраве и ще се насладите на красивата гледка към дивите родопски склонове.
Следващите няколко стъпала покрай скалата ще Ви отведат до църквата "Св. Архангели", която както и скалния параклис е построена през XVIIв., за което свидетелстват и запазени стенописи, където се извършва богослужението по време на литийното шествие.
Тя е "кацнала" на една скала, сгушена сред високите дървета. Вратата беше отворена и сякаш ни очакваше да я посетим. Тъмно е в нея, но светлината на фенерчето разкри прекрасна иконопис, свидетелстваща за вярата на строителите, зографите и ктиторите на църквата.
Красивият син иконостас и впечатляващата стенопис сияеха в тъмното, смирено чакащи следващата живинка, която да оцени благородието им.
Като нас и няколко пърхащи прилепа, които набързо прекратиха изследователската ми мисия.
Толкова пък да съм страхлив? За съжаление, забележими са и следите от "поклонници", които са драскали имената си върху ценните стенописи.
Този проблем се забелязва при доста храмове и ме навява на мисълта, че е някаква криворазбрана форма на това да покажеш, че си дошъл и си се "поклонил" в този храм. Има и явен вандализъм на част от местата, но някои са си чисто поклоннически надписи.
То затова после пишем "Локо София" на пирамидите и Благо Чизъса "подписва" Колизеума!
Това е положението 😒
Силното слънце по пладне, мачкаше леко бойния ни дух, но пък ние решително спирахме на всяка чешма за да възвърнем изтеклите капки пот.
Равната и широка пътека правеше обратния път приятен, а жадуваната среща с Бачковския водопад, носеше нотка загадъчност... Не бяхме сигурни какво точно ще видим.
Поехме по пропуснатото отклонение на изкачване, за да чуем приятния пролетен тътен на водната стихия.
41°56'27.0"N 24°51'31.5"E - Бачковски водопад
Слизайки в подножието на пада му и заставайки пред него разбрахме, че бяхме оставили "черешката на тортата" за последно. Водопада е карстов и с много дипли и падове.
Такива са Крушунските, Полска Скакавица, "Варовитец, Смоличански и други.
Пълноводният водопад използваше всяка преграда, за да извие още една вълшебна нишка към безкрайната му плетеница.
Слънчеви лъчи игриво скачаха от пад на пад, закачливо промушили се през зелените листа на надвисналите дървета. Водопада е удобен и позволява да застанете под пръските му, да посегнете с ръка към някоя своеволна капка, да вдишате цялата свежест на водната пара образуваща се от вечната борба на водата с камъка.
Снимките ще се редят една след друга като анимация, а профилните снимки за социалните платформи са гарантирани.
Чувал съм приказки "под сурдинка", че в летните месеци водопада охлажда осмелилите се да застанат под падовете му.
Натуралната красота на водопада е много достъпна и само 20 минути са нужни за да го видите, от манастира.
Въпреки че спокойно можехме да стоим с часове край него, все повече сгъстяващите се облаци в небето, а и другите дестинации за деня, ни насочиха отново към манастира, който бяхме оставили за финал на нашата разходка днес.
Малко уморени от задушното време, но пък изключително доволни и одухотворени от направения преход, с лекота оставихме по някой лев на сергиите по алеята към паркинга.
Доста неочаквано красива, богата на ценни културно - исторически и природни обекти се оказа "Зелената пътека" на Бачковския манастир.
Манастирът, и той разкри някои нови тайни за нас..
Тръгнахме си с неохота от Бачково, а след нас остана задоволството от тази приятна и достъпна, поклонническо - изследователска
"Разходка за ден .. или два!"
За маршрута:
към 6 км и 2 часа ходене общо, подходящ за всички възрасти и непостоянни туристи;
Начална точка - Бачковски манастир: 41°56'32.5"N 24°51'01.3"E
Крайна точка: Аязмото, скалния параклис и "Св. Архангели": 41°55'47.7"N 24°52'05.8"E
Бачковски водопад: 41°56'27.0"N 24°51'31.5"E
Официален сайт на манастира: http://www.bachkovskimanastir.com/bg/