Тектонски гребен - с. Реселец

Красива е България – и непозната. Колко ли години и изминати километри ще са нужни, за да се докоснеш до поне частица от нея? Може би цял живот? Винаги има с какво да те изненада и някое ново – красиво лице, с което да ти разкрие още неподозирани щрихи от картината на своята богата история.

Известно време отлагах посещението на „Тектонски гребен – с. Реселец“, защото не ми изглеждаше интересно и вълнуващо. Някакви огромни камъни – скука… Но тъй като, в „пъзела“ на Природен парк „Карлуковски карст“ имаше едно набиващо се на очи празно парче, нямаше как този дефицит да бъде пренебрегван дълго време.

В един хубав за разходки ден, Опела с невисока скорост лавираше сред няколкото дупки по пътя Червен бряг – с. Реселец. Ориентацията е лесна – все напред. Бетонен мост ще Ви преведе над река Ескус, всъщност от няколко века позната като „Искър“, за да навлезете в спокойното село Реселец. Шосето преминава през цялата му дължина. Има няколко магазинчета и църква, около която личаха ремонтни дейности. Ще подминете и отбивката за село Кунино и близкото до него Камено поле, герой на друг мой разказ за "Каньона на река Ръчене" https://razhodkizadenilidva.blogspot.com/2019/04/blog-post.html. Над която между другото, ще пресечете малко мостче, и веднага след него трябва да завиете наляво, следвайки поставената табела „ЕКОПЪТЕКА“. Разбира се, силно препоръчвам, преди този завой, да продължите първо към километър направо и да отделите малко време за да посетите Реселешкия водопад, който е много достъпен. Има леко спускане, докато се озовете над него, а за да слезете под пада му, следвате оформената пътека пред Вас. Красив карстов водопад, който явно е течащ през цялата година, тъй като и през Август имаше така нужните струи вода, които да зарадват окото Ви.

Реселешки водопад паркиране: 43°14'50.4"N 24°01'23.5"E

След като сте се насладили на магията на водопада е време да поемете покрай множеството обособени езерца на река Ръчене, към началната точка на обиколката из Тектонския гребен. Ще минете и покрай живописна воденица, чийто каменни тикли ще пренесат мислите за кратко в „Етъра“. Мястото за паркиране е лесно за откриване – има голямо езерце, течаща чешма, беседка и неработещи заведения. Там е удобно да оставите за някой час колата си, докато скитате из дебрите на непознатото. 

Екопътека паркинг: 43°14'14.3"N 24°00'46.1"E

Преди да поемете по пътеката, може би е редно да знаете, какво имате възможност да видите, което би Ви помогнало да планирате времето и желанията си, с които да се съобразявате по време на престоя Ви там. Важните неща, които „трябва“ според мен да се видят са: 

• огромния процеп в скалите и Реселешкия „Караджов камък“, както и гледката отвисоко на Тектонския гребен, към която ще Ви отведе пътеката след него – 20 - 25 мин; 

• пътеката в подножието на огромните скали, която ще Ви преведе през целия разлом и преминаването през по – малък процеп в скалите, с борбено дърво с средата му, както и отбивката до панорамния изглед, подкачвайки се леко вляво след като излезете от него – 25 – 30 мин.;

• останките от крепостта на „Калето“ – 40 -60 мин;

Маршрутът, като цяло е кръгов, а времената ориентировъчни. Трябва да се има предвид, че отбивката до първата гледка и заседналия камък, Ви отклонява от маршрута в подножието на скалите. Има опцията да се качите до горе, да се върнете и да продължите по пътеката в подножието. Бихте могли да си прецените за „Калето“ да бъде посетено или не – така или иначе ще минете покрай отклонението за него, при изоставената сграда на хижа „Момина сълза“. Пътеката в подножието е подходяща за всички възрасти, докато отбивката до камъка, изисква повече внимание, поради издигащия се наклон в част от маршрута и стръмното спускане после…

След това „лирично отклонение“, „отваряме очи“ и виждаме, че сме слезли от колата и ръцете нетърпеливо търсят студената струя на чешмата. Имайте едно на ум, че тя е на талази понякога, за да не бъдете освежаващо намокрени от някой неин тласък 😊 Идеална е да си напълните вода за пътешествието, назад във времето…

А то започва по малка пътечка вдясно, след информационните табели за природната забележителност. Асфалтовия път, който продължава напред не Ви интересува засега – по него ще се върнете. Той води до разрушената хижа и началото на подхода към „Калето“.

Начало на маршрута: 43°14'14.4"N 24°00'48.4"E

Дървени стъпала ще Ви съпроводят отначало, а с всяка следваща крачка, сякаш ще се връщате с по милион години в миналото. Пътеката е хубава, листата по дръвчетата шумолят напевно, мушиците жужат, все още ненатрапващо. Неусетно минават тези 200 м до разклона за двата маршрута – червения до Реселешкия „Караджов камък“ и първата панорама, и оранжевият водещ в подножието на скалите, към далечния край на разлома.

Червеното звучи примамливо и затова решително поемаме покрай огромната стена пред нас с много вълнуваща структура.

Крачка – две и сме я заобиколили, за да се изправим пред началото на величествения процеп към който сме тръгнали. Там е мястото да си кажем „довиждане“, поне за малко, с тленния свят, за да „преминем“ в „духовния“. Изживяването, което Ви предстои е както, когато свещеника пренася новопокръстеното пеленаче зад олтара, за да го въведе в „другия свят“ – в непознатият и възвишеният! Шумът наоколо сякаш изведнъж изчезва; дъхът смутено стихва, а стените на цепнатината се издигат чак до небето. Силната дневна светлина се превръща в призрачен сумрак, в който като бледа сянка се носи смутения турист. Извисяващите се дървета внасят неестествен живот, в това място намиращо се извън времето.

Сюрреалистично е как, само с няколко крачки се пренасяш в свят съществувал милиони години преди нас. Как звукът от притихналото ни дихание се попива от особената структура на скалите – може би вкаменена лава? Няма ехо, няма стон, няма полъх… Само безбрежно възхищение от силата на Природата, способна с един замах да разцепи на две огромните скали, сякаш с меч на божествен титан. Стъпките плахо се нижат по звънтящите камъчета, изнизали се от каменните стени. Удивлението мести погледа ни към всяка любопитна гънка – ето, май опал се вижда в скалата, вляво пък май има малка пещера.

Теглени от непреодолима сила, се носим в непознатата вселена напред, сред извисилите се Вавилонски кули, към нейното ядро.. Камъкът заседнал сред скалите… Пътеката започва да се издига все по – предизвикателно, а сипея изисква своето внимание.

Срамежлив лъч светлина вдига очите ни нагоре, за да видят фантастичния огромен скален къс, заседнал между стените на пукнатината.

Той се държи сякаш на дъх, а чувството което носи е на порта към някой необятен и неизследван нов свят. Сравних го с Караджов камък в Родопите, но няма да е неправилно, ако кажа, че макар и по – малък, Реселешкия е също толкова въздействащ. Самите скални стени, извисени към небитието, създават усещането на предверие, водещо Ви към сакралната му сърцевина. Някак усещането е по – интимно и духовно, отколкото иначе живописното посещение в Родопите. Камъкът дава възможност за впечатляващи снимки, а заставането и преминаването под него, ще изпълнят съзнанието Ви със страхопочитание.

До тук разходката е отнела само 20 минути, но сякаш са минали години. Катарзиса, който изживявате с разликата между двата свята – преди и вътре в пукнатината е нереален.

Продължавайки след камъка – с внимание, по предизвикателния участък, след няколко метра излизате на равната височина, където следвайки пътеката, ще се озовете пред оставящата без дъх панорама към целия Тектонски гребен.

Огромните скални маси а разхвърляни, като непослушен детски конструктор пред Вас. Неестествената тишина продължава да изпълва пространството наоколо, а погледа търси с очакване появата на някое мезозойско влечуго (динозавър), от времето на образуването на природния феномен, което да е останало стаено, в скалните ниши, за да спре сърцето Ви в почуда… Откритата естествена площадка и красивите гледки към разлома и каньона съпътстващ река Ръчене; множеството скални образувания и сводести пещери, са перфектното място за безброй снимки, романтична целувка и отпускаща почивка…

Макар и със кратък стръмен участък, височината е лесно достижима, за около 25 минути от паркинга. Гледките са величествени, а изживяването, дори и само до тук, напълно достатъчно да осмисли денят Ви.

След необходимото време за осмисляне и преживяване на красотата изрисувана пред захласнатите очи, бихте могли да се върнете обратно – под камъка и да поемете по пътеката водеща в основата на огромните камъни.

Или пък, ако сте приключенци и жадни за още малко адреналин, да слезете между скалните ниши в другата посока, където да откриете още нещо интересно – някоя любопитна каменна зала, или още едно парче от „легото“ на изследователската Ви разходка. Ако изберете този „изход“, все пак, отново ще излезете на долната пътека и там да се впуснете отново в нейните извивки.

Ако сте решили, да не се качвате до описаната досега гледка и да поемете директно по пътеката водеща в ниското - между скалите, поемате вляво при достигнатия разклон, където надясно хващате за големия процеп. 

Пътеката в тази посока е равна, като настилката и е отново от малки, обрушени от скалите камъни. Ходенето по тях ми напомни за турското име на връх Полежан – „Мангър тепе“, демек „монета“, т.е. като ходиш по дребните камъни и те дрънкат, като монети. И тук, твърде бързо ще се „откъснете“ от външния свят. Само за метри, шумът на злободневието ще остане зад Вас, а провирането между протягащите се към вас рехави клони, ще възроди загубения в детството дух за приключения. Бялата каменна настилка, по която стъпват краката, се вие като змия наляво и надясно, нагоре и надолу, следвайки извивките на ландшафта. Скалите, като непристъпни крепости издигат своите стени до небесата, а следите от разцепването им на скални късове, ще изкарат не една въздишка от изпълнените с удивление гърди.

На места ще онемеете от прецизната правота на ъглите, които са се образували, а съзнанието ще се опитва да осмисли мащаба на разрушението, сред което така невинно крачите. Долната пътека е по – широка и светла от голямата пукнатина, а небето ще внася доза спокойствие. Въпреки това времето сякаш е спряло и тук, а само дрънкането на монетите под краката Ви ще нарушава нереалната тишина. И развълнуваното туптене на сърцето.

Пътеката ще Ви преведе в близост до необхватните скални блокове, та дори и под някои от тях. Ще се почувствате нищожни и безпомощни, като прашинка, понесена от буен вятър, към безкрайното небе. Смирени от величието на Тектонския гребен, ще крачите, изследвайки всички разклонения на маршрут, естествено, без да се отклонявате драматично от главната посока. А тя е само напред и от време на време по десните разклони.

След като минете през големия свод, където два каменни блока са образували своеобразен тунел, има малко изкачване за няколко метра, като след него държите вдясно, в подножието на надвисналите скални отвеси.

Някъде там – пак вдясно, ще попаднете и на втората пукнатина – тази с дървото. Минете по нея – много е завладяващо, а и безкрайно красиво.

Малко е стръмно и леко пързалящо, но не е фатално и опасно – все пак трябва да се положат и леки усилия, в тази иначе изключително приятна откъм натоварване пътека. Преминавайки през тази цепнатина пътят ще започне да се спуска леко надолу. Почти веднага след като излезете от пукнатината, следете за почти незабележими следи вляво, които ще Ви отведат на другата панорама, към преминатия вече разлом. Красотата му ще Ви остави бездиханни, а минутите в захлас, неусетно ще се нижат като перли, в огърлицата на живописните картини изживени в тази разходка…

След като получите нужната доза удовлетворение от момента, продължавате да следвате пътеката, като в един момент тя се разширява. Следите за отклонение вляво, което ще направи обратен завой, за да поеме след това успоредно на Тектонския гребен. Ще ходите известно време по горска пътека. В един момент ще видите отвисоко и воденицата, покрай която сте минали на отиване към началната точка.

Горската разходка ще приключи, когато пред очите Ви се изправят бетонните останки на хижа „Момина сълза“. Сълзливо е да, такова красиво място, а с такава грозна рана… Там ще видите пътеката водеща към „Калето“.

Мисля, че към 10 мин. изкачване ще са необходими да видите останките от крепостните стени, дълбоките изкопи от иманярите и още един – различен поглед, към преодоления вече Тектонски гребен. Ако Ви е интересно, бихте могли да обходите и тази височина, и да откриете нещо интересно за себе си – така и така сте горе 😊

Когато слизате отново към студения бетон и тръгнете по асфалта, обратно към паркинга, във Вас ще бушува буря от чувства. 

Емоциите, които сте изпитали, когато сте видели невидяното, ще водят борба с въпросите, които поражда, сравнителната непопулярност на този невероятен къс от България. 

Ще се чудите и как естествената и дива красота, която Ви съпътства по време на разходката из скалните късове, и строителните останки на съвремието ни, съжителстват едни до други, сякаш без да подозират за своето съществуване.

Но, вълнението и моментите на безвремие, които сте преживяли днес, ще бушуват в мислите, поне няколко дни. Огромните скали ще бдят над красивите Ви спомени, а разглеждайки снимките от пътешествието, ще установите, че пъзелът, от който Ви липсваше едно парче, в началото на похода, вече е цял!

Спокойствието, тишината и закрилата на мезозойските скали ще се връщат понякога при Вас – в мислите Ви. 

И тогава, с развълнуван, като ураганен океан пулс, пак ще натиснете педала на газта и с леко завъртане на волана на автомобила, ще поемете в посока Реселец.

За да нарисувате, с нови щрихи, картината на праисторическото си приключение, изживяно сред Тектонския гребен..

В някоя нова и приключенска „Разходка за ден .. или два!“.