Мелник - Златолист

В България има много красиви места. И това не е тайна. 

Някои от тях се характеризират с природни дадености, други с исторически такива, трети с етнографската стойност на своята архитектура. 

Има и такива, чието име винаги стои някак митично и загадъчно в нашето съзнание. Заради историите, с които ги свързваш. С някоя легенда, с нещо специфично, което го характеризира и ни прави впечатление. 

А има и такива области, които съдържат всичките особеност споменати по - горе. Градчета и райони, които обичаш, много преди да си стъпил в тях, преди да си ги опознал..

Така беше и с Мелник. Не помня откога са ми първите спомени свързани с него. И какви.. Дали нещо за виното, дали за пирамидите... А може би, за това, че е най – малкият град в България. Както и да е. Не е важно. Важното е, че винаги ме е теглил към него. Да го посетя и разгледам. Да видя дали наистина е толкова автентичен и красив.

Не помня и първото си посещение там. Знам само, че в началото не бях видял нищо от пирамидите - явно съм се завъртял само при първите къщи, до центъра на града.. 😕

Но, дойдоха години, в които станах малко по - мобилен и вече беше лесно да посетя (съзнателно) местата, които по някакъв начин терзаеха желанието ми за пътешествия и опознаване на Родината. Имах и апаратче, което да ми напомня къде и кога съм бил... Че забравям..😀

Мисля, че едни нощувки в Сандански ги използвахме за опознаване на района и за возене на водно колело в парка "Св. Врач" (между другото така се е казвал града до 1949г...). Оттогава са и първите ми снимки (разбирай спомени), от досега ми със скалните пирамиди. До тогава нито знаех къде са точно, нито ги бях виждал.

Една от задължителните дестинации, когато се разхождате до Мелник е естествено и близкия Роженски манастир. Създаден през 13в. като след 1912 година между България и Гърция възниква спор за собствеността на Роженския манастир. Спорът е окончателно разрешен през 1921 година от Арбитражния съд в Хага в полза на България.

Пътека, заобикаляща манастира, след кратко изкачване ни отвежда до романтична пейка, даваща възможност за поглед към най - панорамния и красив поглед към пирамидите, който съм виждал. Както и за някоя открадната целувка 😀  Пътеката продължава и след пейката, като по нея бихте могли да отидете и до Мелник или поне до живописното дърво на снимката, откъдето се виждат всички пирамиди и скални образувания. Незнам защо, но от тогава не съм ходил пак до там...? Та, затова и не мога да кажа какво е състоянието на пътеката, защото още преди няколко години беше със сравнително пропаднали и опасни места. Ще я пробваме и ще видим как е...

Поразгледахме и Мелник, тогава. Старите му къщи и малки улички. Избите са навсякъде, а ресторанта в който ядохме ни спечели за следващите ни посещения в града. 

И въпреки това, пак бяхме пропуснали някои неща. Уж малък град, пък постоянно нещо ми убягваше в него... Странно. 

Най - скрити са нещата, които са ти пред очите.. 👀

Един пътепис пратен ми от Силвето, ме заинтригува. Информацията за находящи се в близост забележителности, за които изобщо не предполагах, беше на път да ни срещне със "скритите тайни" на Мелник. Крепост, останки на църква от 12в., поклоннически манастир в съседното с. Златолист... Гледки и допир до Мелнишките пирамиди! 

Изглеждаше интригуващо и не отне много време, за да паркирам колата на паркинга до градския парк и облечени туристически да навлезем отново в Мелник. Но този път с изследователска мисия.  

Всъщност, тук е момента да спомена, че всичките забележителности, които ще засегна си ги има в сайта на Мелник и са описани в него. Просто, когато идваш с идеята да се разходиш по уличките, сред старите къщи, и да пиеш чаша вино в някоя от избите, изобщо и не би ти минало през ума, че има още нещо интересно наоколо. Никога не сме гледали на града като на стартова точка за туристически маршрут. 

Навлизайки в Мелник, минаваме през центъра, с големите чинари и пресичайки мостчето над пресъхналото корито на реката продължаваме още към 50м напред. Следим за находящата се вдясно над нас църква "Св. Николай Чудотворец", покрай която върви пътеката нагоре към крепостта. Има голяма синя табела, която ни напомня да се отклоним.

Достигайки църквата има отклонение наляво, по което да се отклоните и впоследствие със завой надясно, да излезете на пътеката водеща към целите ни. И двата пъти не направихме това, а заобикаляхме църквата, и по една изоставена и обрасла дупка в стената, правехме първите си стъпки в джунглата, сред буйните треви, за да се озовем на основната пътека, която вече е явно видима. Та затова, пробвайте наляво, преди църквата. А може и да съм пропуснал някоя табела. Абе интересно си е въпреки всичко. Това е и най - объркващия момент по маршрута, но трябва да се пребори - натам пътят е лесен за ориентация.

Веднъж вече уцелили пътя, смело поемаме нагоре. Има лек наклон, но няколкото капки пот са нормалната цена, която плаща всеки турист. Интересните буболечки и различни видове цветя, които ще ни съпътстват през целият ни преход биват увековечени в едни от първите снимки днес. 

Изкачването се преодолява бързо и достигаме до разклон на който ние поемаме, засега надясно, по указателните табелки. 

   

Внимавайки за змии, с устрем бродим из Пущинака, за да се изправим след няколко минути пред останките от митрополитската църква "Св. Никола". Не е известно, кога e построена църквата "Свети Никола", но най-вероятно става въпрос за XI-XII век. Стенописите намерени в нея сe отнасят към XIII век. Тя е била действаща до XIX век и почти е доживяла Съвременноста. Причината за нейното разрушаване е, че в началото на ХХ век Мелник е бил почти изоставен и за няколко десетилетия той е разграбен и унищожен. През 1929 година църквата е вече в руини. Върху руините на църквата още личат стенописите с изключително висока художествена стойност. Част от тях се съхраняват в Софийския археологически музей. 

Двете бронзови камбани от църквата (13в.) се смятат за едни от най-старите в Европа и са открити от археолози в началото на XXI век. След още няколко снимки и достатъчно количество ругатни към всички институции, отговорни това ценно културно наследство да тъне в бурени, макар и с усвоени евро пари преди време, се насочваме към останките от крепостта на деспот Слав, като следи от крепостна стена видяхме още преди църквата. Бая голяма е била.. И с уникална гледка!

Деспот Алексий Слав е български самостоятелен владетел през XII - XIII век, произхожда от династия Асеневци. Под неговата власт са били множество планински крепости, Западните и Централни Родопи и голяма част от Източна Македония, на изток от река Струма.  През 1211 година той завладява крепостта на град Мелник, някъде през 1215 година премества столицата си от Цепин в Мелник. 

Останките са впечатляващи и с лекота в мислите ни изкачат картини от Средновековна България. Арена на битки, силни владетели и непристъпни крепости. 

Освен историческата си стойност, крепостта ни представя и първите по - изразителни гледки към скалните феномени, владеещи целият регион. Мелник наднича, срамежливо под нас, а в далечината Силвето дали не съзира Златолист. 

Природна даденост, заради която да го обикнеш.. История, до която е хубаво да се докоснеш. Причини, които ще те върнат обратно някой ден..

А, сигурно и залезите за прекрасни, гледани оттук..?

Въпреки, че е малко обрасло си е хубаво и времето минава неусетно. А Златолист ни зовеше отвъд пясъчните склонове.

Тръгваме обратно през "Св. Никола" към вече споменатия разклон с табелки, на който излязохме от Мелник. Малко преди него, вдясно има останки от манастира "Св. Харалампий", които два пъти пропускам да посетя, а са живописни и интересни. Може би ориентира за тях е изоставен павилион, покрай който върви пътечка. Нищо - да има нещо ново за следващото посещение...  

Достигайки разклонението, продължаваме напред към манастирчето "Света Богородица Спилеотиса". 

Манастирът е разположен на плато на хълма Свети Никола в източния край на Мелнишката крепост. 

От построеният през 13в. манастир е останала част от стената, а през 40-те години върху средновековната манастирска църква е построен параклис. 

Пътеката до него върви по познатите диви пътечки, които ще ни съпътстват по време на целия ни преход. Наклона почти го няма. Излизайки от гората на открито стигаме пак до един разклон, който трябва да запомним.              Вляво и надолу има стълби, които ще следваме след посещението ни на параклиса. 

Вдясно, на около 20м има открито панорамно място, което разкрива цялата прелест на Мелнишките пирамиди.

Направо продължаваме към манастира, откъдето се открива и нереална гледка, отвисоко към Мелник, сгушен сред пясъчните си стени, скалните комплекси от образувания, стигащи до Рожен и Кърланово. 

Погледнеш ли Мелник оттук, вече можеш да кажеш с гордост, че си видял истинският град - с историята, красотата на пирамидите, със скритите за масовия турист "тайни" места.

Някъде там е скрит Роженския манастир. Самотното дърво върху скалата, в дъното е същото от първия ми допир до скалните феномени 😀

А там, над "мъгълите", животът продължава своя ход, такъв какъвто е бил преди векове. 

Обикновен, спокоен, близо до Природата, със свои собствени неволи! Смирен. Съзерцаващ..

След като се насладихме на гледките и щракнахме по някое селфи, се насочихме към града по стръмните стълбички, тръгващи покрай манастира, като се връщаме няколко метра назад към описания кръстопът преди малко. На места стъпалата са с различна височина и трябва да се внимава. Джунглата е впечатляваща. Многообразието от животинки и дъха на цъфналите акации, даваха допълнителен колорит на слизането.

Преминавайки през джунглата стигнахме в края на Мелник, на разклона за Кордопуловата къща и църква "Св. Петка Параскева", като църквата е и началото на същинската част от пътеката до храм ”Св. Георги Победоносец” при с. Златолист. Насочихме се към църквата. 

Построена е в VI век по времето на император Юстиниан I, като първоначалният патрон на храма е неизвестен. В IV десетилетие на ХIII век църквата е разрушена от земетресение и е обновена от цар Иван Асен II и е посветена на Света Петка Българска. Смяната на името се свързва с разпространението в Македония на култа на Света Петка Търновска, след победата на Иван Асен ІІ в Клокотнишката битка в 1230 година.

Но и този път беше заключена, както и при първото ни идване, което ни попречи да посетим тази частица от историята на България... 😕

След като напълнихме шишетата с вода от чешмата, подгонихме пътеката за Златолист. Има леко изкачване за около 15 - 20 мин., но не е фатално. Пътеката е ясна, има едно място, където се стеснява за няколко крачки, но с малко внимание не е проблем. Хвърляме и един възхитен поглед назад към "Света Богородица Спилеотиса" - на високото, "Св. Петка Параскева" - в ниското и Кордопуловата къща - вдясно. 

Скрити като бисери сред пясъчно - гористата Природа.

След като преминем изкачването, следва и 10 минутно слизане през все същата девствена растителност, която не спира да ме удивлява, през целият ни преход. Как е възможно, толкова близо, до толкова посещаван обект, все още да очакваш някой динозавър да изкочи от храстите? Или поне зайче..!

Достигането на откритата поляна, ходенето по която характеризира последната част от маршрута, носи и лека въздишка. Че малко досажда това изкачване и слизане, което редувахме до тук. Не че е тежко, ама друго си е равното 😀

Има и беседка, която възпитано ни подкани да пием по глътка вода и да гризнем по бисквитка..

Скалните форми ни ескортираха през следващият, изключително приятен преход, по равната поляна, до следващия манастир за деня. 

Поляните наоколо, освен за пасища се използват и за палатки. Усещането за неприкосновеността на Природата остава същото, макар и вече да вървим по черен път и да има следи от човешко присъствие.

От беседката до манастира ни отне към 30 мин.

Село Златолист е известно с църквата „Свети Георги“, в която в началото на миналия век е живяла пророчицата Преподобна Стойна. Там се намира и гроба на пророчицата. Тя е смятана за предшественичка на Ванга и тя като нея пророкувала и помагала на хората, като дарбата и е смятана за по - силна от нейната. 

„Таа е светица. Она целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледаш мене, она е десет пате по-голема от мене! Аз апнувам, пийнувам, такива работи, а она – нищо – ни месо е туряла в уста, ни ракия, само водичка и трошка лебец. Она сите работи със свети Георги ги е онаждала. Целио свет ке научи за таа жена, тва от мен да го знаете." – казва Ванга за Преподобна Стойна.

В църквата в Златолист има над сто дебели тетрадки, изпълнени с благодарности от хора, които са преживели изцеления или  чудеса  в стаичката на светицата или край гроба й. При желание всеки би могъл да разгърне  и прочете тези свидетелства.

В двора на църквата има и 1300 годишен чинар - набор на Байкушевата мура. И Българската държава. И продължава да расте. Има вярвания, че и той върши чудеса, а дали е вярно... Но все пак е желателно да се полюлееш на люлката закачена на така внушителния клон. Могъщ, поолющен, малко наранен, но жив... Както и Българската история!

Запалихме и по свещичка в църквата, която пази копие на лечебна плоча с двуглав орел оригинала е откраднат, но и копието е лечебно. Мисля, че служителите на манастира, най - добре, на място ще ви ориентират за всички лечебни и чудодейни неща в "Св. Георги". Храмовият празник на Гергьовден, генерира огромно количество посетители. И скари.

Заредени с енергия и нови сили поемаме обратно към Мелник. Има възможност да се направи отклонение към Роженския манастир, но другия поход ще е този - Мелник - Рожен -  Златолист - Мелник. Мисля, че има маркирани пътеки, а и така ще се видят детайлно всички красоти на района. 

Един сандвич по - късно, поемаме ободряваща глътка въздух на беседката преди последното изкачване за деня и на един - два... до 4-5 дъха преборваме наклона и вече неусетно слизаме към "Св. Петка Параскева" и Мелник.

Въпреки, че умората се усеща в краката ни, от уж лесния маршрут, намираме сили да оценим красотите, който предлага и самият град.

Останки от църкви, красиви къщи, примамливи заведения, избата "при Шестака", съпровождат последните ни крачки в града. Но все пак намирам сили за се изкача до останките на Болярската къща. 

Болярската къща, известна и като Укрепената къща и Византийската къща, е средновековна къща в град Мелник, България. Къщата, смятана за най-забележителния паметник на средновековната жилищна архитектура от XIII век в България, е обявена за паметник на културата.  Декорацията и строителната техника е използвана и в градските стени, църквата „Свети Никола“ и други обекти в града. Това позволява датиране на къщата към I половина на XIII век, когато Мелник е столица на деспот Алексий Слав. 

От нея се откриват и най - красивите, градски гледки към Мелник. Знаел е "боляринът" къде да строи 😀                            

Това е и последното място в тази разходка, около Мелник, което разкри своите тайни за нас. Няколкочасовият преход тук, ни въведе в непознати ни места и истории, които винаги са оставали в сянката, на общоприетите норми за посещение на града. 

Радвам се, че макар и донякъде случайно поехме по дебрите на обраслите като джунгла пътеки, за да успеем да открием за себе си, руините на Мелнишката крепост и средновековните и църкви. Да се насладим на панорамите към Мелнишките пирамиди. Да попием от енергията на манастира "Св. Георги" в Златолист и спомена за Преподобна Стойна..

В тази откривателска и зареждаща "Разходка за ден... или два"!