Плочата, Братята, Кутелът и Яйцето

 

Мегалит. 

Голям камък (градеж), върху който има следи от човешка намеса. 

Най - общо те се определят като 3 основни вида - менхир (изправен камък), долмен (камера от каменни плочи покрита с голям камък като покрив) и кромлех (обособен кръг от каменни блокове). Извън тези термини, аз за себе си, наричам мегалити ѝ скално - култовите светилища в Източните Родопи с издълбаните ниши в тях, както и всички антропогенни и зооморфни скални форми, върху които явно е въздействала човешка ръка.

Майсторството, което са притежавали "древните", за да преместват и обработват тези огромни каменни блокове, хилядолетия преди наличието на съвременните технологии, буди недоумение. А 3Д проекцията, с която са "пипнати" някои мегалити, за да може погледнат от няколко различни ъгъла, даден обект да покаже различен образ е невероятна. 

Говорим за няколко хиляди години преди Христа!!!

Затова и са ми толкова любопитни тези символи на древните вярвания и свещенодействия. 

Преди известно време научих за група интересни обекти, около с. Розовец и общ. Брезово в Сърнена средна гора. Миналата година посетих близкия Бузовград и табелките сочещи маршрут до Розовец натрапчиво се настаниха в бъдещите ми планове за разходки.

До скоро свързвах посещението им с трудни преходи и неясна маркировка, но реалността се оказа малко по - различна. 

От община Брезово са се постарали да опишат мегалитните съоръжения в нарочна секция на общинския сайт, а пътеките до обектите са маркирани и с информационни табели в началото на маршрутите. В комбинация с допълнителните насоки, които ще дам, спокойно може да поемете към тези забележителни места.

И така. В хладната октомврийска сутрин - вчера, посрещнах изгрева на слънцето, на магистрала Тракия, карайки в рамките на разрешената скорост, на изток посока Розовец. Кратка спирка за кафе не намали устрема ми. Пред заплахата от пореден локдаун, тази почти спонтанна разходка, беше така нужната глътка свобода и то без сертификат.. 

Беше ми важно да посетя долмен "Плочата", "Правите камъни"/"Братята" и Кутела. Дано ми стигнеха сили, време, правилна и бърза ориентация в непознатия район.

Към 3 часа ми отне от София, за да паркирам колата, и да тръгна към първата ми цел за деня. 
Подхода за долмен "Плочата" започва от язовира, в местността "Дондуково" на с. Златосел.

42°26'44.6"N 25°01'02.6"E

Информационна табела помага да видите началото на маршрута към долмена. Има малко място за паркиране, ако не няколко метра по - рано има голям паркинг.

След като оставих колата, сложих си поларената шапка и нарамих раничката поех по ясно видимата пътечка, движеща се по дерето на околните склонове. Малко диво изглежда, но опасности не видях.

Прасета, мечки, зайци, ловци стояха на дистанция от мен в този ден. 

Пътеката има приятен наклон, в първата си част, която е до Велков гроб. Разстоянието го изминах за 40 мин.

42°26'25.2"N 25°02'02.4"E

Това е гроба на един от четниците пренасяли тялото на убития Хаджи Димитър. Погребан е до тракийска могила, за да бъде намиран лесно от местните, които още почитат смелостта на 23г. четник.
Там пътеката завива надясно и вече става равна и много приятна за ходене. Вече летях като Хермес, след досадното изкачване.

Скалните групи от големи камъни бяха навсякъде около мен. Спирка тук, замислен поглед там.. Стори ми се, че на няколко места имаше разрушени структури, може би долмени, но това е мое предположение. Подобни видях и от другата страна на върха с "Плочата", на слизане. 

Половин час моткане и зяпане сред клонките и най - после се озовах при долмена.

42°26'11.6"N 25°01'38.0"E

А той е огромен. Плочата, която е поставена върху двете отвесни скали е 25 кв.м. Според проф. Валерия Фол, която официализира обекта в научна експедиция през 2015г., той е най - големия по нашите земи. И първия документиран извън познатото им разпространение в Странджа, Сакар и Източните Родопи.

Долмените са най - ранните гробници по нашите земи, като понякога са изпълнявали и обредни функции. Обикновенно се датират към I хил. пр. Хр. +- няколко века.

"Плочата" е с по - опростена структура от, например, долмена "Нъчеви чаири" до с. Хлябово, което предполага и по - древното му обособяване, нещо за което споменава и проф. В. Фол, датирайки го към II хил. пр. Хр.

долмен "Нъчеви чаири"- 42°03'05.7"N 26°13'45.7"E

Макар и определян като гробница на тракийски владетели, мисля че и ритуалната му функция е без съмнение. Гледащ към изгрева - на изток, той е бил идеална площадка за обредите почитащи култа към Слънцето.

Припкането по целия скален комплекс и търсенето на различни гледни точки към него, обогатяваха усещането от обекта. Скалните форми наоколо, затвърждаваха важността на комплекса за древните. Кадърът с долмена и стърчащите скали около него е изключително мистичен и респектиращ. А мащабите са невероятни.

Друг поглед, от съседната група камъни, пък навява асоциацията с главата на Пришълецът, от едноименния филм.

Тази огромна плоча спокойно би могла да е като площадка за кацане...На нещо си 😀

Естествено, минах и през дупката, като ми се стори, че на покрива има наченки на трапецовидни ниши?!?

Времето около "Плочата" летеше неусетно. 

Дори и само това да успея да посетя днес, щеше да е достатъчно. Толкова е впечатляващ и въздействащ мегалитът. 

Но въпреки това продължих. Но не по обратния път, а напряко през хълма 😕

Нормално, това доведе до срещата с някои интересни скални композиции...

..както и очакваната възможност за практикуване на "глиганинг". 

Това е "спорт", при който туристът - ентусиаст, напуска обособената пътека и се възползва от опцията да обере всички трънки и клонки по храсталаците в гората. 

Този път това не беше опасно, предвид сравнително чистата гора, но не винаги е така, затова не напускайте пътеките!

Въпреки риска, видях интересни неща, а и слязох доста бързо до колата.

Качих се за 1.10ч, а слязох за 40 мин. 

Беше 11ч, времето слънчево, ритъмът на придвижване добър.

Поех към с. Розовец и втората от задължителните ми дестинации.

Наслагвайки местоположението на "Правите камъни" с Гугъл карти, си набелязах място, докъдето да стигна с колата и оттам пеша. 

Пък щях да видя на място как е.

Пътеката за "Братята" започва своето изкачване по склона при водоема след Розовец. До там може да стигнете по черния път при табелата на селото или преминавайки през него. Вариантите ще изскочат като зададете координатите.

42°28'23.5"N 25°05'38.3"E - начало за "Правите камъни"

И двата пътя изискват своето внимание, особено този през селото - не е за по - чувствителни коли. И на двете места ще видите бариери от електро пастири - минавате си с колата през тях, те се мърдат. Спрямо времето с което разполагате, бихте могли да изминете тези 3,5 км пеша за около 40-50 мин. Опела, като доказан турист, се справи с лекота.

Изкачването до "Правите камъни" ми отне само 30 мин, като само последните 10 бяха наистина уморителни. Пътеката е ясно видима и обособена със синя маркировка.

Още в началото на пътеката скалните форми изпълнили целия склон, започват да вълнуват ума.

Пак два изправени камъка, точно като една своеобразна порта към тайнствата на мегалитите, ще Ви спрат в захлас, още с първите крачки.

Ходенето нагоре става лесно, като ронливата настилка, ще изпробва на моменти вниманието Ви. Спирането за поглед назад към язовира и интересните скали, ще позволи и открадването на глътка въздух.

Пътеката бързо навлиза в горичката. Прескачането на поточе и заобикалянето на скален лабиринт са част от играта. Стръмното изкачване в последната част също.

Площадката с изправените върху нея огромни скални късове, изкача изведнъж пред нас.

42°28'59.3"N 25°05'00.5"E

Гледката на изкуствено поставените скали, високи 5 и 4м, бързо замества умората с удивление. Коя сила и умение е успяла да сътвори това чудо? Как? Кога? От кой?

Съзнанието ти не може да осмисли тази мегалитна структура. И тя като "Плочата" е с насоченост изток - запад. Следване на слънчевия път, така наложено и в разположението на християнските църкви и гробове.

Обикалях камъните отвсякъде, погледнати отстрани променят драстично перспективата на възприятието им.

Чувството да стоиш между и под "Братята" е странно. Нещо средно между смирение пред монументалността, които носят тези огромни скални плочи и гордост, че си успял да се докоснеш до още едно от тайнствата останали от древните по нашите земи. 

Цивилизация, която е успяла да сътвори това инженерно чудо преди хилядолетия...а не може да запълни едни дупки по пътищата в страната днес!

Обекта е идеален за селфита и снимки. Живописен и позволяващ панорамни гледки и възхитителни въздишки.

Доволен, че успях да посетя основните си цели, сравнително бързо и леко, погледнах към следващите от списъка. 

На първо място там се намираше загадъчния Кутел.

Намиращ се на 13 км от Розовец, той е бил описан още от братята Шкорпил. Мистерията около него се състои в определянето на неговото предназначение, както и в датировката му.

42°29'06.2"N 25°10'39.8"E

Напомнящ на купелите използвани за кръщене,  датирането IXв. съвпада и с периода на  покръстването на българите. 

Определян и като място за жертвоприношения, наричан и "чашата на великани", той определено е едно от най - изключителните неща, които съм видял в моите пътешествия.

Много ме впечатли и размерът му - мислех го за малък, а се оказа, че спокойно мога да се събера в него. Висок е 1,50м, а стените са по 40см.

В близост е имало и следи от тракийско светилище, както и от още един счупен кутел, но съм пропуснал тази информация и ще я проверя при следващото ми посещение.

При откриването му от Шкорпил, Кутелът е бил счупен. Залепен е през 1970г.

Красивата есенна гора, оцветена в пастелни цветове, те кара да се чувстваш специален.

Приятният и топъл есенен ден сякаш помагаше на моята разходка. Позволи да видя всичко, което исках, до този момент.

Но, макар и напредващ, прецених, че ще потърся и емблематичното Змейово яйце, намиращо се в тракийския скално - култов комплекс "Змейовият полог".

Той се намира в близост до с. Свежен. Подминава се с. Бабек, завивайки по множеството завои със свистене на гумите (шега). 

Минавате и покрай отбивката за Люляковото светилище (30 мин. в посока, но друг път), за да спрем при информационната табела указваща началото на пътеката към "Змейовият полог".

42°28'53.4"N 25°03'10.1"E

Тя достатъчно добре, ще Ви ориентира какво ще видите. Всичките обекти са в района на светилището.

До него води равен, широк път, който се изминава за 10-15 мин. По време на краткото ходене ще видите паднали камъни, изправени камъни - пасторални картини.

При самото светилище ще стъпите на изключително добре запазен участък от Античния път. 

Навлизайки в него ще можете да преминете през "Слънчевата врата", практика следваща класическия обичай на "провиране", като символ на пречистване/прераждане.

42°28'48.5"N 25°02'46.3"E

И аз преминах. След като свалих раницата и се прекръстих, че ако бях заседнал... Кофти...
Обредния камък е следващия мегалит, който ще видите в подножието на "полога".

Както и яйцето, така и масата са обърнати на изток, към изгрева. Човешката намеса при формирането на тези структури е очевадна.

Табелки до тях, ще внесат допълнителна информация за всеки.

Така любопитното ми "яйце" се намира над обредния камък.

42°28'49.1"N 25°02'46.0"E - Змейовият полог

Това е заоблен скален къс, закрепен върху улей. Бях останал с впечатлението, че е балансиран, но си беше бая "полегнал :) 

Предполагам, че някога най - вероятно наистина е бил изправен.

Следите от обредни ритали са навсякъде в района на светилището, като в близките храсталаци също може да откриете интересни форми.

Това беше и последния обект, който посетих днес. Мързеше ме да отскоча до "Люляковото светилище", а и петъчния трафик не е за подценяване.

По пътя, обратно към София, заедно с километрите, и денят бавно се изнизваше пред очите ми.

Бях изключително удовлетворен, че успях да посетя всички набелязани обекти за деня.

Всичките бяха впечатляващи, различни, монументални.

С историческа и археологическа стойност. 

Доказвайки, че Средна и Средна Сърнена гора са пазители на множество древни тайни и исторически маркери, за отминали цивилизации.

Навлизайки в София, последните слънчеви лъчи се скриваха зад Люлин планина.

Посрещнах изгрева и изпратих залеза. На път.

В този невероятно красив есенен ден, изпълнен само с положителни емоции.

В тази приключенска "Разходка за ден.. или два!"

Сайта на община Брезово и карта с инфо за мегалитните обекти в района: https://visit-brezovo.bg/ 

Долмен "Плочата" - 1,10ч отиване/ 40 мин. слизане - стръмни 40 мин, останалите 30 са равно ходене

Начало пътека: 42°26'44.8"N 25°01'02.5"E

Долмен: 42°26'13.7"N 25°01'37.1"E

"Правите камъни"/"Братята" - 30 мин. изкачване/ 15 слизане - стръмно изкачване

Начало пътека: 42°28'23.6"N 25°05'38.0"E

Мегалит: 42°28'58.5"N 25°05'00.5"E

"Кутела" - стига се с колата до него, по черен път или към 20 мин. от отклонението от главния път.
Отклонение за "Кутела": 42°28'36.0"N 25°10'46.3"E
"Кутела": 42°29'06.2"N 25°10'39.8"E

"Змейовият полог" - 10-15 мин. равно ходене до светилището

Начало на маршрута: 42°28'53.4"N 25°03'10.1"E

Светилище: 42°28'49.1"N 25°02'46.0"E