Откакто преди време ми попадна информация и снимка на огромния каменен кръст край с. Ветрен, общ. Невестино, Кюстендилска област, знаех, че рано или късно ще отида там.
От известно време започнах да посещавам и изследвам оброците. Изключително интересна практика на наследствено, по мъжка линия, почитане на даден светец, избран за закрилник на една или няколко фамилии; поставяни за здраве, плодородие или на места продължаващи традицията на някоя стара църква или древно светилище.
След като посетих и открих няколко в Кюстендилска област, когато и болките в коляното отшумяха малко, погледнах някои насоки за местоположението на кръста, наричан от местните и Очов ден. Естествено погледнах и за други забележителности в този район и "изскочиха" още два два оброка около Ветрен. Та в един слънчев ден (днешния), живописно обогатен с някое облаче, реших да се разходя в района, и ако имах късмет да потърся, най - вече Кръстати камен.
Информацията за местоположението на кръста беше противоречиво. Двата Gps координата се разминаваха драстично, а няколко текстови описания, даваха съвсем други местности. Но въпреки това, данните за останалите два оброка беше точна и най - малкото тях щях да посетя.
Пътят до с. Ветрен е сравнително хубав асфалт, който след с. Църварица преминава в поносим черен път. Мисля, че до Ветрен може да стигне всяка лека кола, с малко внимание в последната част. Табели има навсякъде - за Църварица, а после и за Ветрен.
Този знак не е за подценяване - той касае пътят след сградата, която ще отбележа след малко. Той продължава покрай изоставената застава и продължава до с. Раково, но пътят е наистина за джипки. Аз стигнах почти до заставата, но Опела е доказан пътешественик ;)
Отбелязаната с координатите точка е тази, която препоръчвам да използвате, ако сте с лека кола. Трите оброка се виждат на скрийншота и са приятна опция за кръгов, ненатоварващ маршрут - всеки отделен ще отбележа с координати, когато му дойде времето.
42°03'02.5"N 22°46'31.1"E
В повечето места посочената точка е дадена за начална - може би и така е по - добре. Черния път, по който да продължите, след като поемете зад сградата на посочените координати се вижда ясно на срещуположния хълм - натам координатите на Очов ден, ще ви помогнат бързо и лесно да се ориентирате. Оттам следвате координатите на другите обекти и ще имате лека и приятна разходка.
Тъй като не знаех още тези подробности, поех първо към селската църква "Св. св. Петър и Павел", след която ме очакваха още към 200м до местността "Кръсте - Блато", където е и първият ми оброк за деня - "Св. Архангел Михаил".
Църквата я има в Гугъл карти и е лесна за намиране. Малко след кръстопътната сграда, посочвана като кметство, на един остър завой, паркирах колата за да продължа пеша към църквата.
Църквата, за съжаление изглежда непосещавана, заключена е, може би някой местен (ако видите такъв) би ви помогнал да я разгледате - аз не видях никой. Няма много данни за нея - пише, че е построена през 1899г., но не видях изписана дата над вратата.
42°03'08.4"N 22°46'28.6"E
След като се повъртях като в небрано лозе, поех нагоре към оброка в "Кръсте - Блато".
Наклона е малък, но панорамите бързо изпълват с възхищение гърдите ми. 
Граничната застава, подсказва следващата цел, а живописните облаци над нея освен възхищение, ме подтикват да погледна пак прогнозата за времето. Зеленината на пролетния сезон ме кара да се чувствам като Дороти в земята на Оз - само жълтите павета липсват, но те пък са отдавна в центъра на София 😀
Пътят е ясен, мисля, че се използва. Когато пред вас изскочат първите къщи, ще видите и високият дъб закрилящ оброка "Св. Арх. Михаил". 
До тях има две къщи, по едната от които има следи от ремонтни дейности, така че, не бъдете нетактични при посещение на този оброк.
42°03'13.7"N 22°46'38.4"E
Там се е провеждал събор и курбан на селото на Архангеловден, като специфичното на този оброк е и наличието на купел за кръщене. Много любопитен детайл и прекрасен обект, намиращ се до останките от стара църква.
Все пак ние сме туристи, а не вагабонти :)
Доволен, че лесно и бързо открих първия оброк, реших да поема към заставата, до която се намираше следващия оброк с два кръста - "Св. Георги". Все пак тя се виждаше, пък за "Кръстати камен", предполагах, че горе щях да получа "вдъхновение". 
Заекът от "Алиса в страната на чудесата", преплете малко приказките, в тази вълшебна обиколка, чудейки се кой от нас пръв ще се изплаши. Постара се, в интерес на истината, но аз издържах психо атаката 😁
Дотук беше и забавната част, защото следваха малко напрегнати минути. Както споменах заставата се виждаше и беше ясна посока. Но също така и пътят обозначен като, само за високо проходими автомобили подсказа за себе си. Кофти каналче, с вода, през пътя, позакачи колата отпред и не е много приятно, макар че, тя си носеше следите от р. Арда. Неравностите се увеличиха и на последния разклон за заставата реших да оставя колата и да продължа пеша. Последвах острия завой наляво към следващия оброк.
5 минутки и се оказах пред постовата будка на Гранична полиция, която беше под дъб, който беше над оброците. Демек МВР закриля оброка "Св. Георги", а това е добре. Там има табелки и за "Голяма пещера", до която пишеше, че има 4 км.
По - високият кръст е стар - може би от средновековието, а малкия е от по - близки нам времена. Предполага се, че е имало църква наблизо, а оброците са поставени през годините, за да напомнят на нея. По стария кръст личат следи от куршуми - следи на безверието и погазването на християнските символи през 44-90г.; следи, с които е свързана и легенда, че войникът поругал кръста, бил застрелян от провидението..
След кратката почивка, таейки надежда, че Гранична ще дойдат да ме проверят и впоследствие посочат пътя/откарат до Очов ден, реших да хвърля един поглед към разрухата сполетяла 12 ГЗ "Спартак", която е точно срещу оброка.
Убеден съм, че подобни застави са донесли много тежки моменти на войници и хора, търсещи своето място под небето, някъде на Запад, но като мъж, който е служил, все пак нещо трепва, когато видиш как е разрушено място, което все пак е учило на ред, дисциплина, мъжество и уважение към Родината - неща, които днес, все повече липсват.
42°03'40.4"N 22°45'47.6"E
Така. Това беше и момента, но не "за 'партамента", а за размисъл. Защото, както споменах координати и указания за маршрута публикувани от ТД "Осогово" се разминаваха. Но реших да рискувам и да действам по интуиция, затова тръгнах по черния път, който заобикаляше заставата и навлизаше в боровата гора, следвайки махалата спомената от ТД. Реално ходех без реален ориентир и на чист късмет.
Но тръгнах - както се оказа, камъкът ме е теглил към себе си.
Ходенето през гората, жонглирайки по коловозите оставени от дървосекачите беше освежаващо. Така, както беше и забелязването на табелки с жълта маркировка, които ми дадоха надежда, че съм на прав път.
Между другото явно целият маршрут е маркиран с тази маркировка, макар и да не ми излезе на Орукс мапс - ориентирайте се по нея.
След около, ходене Само направо, боровата гора се разреди, а пътят се раздвои. Аз естествено не продължих направо, както ми подсказваше "гласът на камъка" в главата ми, а завих надясно 😕 Нищо. Повод да видя живописна гранична вишка, която сега е в средата на Вечните ловни полета, на някоя дружинка, предполагам.
Цялото място, обаче, беше пълно с кости, кожи на убити животни - събрани на купчини; гледка и кадри, които ще спестя, за да не наруша иначе живописните и интересни впечатления, които се надявам да остави у Вас тази разходка.
Осъзнал, че нещо съм се пообъркал, реших да се върна назад до разклона. Достигайки до него, в гърдите ми порастна зрънцето на съмнение, дали сам ще намеря кръста, което растеше още от началото.
И точно тогава... Както казах сякаш някой ме направляваше през цялото търсене на Кръстати камен... Докато гледах карти и gps-и, сякаш някой ми обърна главата настрана и зоркото, натренирано око на жандарм, мерна между храсталаците огромния кръст, облегнат на древното тракийско светилище.
Облаците на съмнения и въпроси надвиснали над главата ми - "Кои сме", "Защо сме на тази планета", "Кога Левски пак ще е шампион", "Какво правя без точна посока, в тази гора, сам", бяха разсеяни от слънчевия лъч на успокоението, че пак съм намерил точната посока.
Устремено поех към моята цел. Обувките летяха, щеката тропаше припряно по камъчетата. Естествено, че пак кривнах по полянките, когато се загледах в интересните скали изпълнили района. Колко ли тайни има под сантиметрите пръст покрили скалните издатъци наоколо?
Бях виждал снимки на Очов ден - знаех, че е подпрян на камъни, знаех, че е имало светилище тук.. Но не очаквах това, което видях..
42°02'56.0"N 22°45'28.3"E
Цяла композиция от огромни камъни - това е първото усещане. Характерна за най - известните и обособени тракийско скално - култови комплекси. Подредбата им бе явна, присъствието им - впечатляващо, насред хубавите, равни поляни наоколо. Масивния каменен кръст изглеждаше като модерно украшение на своя древен предшественик.
А модерния кръст отгоре, макар и следващ приемствеността на светилището, стоеше някак неестествено. Някак "младо".. Но.. традиция!
Кръстът е висок 2,60 м - не съм го мерил, но аз съм 1,78.. Просто е огромен и може би най - големия оброк по нашите земи..?
От незапомнени времена, местното население се се събирало тук, за да чества св. Иван Рилски (19 октомври), когато църквата почита и светеца и този ден е наричан в България - Отчовден, откъдето, явно идва и името на оброка.
Оброкът "Очов ден (Отчов - от отец) е бил счупен от разкопките на иманяри, но възстановен от местни жители. Следите от укрепването му си личат ясно, като напомняне за безпардонността, която носи търсенето на скрити богатства. Не можах да разговарям с някой - защото не видях такъв, но както казах - приемствеността и отговорността да се грижиш за наследствения оброк е важно задължение за мъжките рожби в съответните райони.. Самото облагородяване около обекта заслужава адмирации. Масичка под дъба, изчистено светилище (между другото на снимките в нета, ще се убедите, колко занемарено и скрито е било в даден момент. Сега "свети" - нещо, което ми се иска да видя около сума ти подобни обекти в България.
Времето край това светилище се превръщаше с лекота в безвремие. Прекрасното време, зелените поляни наоколо, Осогово над мен, Рила в далечината.. Зареждащата сила на тази местност, която ме доведе до нея, сякаш не ме пускаше да си тръгна.
Но.. Жарките слънчеви лъчи и безкрайно глупавата постъпка, да тръгна без грам вода, леко ме "изкараха" от мига на блаженство. Беше време да се върна по обратния път до колата. Взех си индианаджоунсовата шапка, щеката и си казах "довиждане" с Очов ден и местността "Кръстати камен" - поне засега!
Доволен, че успях да намеря оброка, както и другите си цели за деня, с лекота преодолявах метър, след метър на връщане. Скални комплекси, макар и не толкова явно оформени има из цялата местност. Навлизайки обратно в боровата гора, този път реших да не минавам пак през заставата, а да продължа, на сянка. Където трябваше, завих по пътя, които щеше да ме отведе на разклона за заставата, където бях оставил колата. Това отклонение ме срещна с още няколко големи каменни къса, някои от които с твърде интересна форма - примерно акула,
както и с първата манатарка за сезона. В една гъбарска, фейсбук група много и се радваха.
Малко с неохота се качих в запарилата се от жегата кола. Знаех, че краят на приключенско - изследователския ден приключва. Вече знаех и как да намеря кръста.
Изключително доволен и одухотворен, забръмчах с Опелчето по неравния път, радвайки се на прекрасната Природа край мен. Сивия и градски живот ме дърпаше неумолимо към себе си..
Но, само за малко. Докато набележа следващата цел за откриване.
Следващия маршрут, който ще ме върне пак сред чистия въздух, поляните и планините..
В следващата "Разходка за ден .. или два!".
За маршрута:
За около час се стига от Кюстендил до Ветрен, към 2ч от София;
Паркирате на сградата на кметството, както съм маркирал по - рано и поемате по черния път, зад него нагоре по хълма - вижда се пътя, към боровата гора. Следвате координатите на обектите, които са дадени под снимките в пътеписа, и с лекота ще се ориентирате в маршрута си;
Снимката от Гугъл карти, също ще ви е полезна за ориентацията;
Вървите все по хубави и ясно видими дърварски пътища;
Обхват има навсякъде и то хубав!!
"Кръстати камен" - заставата и оброк "Св. Георги" - оброк "Св. Арх. Михаил" е приятен кръгов маршрут, които не би трябвало да Ви отнеме повече от 3-4ч., приятна разходка, в зависимост от темпото и престоя на обектите.
Дано да е била полезна информацията 😀
Всичко вече е преровено от иманяри, така че не ходете с тази цел, моля Ви!