Осмарско око

 

Шарената черга на есента, неусетно застилаше земята, сякаш едри дъждовни капки, напояващи сухата, напукана пръст, вдъхват нов живот в състареното лице на земята. 

Ръката на незнаен художник, рисуваше невиждани багри върху платното от земни недра, а пъстрите шевици на българския фолклор оживяваха пред погледа ни, сътворени от изкусните ръце на Природата. 

Полетата с тъмна угар се докосваха в неземен контраст с безкрайно синьото небе, а в  пастелените цветове на есенната премяна, като перли блестяха белеещите се скали на Шуменското плато.

Там пърпореше с туристическо вдъхновение и неуморното Опелче, в търсене на правилния път към една прелюбопитна дестинация. 

Малко встрани от популярните Шуменска крепост, монумента "Създатели на българската държава", "Мадарски конник" и една идея по - близо до старата столица Преслав се намира малкото селце Осмар, сгушено под скалите на шуменското плато. 

Районът е известен със скалните си манастири, които заедно с тези по поречието на Русенски Лом, образуват едно безпрецедентно историческо наследство, докосващо ни до битието на монасите - исихасти, които са живеели в отшелничество и самовглъбяване, в скални ниши сред скалите.

Въпреки, че има насочващи табелки, навигацията е полезно изобретение, което бързо ни преведе през село Осмар, за да отидем в северния му край, където покрай последните къщи продължава черен път към скалите на платото. Пътят е към 3 км и е поносим и за по - висока лека кола, но имайте предвид, че в определен момент става предизвикателство. Така че, ако решите да спестите някой километър ходене, все пак може да я оставите на някое от удобните уширения, за да не си счупите "бойния кон".

условно начало на черния 3км път - 43°13'29.8"N 26°50'52.3"E

По черния път има чешма, някъде по средата.

Скалите неусетно започват да се издигат над дерето в което вървите, но не толкова, че да закрият слънцето. 

Зеленото на тревата все още радваше окото, а жуженето на насекомите изпълваше слуха ни с наслада... и малко досада. 

Жълти, оранжеви, червени листа летяха около нас, носени от полъха на есенния дъх, а белите облаци на небето се преливаха в любовен танц, с настъпващото дъждовно сиво. 

Смелите, енергични крачки ще Ви отведат до малка полянка с беседка - барбекю, чешма с каменен кръст върху нея.

чешмата и началото на стръмното изкачване - 43°14'40.2"N 26°51'02.8"E

Информационна табела за туристическите забележителности в района и по този маршрут, подсказват за началото на същинското изкачване към нашите цели - "Костадиновия скален манастир", "Осмарското око" и "Диреклията".

Пътеката до тях стръмна, или погледнато от друга страна - възвишена като идеалите Ви на туристи - изследователи, които Ви водят из различни кътчета на България, за да може да опознаете всяка нейна тайна и да я обикнете завинаги! Т.е. - стръмничко е 😀

Изкачването, макар и с наклон е поносимо и се изминава спокойно за 15 мин., което е много приятен атестат за трудността. 

Още в първите крачки сред сенките на гората, ще видите и първата "заигравка" с туристите, наречена "Гюлето на Крали Марко". Това е един скален къс, около 1,5м, което някой зевзек, по незнайна причина е нарекъл с това цветущо название. Все пак е повод атракционна спирка по пътя.

"Гюлето на Крали Марко" - 43°14'43.2"N 26°51'05.2"E

След него пътеката рязко тръгва нагоре, без изобщо да се съобрази с желанието ни за ненатоварващо ходене. Но както се учести дишането и капките пот се превърнаха в солен осмарски поток, течащ по челото ми, така бързо достигнахме и до скалния манастир, още преди умората да стане нежелан спътник на нашата разходка.

Информационна табела ще разкаже за Костадиновия манастир, а стръмни метални стълби, предстои да Ви отведат в хладното помещение издълбано в скалата.

Костадинов скален манастир - 43°14'46.1"N 26°51'05.0"E

Стълбите са високи към 10-15м и се отнесете с уважение към тях. Изкачването по тях ще Ви отведе до входа на пещерата, а с всяка крачка нагоре и панорамните гледки стават все по - обширни.

Костадиновия манастир е от времето на Второто българско царство и е един от най - впечатляващите и запазени - поне от тези, които съм посетил.

Още след като влезем в него ще се потопим в тайнствения свят на монасите исихасти, търсещи единение с Бог, чрез живот отдаден на усамотение, молитви и лишения.

Ясно оформения олтар е много въздействащ.

В издълбаните ниши днес са поставени икони, а по стените личат останки от стенописи. Колко ли са били интересни, предвид стенописите на Ивановските скални църкви? Имало е изрисуван светец с бяла брада и ореол, от което днес няма ясни следи. На входа към следващата стая пък са поставени старинни клепа̀ла, завързани за дървен прът

Между олтара и входа, се намира скална ниша с прозорче - уютно място за отшелничество и съзерцание на пошлия свят, водещ своите тленни войни, някъде там в далечината, където човешките слабости взимат превес над духовното издигане.

В скалното помещение има и още една по - голяма зала с още няколко прозорчета и скален нар оформен в стената.

Спокойствието и смирението, което се усеща в монашеската килия, неволно те кара да спреш за миг и да послушаш тишината. 

Да разровиш прашните свитъци в душата си, за да намериш някоя своя забравена скъпоценност, която сме написали, в някой минал момент на живота си, когато сме били по - добри и невинни, и "четейки" поизбелелите букви, да погледнем с блясък в очите си към утрешния ден.

Костадиновия скален манастир е много любопитно място, с красивите си гледки и атмосферата, която витае там. Чувствахме се добре, а интересното тепърва предстоеше.

"Осмарското око" се намира в горната част на скалата, в която е издълбана монашеската пещера. 

Когато слезете от стълбите поемате покрай от скалата (вдясно като застанете срещу нея), и веднага ще забележите пътечката сред дърветата. Засега ще подминете разклона за "Диреклията" - посоката ни е нагоре. Лесно е. Правейки един остър завой, пътечката Ви става равна, а след няколко крачки пред Вас ще се появи То... "Осмарското око"!

"Осмарско око" - 43°14'47.2"N 26°51'04.4"E

Природния феномен представлява оформено в скалата елипсовидно око, с много правилна форма. Размерите са му впечатляващи, а достъпността до него изненадва. Подобни "очи" има на няколко места в страната, като най - известното е "Провъртеника" в Карлуково, което обаче е по - трудно достъпно.

"Окото" е било използвано за камбанария, като на места си личат дупките, в които са поставяни дървени греди, на които са били закачани метални дискове и клепа̀ла. Мисля, че е било нещо подобно на съоръжението, което видяхме в скалния манастир.

Любовта е от пръв "поглед".

Красиво, величествено и проницателно е "Окото". 

Откакто го видяхме за пръв път - стоящо в смирение, сред пастелната премяна на Природата; взиращо се в безкрая и преценяващо душата на идващите при него пътешественици, в нас остана впечатлението, че ни гледа постоянно. 

Някакви малки мушици, досадно жужащи наоколо в търсене на идеалния поглед към него, ентусиазирано чуруликащи за неговата красота и великолепие. 

Този камен циклоп, застинал за миг - но миг за титани, сякаш чака проблясъка на живота да озари безмълвното му лице, като усмивка подарена на любим човек, която осмисля цял един живот. И съживява.. дори и вкаменените сърца.

С поглед, който гледа към изгрева на изток, но не пропуска да изпрати и залеза на запад, нежно милван от слънчевите лъчи. 

Поглед, който е видял съдбите на не една цивилизация по нашите земи.

Поглед, който може би, в определен момент на годината, поектира слънчевия лъч, към скалата наподобяваща олтар срещу него на запад?

Ще срещнете информация в интернет, че баба Ванга е посочила "Осмарското око" като един от енергийните центрове на България. А дали е така, това Вие сами ще почувствате на място. Определено, култовото значение на този природен феномен, върху който личи и дооформяне от майсторска човешка ръка (подобно на древните мегалити), е имало своята роля от незапомнени времена.

Времето при "Окото" лети неусетно. Поглед тук, снимка там, въздишки навсякъде..! 

В малко внимание бихте могли да се качите до самото око, и да се почувствате като прашинка в зеницата на великан, достолепно допускащ човешката суета да наруши за миг покоя му.

Макар и трудно помахахме за довиждане на "Осмарското око", за да се върнем към разклона за "Диреклията". 

До там има не повече от 100м равно ходене, от него. Ще минете под една извисяваща се над Вас скала, а когато вдигнете поглед към нея, ще видите и издълбаната ниша в нея.

Но е нужно да продължите още малко напред, за да достигнете следващата скала, където закачени метални въжета ще позволят безопасното изкачване върху ѝ. А оттам се вижда в пълното си величие "Диреклията", а зад него и "Осмарското око".

"Диреклията" - 43°14'45.5"N 26°51'07.5"E

"Диреклията" е част от манастирския комплекс на Осмар, и е наричан така заради каменния дирек, който оформя характерната му визия. Предполага се, че е използван като затворническа килия, в която са изолирали монасите, които не спазвали строго правилата на исихастите.

Днес тя е живописен елемент, украсяващ като бижу, цялостната картина на Осмарските култови забележителности. Изглежда направо нереално, като къс от Древността, попаднал някак случайно в забързаното ни Съвремие.

Под скалата, която ни предостави тази невероятна панорама, още едни метални въжета водят до скална килия "Подковата" - предполагам още една скална ниша, която на този етап оставихме за следващото ни посещение в района.

Защото мистиката и спокойствието, която докоснахме тук, пак ще насочи стрелката на gps-а в посока Осмар.

Красотата, която видяхме при "Диреклията", Осмарското око" и "Костадиновия манастир", ще искаме да я почувстваме пак.

Ще искам и пак да погледна в безкрайно дълбокия поглед на "Окото", и може би да видя блясък на сълза в него, като при среща с добър приятел..

Да ми сподели, дали е видял това, което чака от безкрая..

Да преплетем погледи на възхищение, в следващата, извисяваща "Разходка за ден.. или два!"

За маршрута:

1 км и 1 час и малко, отне обиколката на обектите от чешмичката с кръста и обратно до нея, с много време за почивки, снимки и възхищение!

3-те км от село Осмар до чешмичката ще Ви отнемат също към час пеша или по малко, ако използвате кола.

Подходящ маршрут за всички възрасти и не толкова подготвени туристи!

 

 

Спасова могила

 

Слънцето бе поело по своя път из небето. 

А той намаляваше с всеки следващ ден на настъпващата есен. 

Денят намаляваше и за нас - хората, а ние сякаш с последни сили, вдигахме поглед нагоре и се опитвахме да вземем в ръце малко от топлината на слънчевите лъчи, за да остане тя с нас и през зимата.

Топлото есенно време, не остави на мира съня ми след нощната смяна. Желанието да поема натам - към Слънцето, някак от естествено определи и посоката на днешната ми експедиция - на изток. Няколко подминавани, досега отбивки щяха да осмислят денят ми, а няколко други загадъчни дестинации ще ме връщат пак към източната част на Софийското поле и първите гънки на Средна гора. 

Тръгнах без точна визия какво точно да посетя. Имах няколко "бръмбара" в главата за един красив оброчен кръст и параклис до Вакарел, за манастира "Св. Димитър" до с. Габра, а отдавна мистериозния параклис "Възнесение Господне" и Спасова могила до с. Голема Раковица бяха просто указателна табелка по пътя към Байлово. Късметът бе с мен и успях да посетя всички обекти и да видя дори и повече, от това на което се надявах.

аязмото на манастира, оброка и камъка с форма на сърце се намират в дерето срещу централния вход

манастир "Св. Димитър" и аязмо - с. Габра - 42°31'34.2"N 23°38'02.0"E

параклис "Св. св. Петър и Павел", с. Брънковци - 42°31'52.3"N 23°39'50.7"E

Село Вакарел също има интересни неща. Два красиви оброчни кръста, като този в полето след гробищата, при т.н. "Шарена черква" е много красив със своята пластика.

църква "Св. Николай Чудотворец - 42°33'17.7"N 23°42'47.5"E

оброк при "Шарената черква" - 42°32'56.1"N 23°43'34.4"E

оброк "Св. Илия" - 42°33'15.1"N 23°42'36.8"E

Добри хора, с точни насоки спомогнаха откриването на кръста, който макар и със счупена горна част, пак е впечатляващ. Само какви майстори каменоделци е имало едно време!

Изследователската ми обиколка на религиозните обекти в района, ме отведе и до параклиса "Св. Николай Летни" в с. Селянин.

параклиса "Св. Николай Летни", с. Селянин - 42°34'15.2"N 23°43'56.2"E

Няколко оброчни кръста и безкрайните панорами си заслужават да преборите лабиринта на местните улички.

Красиви и вълнуващи места, но беше време вече да поема в посока с. Голяма Раковица. 

След Вакарел, виещия се през хълмове и гори път, бързо ме водеше към яз. Огняново. Сламената трева по хълмовете беше в невероятен контраст с безкрайното синьо на небето. В гората пък, зеления цвят на лятото водеше неравна борба с богата палитра на есента. Топлината на септемврийския ден бе събудила всички звуци на Природата, които нежно влизаха през отворените прозорци на колата. 

Игривите слънчеви отблясъци на водата, които прескачаха игриво пред очите ми, подсказаха, че яз. Огняново е пред мен и предстои да мина триумфално по неговата стена. Предпочитано място за риболовци, южните му бреговете бяха изпълнени с каравани, а няколко лодки кротко чакаха, със своите притихнали рибари, плахото трепване на плувката, което да възроди живота в тях, и те влязат в неравна битка с улова. 

Красиво е там. Винаги има хора, които са дошли на разходка или романтична среща.

Село Голема Раковица се намира в горния край на манастира, като продължите по хубавия път в посока Байлово (родното място на Елин Пелин). 

Приятно село е. Сгушено в надиплените хълмове на Средна гора и си има всичко. Гора над него, обработваеми поля и безкрайни синори, язовир.

храм "Св. Николай Мирликийски" - 42°37'15.2"N 23°48'04.3"E

И много красива църква с изключителна орнаментика на детайлите, които видях отвън.

Защото църквата беше заключена! 

Доколкото разбрах, са и нужни аварийни ремонтни дейности, които да спрат рушенето на храма. Самата му красота отвън само предполага какви богатства на иконописта се крият вътре!

Слънцето все повече започваше да слиза към хълмовете на запад. Приятната и съдържателна разходка, която се получи до сега, неумолимо движеше стрелките напред, а уморените вече клепачи, понякога търсеха своето спокойствие.

След последните къщи на с. Голема Раковица в посока Байлово, ще минете покрай стопански сгради вляво от вас, след които има 90 градусов завой. Там ще забележите малка табелка, която сочи черен път наляво, а върху нея пише "Спасова могила".

отбивката за "Спасова могила - 42°37'31.0"N 23°48'31.3"E

Това беше последната ми и основна цел за деня. Защо трябва да се посети "Спасова могила"? Първо, защото гледките от нея, към Витоша, Стара планина, Средна гора и необозримото Софийско поле, ще развълнуват сърцето и на запален турист.

И второ - защото, родения в близкото с. Байлово Елин Пелин по невероятен начин е описал значението на този параклис, за хората, в едноименния си драматичен разказ - "Спасова могила". 

Възможността да се "докоснеш" до това реално свято място, вълнувало мислите и въображението на безброй ученици и техните родители, като част от задължителните произведения в нашето образование.

"Спасова могила" - параклис "Възнесение Господне" - 42°38'10.9"N 23°47'20.9"E

Да поемеш по непосилните стъпки на дядо Захари, който носи на гръб болния Монка, за да потърсят спасение, чрез изцеряващата сила на нощта преди "Спасовден" - Възнесение Господне, е поклонение пред мъката на населението, която то е преживявало в годините на чума и болести.

Да се изкачиш на хълма - горе, близо до слънцето, където болни са търсили надежда и спасение, оставяйки мъката под короните на вековните дъбове, бягайки от нея на сутринта, те кара да изживееш всяка дума от краткия разказ.

"От всички страни, по всички пътеки идат хора един през друг, настигат се, заминават се, все към оная висока, стръмна и островърха могила, Спасова могила....Всички носят по един недъг и по една надежда за изцеление". 

Пътят днес не е "криволичеща стръмна пътечка", а хубав и отъпкан от земеделските машини черен път.

Той допуска да се качите и с лека кола до параклиса в хубаво време, а от отбивката до него, да изминете 2,7-те километра, за около 30 минутки приятно ходене, което ще Ви позволи да се насладите на красивата природа наоколо. 

Спокойствието, което носят ожънатите полета; жуженето на полските мушички и бръмченето на самотен трактор; кара туристът, нежно гален от есенните слънчеви милувки, с усмивка да върви по своя път. 

Път, който днес е шарен и щастлив, а и крачките са леки. 

Маршрутът е кратък и лесен за ориентиране - следите хълма с антената на него. Параклиса е до нея, а всички пътища водят натам.

С последните крачки, ще излезете пред море от безкрая, а проникващите през клоните на дъба лъчи, сякаш ще приветстват Вашето присъствие.

Параклиса е сгушен под клоните на 3 дъба, а до него смирено стои и каменен оброчен кръст. Вратите му са отворени за всеки поклонник, всяка неспокойна душа, която иска да потърси миг утеха - за душата или някоя болка.

И докато стоите със запалена свещ в параклиса или просто сте поседнали, в миг на безвремие, под приспивно шумящите клони на свещените дървета, погледа Ви ще търси следи от вярата и болката, пропили всяка частица от "Спасова могила".

"Спасение", което всеки ще почувства по различен начин, "Спасение", което дори и малкия Монка, усеща с последния си дъх.. "Колко благ колко добър старец е дядо Господ! Щом слезе, той отиде право при Монката, улови го за ръка и му каза: бъди здрав и ела с мен да те заведа при майка ти. Монката никога не е виждал майка си. Той тръгна с дяда Господ към небето, към звездите. Наоколо е тъй широко, тъй хубаво. Нейде се чуват песни, трептящи като медни звънчета. Монката върви с дяда господа и му е леко, му е радостно, че ще види майка си...".

Богатата палитра от емоции, които ще съпътстват Вашата разходка до "Спасова могила", особено, ако сте прочели разказа преди да посетите мястото, ще изпълнят сърцето Ви с радост и щастие. 

Че виждате красотата ширнала се пред Вас..

Че надеждата и щастието могат да проблеснат, като мъничка звезда и в "най - тъмната" нощ..

Че и Вие сте изкачили своята "Спасова могила", за да докоснете слънцето и то да Ви дари с усмивка...

Във Вашата одухотворена и лична ...   "Разходка за ден.. или два!"

За маршрута:

2,7 км от отклонението

30 мин. пеша или 5-10 с лека кола

50 - 60 км от София или към 1 час с кола

"Слънчевите двери" - с. Бузовград

 

Време за Разходка е! 

Септември настъпваше плахо, носен върху капещите листа от прохладния есенен вятър. Сенките, през деня ставаха все по - дълги, а вечерите по - студени. Слънцето пече неумолимо, когато е на небето, а Луната кара тялото да потрепва от хладните стрели на нощта. 

Лятото, с неговите морски бризове, дъх на пържена цаца и вкус на морска вода.. и някоя студена бира, бавно се оттегляше в почивка. 

Приятните температури, които неизменно носи със себе си есента, са благоприятно време за някое бягство от ежедневието, преди задаващите се в далечината "бели бродници" да ни държат все по - близо до топлата печка.

Бузовград е село, което се намира в един изключителен район, с невероятни туристически обекти и потенциал. 

Естествено, от връхната точка на хълма над него, визуално бихме маркирали всички културно - приключенски дестинации, с които да изпълним със съдържание, поне няколко дни.

Шипка - с паметника на връх Св. Никола и църквата със  златните кубета в града; Бузлуджа със своята история и специфична визия, кацнала на връх "Хаджи Димитър", "Долината на тракийските царе" и неизброимите тракийски гробници свидетелстващи за величието и силата на древните предци, уважавано от Филип и Александър Македонски; яз. "Копринка" и потопеното великолепие на Севтополис; Старопланинските пътеки не са далеч, както и неземните мегалити на общ. Брезово (https://razhodkizadenilidva.blogspot.com/2021/10/blog-post_30.html).

Мегалити бяха цел и на днешния топъл ден.

Красивият Подбалкански път за пореден път ме виеше в паяжината на своите красоти. Утрото невинно се разстилаше по небето, докато нощта смирено се оттегляше в покоите си. Колата кротко ръмжеше в своята посока, и с малко болка, подминаваше отбивките за безкрайните интересни обекти, в подножието на Стара планина и Средна гора. 

Бях тръгнал "по тъмно" от София, за да си оставя повече време и за допълнителни разходки в района, като се надявах част от тракийските гробници в "Долината на тракийските царе" да бъдат отворени за посетители. 

Кафето в чашата вече привършваше, когато силуета на храм - паметника "Шипка" извести наближаването на гр. Казанлък. Пътят ме водеше встрани от табелите за центъра, да не кажа, че директно сочеха за военния завод "Арсенал", а имаше и такива за с. Бузовград. "Арсенал" е добър ориентир, защото пътят просто минава покрай него. Но Вие няма да спирате там, а ще продължите още няколко минутки, докато неусетно навлезете в Бузовград. Също толкова неусетно, още преди да успеете да "преминете на по - ниска предавка", ще подминете центъра на селото и ще наближите последните му къщи. Там може би ще видите и табела сочеща началото на обособената пътека, караща Ви да влезете в малка уличка наляво. Но.. Крайните табели на селото са точно пред Вас, а около тях има обособени удобни места за паркиране на колата. Не влизайте в тясната уличка, защото няма къде да се паркира, а пък разстоянието до паркоместата са едни 50 - 100м!

отклонението - 42°34'42.2"N 25°22'05.0"E

След като напуснете автомобила и оформите в себе си визията на "идеалния" турист - раничка, шапка, здрави обувки, щеки и шарени дрехи (или пък не), поемете по споменатата отбивка от главния път. Почти веднага, завийте надясно и след 20м ще се окажете в началото на пътеката.

начало на 42°34'35.5"N 25°22'09.8"E

Там има информационна табела относно повечето обекти, маршрути и всичко необходимо, за да се ориентирате на място. Има  и насочващи табелки, а в последствие и маркировка, така че, поне до "Вратата на Богинята" всичко е ясно и точно.

Пътеката е ясновидима и с приятен наклон, предразполагащ разведряваща разходка за всички възрасти. През по - голямата си част ще ходите в сянката  на дърветата, но все пак носете шапки, за моментите в които топлите, и милващи слънчеви лъчи, ще се опитат да Ви превърнат в ходещо пиле на грил. 

На няколко места има изградени пейки, на които да поразсъждавате задълбочено върху трансцедентното осмисляне на света.. или казано иначе - да си поемете дъх сред Природата 😀 

Хвърляйки по някой поглед сред храстите около пътеката, бихте могли да откриете някой "свой" мегалит, да разпознаете в множеството от скали нещо интересно и привлекателно.

След 20 - 30 минутки ходене, ще стигнете до кръстопът. Наляво или надясно. Към "Бащин камък" или към "Мъжки камък"?

Ще посетите и двете - препоръчвам. 

С изключение на тази малка отбивка, маршрута е  кръгов, което ще позволи да се видят всички забележителности на хълма над селото.

Първо поемете надясно към мегалита "Мъжки камък". 5-10 мин. равно ходене ще Ви отведат до него и съответно толкова за да Ви върнат обратно на разклонението.

"Мъжки камък" - 42°34'07.0"N 25°22'18.8"E

В "Мъжкия камък" всеки би могъл да види каквото си иска и да "чете" мегалита, както на него си изнася 😀

Както и още един - два от скалните комплекси в района, и този е обвързан с обредност относно плодовитостта, като най - общо, тя е представена и чрез чисто визуализиране на съответните мъжки или женски "пособия" нужни за зачеването на нов живот! Точно до него има изградена беседка подходяща за минутка наслада, а който желае, би могъл да се покатери върху камъните и да се наслади на красивата панорамна гледка.

След като изживеете пълноценно срещата си с "Мъжкия камък", може би е време да поемете обратно към разклона, защото интересните срещи по маршрута тепърва предстоят.

Падналите върху пътеката листа заглушават стъпките и се чува само трептящото Ви сърце и приглушено дишане. Е, и равномерното тракане на автомат "Калашников", тъй като явно се правеха някакви тестове в близкия завод "Арсенал" 😀

След като поемете по табелките сочещи "Бащин камък", за 5 минути ще достигнете и до Дядо Пеньовата чешма, точка от обозначените по протежение на маршрута. Там има и изграден заслон. 

Сега, по - принцип, след чешмата пътят си продължава кротко и лежерно към главния мегалит. Обаче на Орукс мапс ми излезе, че някъде зад чешмата има отбелязани интересни скали. Което би могло да провокира и у Вас, един 30-40 минутен "глиганинг" из храсталаците. В моя случай мисля, че беше изпълнен със съдържание по две причини.

Едната от тях е, че в тези скални групи видях и ясно си личеше чупенето на каменни блокове - дали от древните или от техните съвременници, не знам, но във всички случаи е любопитно да се видят следите от длетата в камъните!

Втората причина е, че се срещнах и с непознат и неотбелязан в маршрута мегалит, който бих определил като раждаща жена - термин, който срещнах и в някои други текстове из интернет, относно него.

приблизителни координати - 42°34'18.0"N 25°22'44.6"E

Любопитно е, че този скално - култов комплекс има и видима връзка към хълма на който се намира "Вратата на Богинята".

Всъщност се оказва, че точно от другата страна пък се пада и "Мъжкия камък"!

Само забележете и какъв правилен триъгълник се оформя с мислените линии между мегалитите "Мъжки камък", "Родилката", "Дялания камък". Изключителна геометрия на няколко хиляди години!!!

Въпросите в главата растяха с необозрима скорост, също както и капчиците пот по челото, от жаркото слънце. 

След тези нови "открития" за мен, се върнах стремително, с бяг на дива мечка през храстите, към основната пътека, малко преди чешмата.

Вдъхновен и изпълнен с впечатления за секунди се озовах пред малка полянка с беседки и места за сядане.

Там си дават среща няколко различни пътеки и подхода към мегалита на върха. Има всякакви видове указателни табелки. Бихте могли да се озовете тук и директно от "Мъжки камък", ако не Ви вълнуват другите възможности за изследване. Предния път и аз бях така, но сега компенсирах пропуските.

Засега нашата посока е нагоре. Пътят Ви ще мине и покрай "Бащин камък", чийто вид също търпи всякакви видове асоциации. Ако не се лъжа и самият хълм носи същото име?

1,40ч. след като поех по пътеката (заедно с 30-40 мин. отклонение), се озовах отново пред мегалита "Вратата на богинята Майка" или както го нарече проф. Валерия Фол - "Слънчевата врата", когато ми препоръча "задължително" да го посетя, забелязвайки интереса ми към тези съоръжения.

Мегалитът е с една от най - характерните визии и структури в България.

"Вратата на богинята Майка" - 42°34'13.4"N 25°22'36.4"E

Датиран е към средата на II-то хилядолетие преди Христа - демек 4000 години, при документирането и проучването му от проф. Александър Фол и съпругата му проф. Валерия Фол. 

В общ план мисля че наподобява ранната долменна структура, на поставена каменна плоча върху основи, напомняща маса (долмен "Плочата" е подобен пример), които са имали ритуална, а в последствие, някои от тях и погребална функция.

Това, което прави този мегалит особен, е допълнителния камък върху хоризонталната плоча, който придава специфичния цялостен образ на камъните. 

И тук отвора има функцията за "провиране", като в случая това е слънчевият лъч, на залязващото слънце, който преминава през отвора по време на лятното слънцестоене (21 юни). 

Мегалитите, които са обърнати на изток - към изгрева изпълняват обредност почитаща раждането на живота и живота като цяло. Подобна насоченост има и във всички църкви и религиозни обекти - олтарите, оброците, кръстовете и т.н. са поставени така, че заставайки срещу тях, ти заставаш в посока изток и раждането на Слънцето.

"Вратата на Богинята Майка" е с насоченост на запад - към залеза, което символизира почитането на мъртвите, съответно и обредността е в тази посока. Ще обърнете внимание, че както църквите са разположени на изток, така пък надгробните плочи са в западна посока, и когато застанем в почит пред някой надгробен паметник, ние сме с посока към залеза на Слънцето. Може би не сте се замисляли, как тази древна почит към соларните символи е претворена в съвременните религиозни практики 😀

Такава функция е определена и на този мегалит - на портал към отвъдното, където душата на човек отива в земята на мъртвите.

Обвързаността на проф. Фол с изследването на тази "врата", определя и волята му, прахът след смъртта му да бъде разпръснат тук и през нея, което се случва на специална церемония след като почива през 2006г., за което днес напомня паметна плоча поставена върху мегалита.

Още нещо интересно бихте могли да "откриете" сред камъните - подкачайки се на горната плоча, ще видите и поставен панорамен кръг, който ще Ви покаже различни маркери видими от мегалита.

След като се повъртях предоволно навсякъде около, върху, под и през мегалита, беше време да го оставя да си отдъхне от мен, преди следващия досаден турист да повтори целия този ритуал на изследване, които претворих и аз 😀

При полянката с беседката и масите, поех в посока Розино - по табелки, и след една открита поляна с указателен стълб - може би няколкостотин метра, ще намерим и вече споменатия "Дялан камък".

42°34'02.3"N 25°22'43.2"E

Той се пада вдясно от пътеката и се вижда лесно. Това е голям, може би олтарен камък, със следи от издълбани улейчета в края му.

На мен ми допадна много, предполагам, че ще представлява интерес, така че смело отделете 10 минутки за него, преди да се върнете към откритата полянка с указателния стълб и да продължите към следващите тайни на Бузовград.

Кръговия маршрут из забележителностите на Бузовград, ще Ви отведе през откритата поляна в посока Бузово кале.

Няколкото изкушаващи отбивки и пътечки - към писта за делтапланеристи (която не открих) и няколко скални масива, биха могли да удължат с някоя приятна минута сред Природата Вашата разходка, ако не - за 10 - 12 минути от полянката и сте вече при Бузово кале.

Бузово кале - 42°34'20.3"N 25°22'55.1"E

Късноантичната крепост е вплетена около огромните камъни и мегалити наоколо. Вече е получила статут на "недвижима културна ценност от национално значение", а продължаващите разкопки дават надежда, че не е далеч моментът, когато обекта ще бъде представен в атрактивна визия и с оформена туристическа пътека по целия маршрут на бузовския хълм.

Защото сега е малко тесничка пътеката - има какво да се "пипне". А и някоя площадка за снимки и селфита няма да е излишна 😀 Като цяло маршрута след "Вратата на Богинята" е една идея по - приключенски, но абсолютно в рамките на нормалното.

Да не Ви плашат и надписите "Пази се от държавата" и "Забранено влизането" - като цяло те не би трябвало да са пречка за туриста - изследовател 😀 Всъщност, просто сега не се извършваха разкопки и всичко е наред, предполагам че в работния процес ще е една идея по - ограничено човешкото присъствие.

Самата крепост е една стена - атрактивна, но просто не изисква никакъв времеви ресурс за да се разгледа.

Макар, че с Бузово кале обектите, които сте видели в тази не толкова дълга, но много пълноценна обиколка, вече са доста, това не означава че няма какво още да срещнете по пътя, докато слезете в селото.

"Черковището" ще се изпречи на пътя Ви, ако следвате табелите за него.

42°34'17.2"N 25°23'05.4"E

Това са останки от късноантична базилика, мисля част от крепостния комплекс на калето, които са покрити с покрив и.. до там. Нищо интересно няма. Явно на този етап не представлява основен археологически интерес.

Продължавайки по ставащата все по - стръмна пътека, на поредните мегалити, ще видите цялостната картина на разкопките при крепостта (снимка съм приложил по - горе), както и поредната интересна скална фигура, която някак замечтано гледа на изток.

Както споменах пътечката става една идея по - стръмна - към крепост води все пак! и постепенно започваме да наближаваме края на нашата обиколка..

Да, ама не!

Един последен обект, ще изпълни последните ни минути в Бузовградския хълм.

42°34'32.5"N 25°22'58.4"E

Тракийска гробница от IV в.пр.н.е. е интересно допълнение към всички интересни неща в този район и сякаш подкрепя теорията за намиращ се наоколо некропол.

За съжаление, след разкопаването ѝ, тя е затворена и консервирана, докато бъде подготвена за експониране. За две години от предишното ми посещение, не са се променили много нещата 😕 Иначе щеше да е прекрасен завършек на кръговата обиколка из потайностите на Бузовград.

След гробницата пътечката ще Ви отведе до началната точка - дали ще изберете да минете в периферията на гората или пък ще стъпите в крайните улички на населеното място, няма значение. Все ще си намерите колата 😀

3,15 минути и 7,7 км, ми отне цялото скиторене по маршрута и всичките обекти, като бихте могли да добавите 30 мин. и някой метър в повече, ако направите всички отбивки, които посочих по пътя.

Бузовград определено е една тайнствена и мистична дестинация, която понякога незаслужено седи в сянката на Казанлък и неговите тракийски гробници.

Важността на хълма и неговите мегалитни съоръжения, безпорно е била изключително ценена от древни времена, та до нашето Съвремие.

Много открити обекти има на него, много са и леко скрити, а безпорно има и много тайни, които някой ден ще излязат на показ.

Но преди да поемете към "Долината на тракийските царе" или да изкачите върха на националното ни самосъзнание - Св. Никола (Шипка), в приятно време и добра компания, или пък сами вглъбени в себе си, с бодра крачка бихте могли да се докоснете до тайнства, които ще Ви покажат един забравен свят. 

Свят, невидим и скрит за човешкото око...

Поне до следващото лятно равноденствие, когато плахият лъч на залязващото Слънце ще премине през отвора на древния мегалит и ще озари с познание одухотвореното Ви лице.

В някоя Ваша, загадъчна "Разходка за ден.. или два!"