Обичам да посещавам Родопите!
Пътища до там много... А те сякаш никога не свършват!
Обикалял съм, почти навсякъде в България. Навсякъде, посетиш - разгледаш - тръгнеш... Някак набързо изглежда. Освен в Родопите.
Там времето сякаш спира!
Уж да минеш за малко. Само до Триград - Пампорово... А се оказва, че ще се загубиш - завинаги, в Батак, Белинташ, Девин, Ягодина, Смолян.... Сред хълмистите планини. Сред сините взорове. Високите борове. Сгушените по стръмните склонове села. Влюбваш се.
А още не си стигал до мистичните Източни Родопи. Не си посетил Ковачевица и Долен.
Историята. Духовността, пропита във всяко цвете, всеки дъх. Безбройните чешми, направени за здраве и в почит на... някой близък. Божествени храмове на всяка крачка - параклиси, църкви, джамии, тракийски светилища, следи от отминали цивилизации, а може би и чужди? В Родопите, те съжителстват едни до други! Затова и тук всеки се чувства различно - чувства се обичан, у дома си!
Който е дошъл веднъж, “остава” тук. Безвъзвратно! Душата му винаги ще копнее пак да зърне магичните панорами. Морето от безкрайни вълни на безвремие и уникална природа. Да търси “своето”, поредното “скрито” от чуждите очи съкровище. Което само той е видял, което само той е почувствал!
Пещера "Утробата" до яз. Кърджали отдавна ми беше цел, само чаках удобния момент, за да я комбинирам с други забележителности в района и да я посетя. 3 свободни дни и целите бяха набелязани - крепостта "Моняк", скалната гъба до с. Женда и пещера "Утробата".
3 дни с нормални преходи и ненормални гледки и панорами. Всяко едно от тях трябва да бъде посетено от всеки любител на Природата и гледки, които те оставят без дъх.
При проучването на маршрута до "Утробата", неизменно ми изскачаше и един сравнително нов маршрут - екопътека "Райски изглед", обособен от екип на близкия хотел "Боровица". На снимките изглеждаше добре - уникална панорама към меандрите на яз. Кърджали и поглед "от високо" към "онзи завой" (който се оказа, че е от другата страна, откъм с. Сухово, а не откъм хотела... малко недоглеждане, но да има нещо и за другия път 😀).
Предвид информацията, че пътеката до "Утробата" е тежка, а пък и желанието да зърна гледката от пейките на екопътеката, ме накара да се поинтересувам, дали е възможно да се комбинират двете туристически атракции в един маршрут. Оказа се, че може, а и предвиденото време за посещение на двете места изглеждаше обнадеждаващо. Притесняваше ме евентуалната липса на маркировка, между двете, както и това да не е много дълго, тежко и опасно изкачването. Все пак нямаше да съм сам, а и сме в дивите Родопи.. Но както се оказа Силвето беше в олимпийска форма - явно захласващите панорами от "Моняк" предния ден, бяха заредили силите и като на зайчето на "Дюрасел" - върви и не спира 😀
Денят за пътешествие се оказа облачен. Беше преваляло, а и сега прехвърчаха капки. Облаците, надвесени свъсено над нашите планове, се опитваха да всеят нотка съмнение. Но не успяха. Принцесите с кашкавал в нашата "база" - х-л "Френдс", с. Енчец, ни напомпаха със самочувствие и смело поехме към началната точка, на пълния с неизвестни маршрут, които търсехме.
От Кърджали пътувате в посока хотел/хижа "Боровица" или с.Безводно, зависи какви табели ще видите. По пътя до там красотите на яз. Кърджали ще Ви карат да спирате често - често, толкова е красиво... Иска ти се да останеш там - на поредната отбивка и просто да гледаш. Да не се отдалечаваш от красотата, която виждат очите ти. Но въздишаш тежко и пак поемаш напред... До следващата отбивка...
Подминавайки с. Дъждовница, пред Вас ще се изправят огромните масиви на едноименния скален култов комплекс. Лица, гледащи от скалите; култови ниши, издълбани незнайно как в непристъпните височини; причудливи форми ще карат погледа Ви да търси ли, търси..
Въпреки многобройните изкушения по пътя, все пак стигнахме до началото на пътеката "Райски изглед". Тя се пада, малко след като подминете с. Пъдарци. Правите един остър ляв завой, а като стигнете до следващият - остър десен - паркирате. Има табелка, обозначаваща началото на едва видимата пътека вдясно от вас.
41°40'45.3"N 25°15'09.0"E - начало на маршрута
Оттук започва катеренето нагоре, в посока пейките на "Райски изглед". До пътя има удобни места за паркиране, а ако си водите шофьор с Вас, който да не катери - това определено ще облекчи последната част от кръговият маршрут, като може да Ви чака в началото на пътеката за "Утробата, откъдето слизаме от разходката.
Наклонът започва с първите стъпки нагоре, но и красивите гледки също. Макар и мрачно, все пак облаците бяха достатъчно високо, за да можем да се наслаждаваме на панорамите зад нас, при кратките спирки за поемане на дъх. В далечината непристъпни върхове, привличаха погледите, под нас кротките води на язовира пълнеха с блясък очите ни, а село Пъдарци смирено водеше своя живот, сред пустошта навред.
с. Пъдарци
Още в началото се срещаме с няколко впечатляващи мегалита. Имам чувството, че древните траки не са имали друга работа освен да катерят един върху друг камъни и да дълбаят фигурки в тях.. Ако имаха жиесеми, нещата нямаше да са така..
Много ми харесва търсенето на формите в тяхното наследство - от всеки ъгъл се вижда нещо различно. Само каква 3D проекция са притежавали техните умове...
Пътеката продължаваше своята посока, чрез леки серпентини, а на моменти и директно нагоре. Докато се се потяхме в първите минути на нашата разходка, притесненията, дали има път до пещерата, ни караха да обмислим варианта да се върнем от пейките обратно и после да се изкачим по класическия маршрут до нея. На картите не виждах път, но щяхме да преценим на място, при пейките, до колко е разумен риска - с Родопите шега не бива.
Листата по дърветата бяха жълти, оранжеви, червени, зелени, лилави, кафяви - есенната палитра е богата. Гората е рехава - не е гъста и обрасла с бурени джунгла. Видимостта е хубава. Тишината е направо нереална, а блаженството е навсякъде - в погледа назад към язовира, в есента около нас, в чуруликането на веселите птици, в нетърпението да зърнеш панорамата с райския изглед...
Изкачването мина бързо. Още не бяхме започнали да "мразим всичко живо", когато излязохме на сравнително открит участък, където се оказа, че започва леко спускане. Пейките още ги нямаше..? Е, продължихме да вървим. След 5-10 мин. меандрите започнаха да прозират, поспряхме за миг наслада, преди да изминем последните метри към българското знаме и пейките указващи мястото на "Райския изглед".
Gps координати: 41°41'25.6"N 25°14'53.9"E
Има много панорамни площадки из страната, но малко от тях предлагат така дива и натурална картина.
Слабо населеното място, пасторалната Природа, виещите се към Безкрая меандри на Арда и яз. Кърджали, непристъпните върхове в района, магията и всемирната тишина, която може да усетиш тук - всичко това различава тази пътека и площадка от другите.
Да стигнеш тук не е лесно. Не като пътека, а като район, който стои встрани от масовите атракции. Обектите по протежението на язовира - от Дъждовница, през "Райски изглед", до "Утробата"; моста на Ненково и мистичното Безводно с недокоснатата от времето махала Мумджидам и Саръ кая, всяват неволно поклонение пред историята на нашите земи. Пред естественото, неосквернено от хората величие на Природата.
Нарастващата популярност на някои от обектите, все още не е нарушила единението и взаимното уважение между хората и планината. Нещо, което все още може да се усети в Източните Родопи, за разлика от по - комерсиалните други части на любимата планина.
Благодарности на хората от хотел "Боровица" за положения труд, да оформят площадката и гледката по начин, който да е атрактивен и привлекателен за туристите. Хубаво е да се споделят подобни красоти, макар че понякога, лошата туристическа хигиена на някои, те кара да съжаляваш, че си открил частица от сърцето си за другите....
Погледнеш ли веднъж меандрите и "онзи завой" (в средата на юг), скритата крепост "Патмос", привлекателния х-л "Боровица" в ниското и безкрайния хоризонт от шарените вълни на Родопите, някак забравяш, че си там.
Пренасяш се в някакъв друг свят. Без урбанистична сивота, отчуждени отношения и материализъм... Само ти и Природата...Времето спира...пулса намалява...погледа съзерцава Покоя...слушаш Тишината....
И точно преди да "затвориш и очи", се сещаш, че трябва да целунеш Силвето, да си направим снимки, да се огледам за пътека към "Утробата" и да си извадя камъчето от обувката, на което не му пукаше за моето блаженство 😀
Така де, чакаше ни още път.
Пътека към "Утробата" имаше, и както ме беше информирал приятел от Фейсбук - има жълта маркировка (и всякакви други бели, червени, оранжеви чертички и стрелки, които помагат, за правилната посока). Пътеката е първоначално с лек наклон, който се изминава за 10 мин., когато достигаме равната част и поредните следи от скални светилища и форми с личаща човешка намеса. Много е яко. Като няма истински и скалните са гъби... Сигурно чупят зъби, но кефа си е кеф...!
Орукса (Orux maps - gps приложение с маршрути, без необходима интернет връзка, ползва туристически карти на bg mountains, маршрути и обекти, добавени от ползватели на програмата) ми беше "показал", че няма голяма денивелация до пещерата, но откровено не бях подготвен, че пътеката е толкова приятна.
Пресичаше млада дъбова гора, а на места камъните по земята напомняха древни пътища. А може би и наистина са такива..?
Темпото на ходене неволно се вдигна - толкова беше приятно. С излизането от горичката пътечката излезе в открит участък с ниски храсти, където под нас се показа дълбоко дере. А през дерето "Утробата". Стоеше отсреща на скалите и ни чакаше... В скалите към нея си личеше, ясно оформената пътека в камъните - направо магистрала, а надничащия язовир в дъното, явно нямаше търпение до следващата ни среща.
"Утробата"
Крачките сами се забързаха - почивка не ни беше нужна. Адреналина от това, че виждаш целта, помагаше в прехода ни. Изненадващо лесният и добре оформен маршрут ни "даваше криле" и ни караше невярващо да прехвърляме съмненията в главите ни, които ни притесняваха в по - ранните части от маршрута.Следите от животни (разбирай дарадонки), показваха наличието на "организиран живот" наоколо, а след като видяхме сграда в близост до мястото, където трябваше да свърнем по каменната пътека за пещерата и чухме лай на кучета, разбрахме, че навлизаме в зона с концентриране на биологични единици - кози и кучета.Хвърляйки по "едно око" за лоши кучета - пазачи, както и поглед към вече изминатия път до тук през гората, неусетно пред нас изскочи заслона, който е под пещерата. Към един час, приятно и разтоварващо ходене ни отне до тук. Много яко, предвид очакванията за по - тежки преживявания днес.Синя маркировка ни показа последните метри до пещерата. Метална стълба, явно заменила изгнилата дървена, дава относителна стабилност при изкачването на към 10-те метра до отвора.
Gps координати: 41°42'17.8"N 25°14'52.4"E
Утробата е древно пещерно светилище, датиращо от XI – Х век пр. Хр. Обектът се намира близо до село Илиница, в местността Тангардък кая, на около 12 километра северозападно от Кърджали. Представлява естествен хоризонтален процеп в скала, който е бил допълнително изсечен и оформен от човешка ръка, наподобяващ на матка (утроба).
Много подробно е описана всичката информация за нея в страничката и в Wikipedia:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0
Усещането, когато си вътре е интересно. Красивите гледки навън, звънтящото ехо в нея, мистиката, която се чувства стоейки в нея. Сякаш чакаш своето пре/раждане.. Култа към Богинята - майка следва своя път чак от древни времена, през почитането на Богородица, преоткривайки своята същност дори и днес..Подобни, но по - малки пещери утроби има на много места в страната. Няколко пъти съм ходил до Калугерската дупка до Арбанаси, до с. Вуково, Бобошево мисля, че има една и просто не мога да си спомня тези, които съм срещал по пътя си. Пещерата е един от сакралните за туристите места в Източните Родопи. Трудния маршрут до нея не спира всички тези, които искат да я посетят. Да изживеят някакъв катарзис стоейки в нея, да потърсят плодородие за своето семейство, да усетят мистерията, която носи или просто с цел селфи от интересен обект, за лайкчета. Нещо, което ми се стори изключително интересно е това че, пещерата е "открита" сравнително скоро - 1994г. Открита, открита, колко да е открита - пастири са я показали на археолог. А че тя си е там от хиляди години и, че за местните е част от бита им, не е официална статистика...Но, трябва археолог да пипне, проф. Николай Овчаров да погледне.. и така - атракция.. Е, и ние дойдохме, и ние видяхме, и ние викахме в пещерата, и ние се снимахме.. Но заради мистиката и красотата на района. Заради възможността да се докоснеш до нещо толкова древно, връщайки те в традициите, изповядвани от нашите предци.. И заради разходката и хубавият комбиниран маршрут.. Нали сме туристи - приключенци 😀А и трябва да се стараем, да опознаваме обектите свързани с нашата история и същност. Хубаво беше, че времето беше с нас и ни позволи да се насладим на това специфично място. След като постояхме известно време, с нагласата пак да направим този маршрут, поехме удовлетворени надолу към пътя, по класическата пътека към пещерата. В началото пътеката беше равна, но после стана стръмничка. Сигурно е доста неприятно да се изкачва. Гледките към природните чудеса и релефи ни съпътстваше и на слизане.
Скрито скално светилище и неговите ниши не останаха скрити от зуума на апаратчето. Колко ли още имаше наоколо? По добре да се мине през "Райски изглед". По - приятно, по - леко, а и още една незабравима панорама повече в разходката. По - малко усилия и повече време за съзерцаване и събиране на впечатления. По средата на слизането срещнахме първите хора по маршрута, които положителната денивелация ги мачкаше, като чехъл хлебарка... Не ми се мислеше, колко пот им предстоеше...
За около час излязохме на пътя, под въпросителния поглед на местната фауна... Някак неохотно стъпихме на асфалта. Краят на каменистата пътека, означаваше и край на атрактивната част от нашата обиколка. Чакаха ни "скучни" няколко километра, обратно до колата. Нищо. Поне щяхме пак да се насладим на язовира, ходейки покрай него. Гледките наистина бяха красиви. Есенните цветове обогатяваха дори и попресъхналия водоем.Интересна гледка видях по разкрилото се дъно.
Предполагам наводнени гробища, на изселени заради строежа на язовира села... Тъжна гледка, но такива предполагам повечето големи язовири в страната крият подобни тайни... Асфалтовият път бързо ни отведе до хотел "Боровица". Решихме да спрем за "по бира" и някоя супичка. А и да се полюбуваме на завоя.Както споменах обърках "този" завой с "онзи" завой, като се оказа, че "онзи" завой, не е "този" завой... А се чудех защо гледката не е както по снимките. Както и да е. Другия път като ходихме в посока Ардино, се отбихме до него.😀 Както и посетихме живописния въжен мост до близкото му с. Сухово. Подкрепили се набързо, вече с натежала стъпка достигнахме колата, оглеждайки се с местния жител на с. Пъдарци Хасан, за загубили се от стадото му крави. Не ги видяхме.
Достигайки колата, предвид желанието ми да видим още и още, реших да ангажирам още половин час от времето ни, за да се отбия до римския мост на с. Ненково.
Мостът е много атрактивен, стоейки забравен над почти сухото корито на р. Боровица. Приликата му с Дяволския мост на р. Арда е впечатляваща. Изоставените водни кули под него, стоят като самотни стражи - изоставени и ненужни никому, като самотния каменен мост.Gps координати: 41°44'00.2"N 25°13'10.5"E
С докосването до поредното красиво място днес и с удължаващите се есенни сенки, беше време да се връщаме към хотела. По пътя качихме на стоп, отказалия се да търси кравите Хасан, до неговото село Пъдарци, отказвайки - засега, поканата за чаша кафе и събирайки последни впечатления за днес продължихме по пътя си. Колко хубав се оказа този мрачен и дъждовен сутринта ден. Колко положителни емоции донесе, колко красоти ни поднесе. Рискувахме с непознат маршрут, но спечелихме приятна, изненадващо лека и лесна за ориентиране разходка.
Разходка срещнала ни с вълнуващите панорами на екопътека "Райски изглед", с интересното и мистично култово място - "Утробата", с римският мост на с. Ненково и пленяващите меандри на яз. Кърджали...
Достъпни за всеки, който пожелае да се почувства различно, да почувства страхопочитание пред Родопите, да предизвика себе си...
Във своята "Разходка за ден... или два!"
Няколко технически параметри за маршрута - екопътека "Райски изглед" - пещера "Утробата" - х. "Боровица" - начало на екопътеката:
Имате към 30 минути изкачване, което е поносимо стръмно и за не толкова подготвени туристи, а след пейките, имате още няколко минутки също не толкова трудно изкачване - след това имате само равна пътека и спускане.
При пещера "Утробата" също има към 5-10 мин. лесно изкачване.
Слизането от "Утробата" до асфалтовия път е стръмничко, но мисля, че е по - тегаво, ако се качва 😀Неудобството е, че предстои връщане до колата, което е към 3 км. Спирка за хапване на хотела е добра опция.
От началото на пътеката до пейките на "Райски изглед" ни отне към 50 мин. нормално темпо, с почивки - изобщо не се стресирайте, че е леко стръмно;
От пейките до билото - 10 мин. нормално изкачване;
От билото, по равна пътека, до беседката под "Утробата" - 1 час (следете внимателно за мястото, където трябва да поемете по ясно видимата каменна пътека, към пещерата - 41°42'25.8"N 25°15'10.0"E, вижда се още като излезете от гората и пътеката премине в откритата си част).
Беседката - "Утробата" - 5-10 мин.;
"Утробата" - асфалтовия път, който е началото на класическия подход към пещерата - 45-50мин., стръмно слизане;
Връщане до колата - 40 мин.
Общо: 10 км с 656м набрана и загубена денивелация
5.30ч. общо време на маршрута, с почивките по обектите и към 40 - 50 мин. хапване на хотел "Боровица". Определено по - красивата и лека опция за посещение на "Утробата" и "Райски изглед".
