Спасова могила

 

Слънцето бе поело по своя път из небето. 

А той намаляваше с всеки следващ ден на настъпващата есен. 

Денят намаляваше и за нас - хората, а ние сякаш с последни сили, вдигахме поглед нагоре и се опитвахме да вземем в ръце малко от топлината на слънчевите лъчи, за да остане тя с нас и през зимата.

Топлото есенно време, не остави на мира съня ми след нощната смяна. Желанието да поема натам - към Слънцето, някак от естествено определи и посоката на днешната ми експедиция - на изток. Няколко подминавани, досега отбивки щяха да осмислят денят ми, а няколко други загадъчни дестинации ще ме връщат пак към източната част на Софийското поле и първите гънки на Средна гора. 

Тръгнах без точна визия какво точно да посетя. Имах няколко "бръмбара" в главата за един красив оброчен кръст и параклис до Вакарел, за манастира "Св. Димитър" до с. Габра, а отдавна мистериозния параклис "Възнесение Господне" и Спасова могила до с. Голема Раковица бяха просто указателна табелка по пътя към Байлово. Късметът бе с мен и успях да посетя всички обекти и да видя дори и повече, от това на което се надявах.

аязмото на манастира, оброка и камъка с форма на сърце се намират в дерето срещу централния вход

манастир "Св. Димитър" и аязмо - с. Габра - 42°31'34.2"N 23°38'02.0"E

параклис "Св. св. Петър и Павел", с. Брънковци - 42°31'52.3"N 23°39'50.7"E

Село Вакарел също има интересни неща. Два красиви оброчни кръста, като този в полето след гробищата, при т.н. "Шарена черква" е много красив със своята пластика.

църква "Св. Николай Чудотворец - 42°33'17.7"N 23°42'47.5"E

оброк при "Шарената черква" - 42°32'56.1"N 23°43'34.4"E

оброк "Св. Илия" - 42°33'15.1"N 23°42'36.8"E

Добри хора, с точни насоки спомогнаха откриването на кръста, който макар и със счупена горна част, пак е впечатляващ. Само какви майстори каменоделци е имало едно време!

Изследователската ми обиколка на религиозните обекти в района, ме отведе и до параклиса "Св. Николай Летни" в с. Селянин.

параклиса "Св. Николай Летни", с. Селянин - 42°34'15.2"N 23°43'56.2"E

Няколко оброчни кръста и безкрайните панорами си заслужават да преборите лабиринта на местните улички.

Красиви и вълнуващи места, но беше време вече да поема в посока с. Голяма Раковица. 

След Вакарел, виещия се през хълмове и гори път, бързо ме водеше към яз. Огняново. Сламената трева по хълмовете беше в невероятен контраст с безкрайното синьо на небето. В гората пък, зеления цвят на лятото водеше неравна борба с богата палитра на есента. Топлината на септемврийския ден бе събудила всички звуци на Природата, които нежно влизаха през отворените прозорци на колата. 

Игривите слънчеви отблясъци на водата, които прескачаха игриво пред очите ми, подсказаха, че яз. Огняново е пред мен и предстои да мина триумфално по неговата стена. Предпочитано място за риболовци, южните му бреговете бяха изпълнени с каравани, а няколко лодки кротко чакаха, със своите притихнали рибари, плахото трепване на плувката, което да възроди живота в тях, и те влязат в неравна битка с улова. 

Красиво е там. Винаги има хора, които са дошли на разходка или романтична среща.

Село Голема Раковица се намира в горния край на манастира, като продължите по хубавия път в посока Байлово (родното място на Елин Пелин). 

Приятно село е. Сгушено в надиплените хълмове на Средна гора и си има всичко. Гора над него, обработваеми поля и безкрайни синори, язовир.

храм "Св. Николай Мирликийски" - 42°37'15.2"N 23°48'04.3"E

И много красива църква с изключителна орнаментика на детайлите, които видях отвън.

Защото църквата беше заключена! 

Доколкото разбрах, са и нужни аварийни ремонтни дейности, които да спрат рушенето на храма. Самата му красота отвън само предполага какви богатства на иконописта се крият вътре!

Слънцето все повече започваше да слиза към хълмовете на запад. Приятната и съдържателна разходка, която се получи до сега, неумолимо движеше стрелките напред, а уморените вече клепачи, понякога търсеха своето спокойствие.

След последните къщи на с. Голема Раковица в посока Байлово, ще минете покрай стопански сгради вляво от вас, след които има 90 градусов завой. Там ще забележите малка табелка, която сочи черен път наляво, а върху нея пише "Спасова могила".

отбивката за "Спасова могила - 42°37'31.0"N 23°48'31.3"E

Това беше последната ми и основна цел за деня. Защо трябва да се посети "Спасова могила"? Първо, защото гледките от нея, към Витоша, Стара планина, Средна гора и необозримото Софийско поле, ще развълнуват сърцето и на запален турист.

И второ - защото, родения в близкото с. Байлово Елин Пелин по невероятен начин е описал значението на този параклис, за хората, в едноименния си драматичен разказ - "Спасова могила". 

Възможността да се "докоснеш" до това реално свято място, вълнувало мислите и въображението на безброй ученици и техните родители, като част от задължителните произведения в нашето образование.

"Спасова могила" - параклис "Възнесение Господне" - 42°38'10.9"N 23°47'20.9"E

Да поемеш по непосилните стъпки на дядо Захари, който носи на гръб болния Монка, за да потърсят спасение, чрез изцеряващата сила на нощта преди "Спасовден" - Възнесение Господне, е поклонение пред мъката на населението, която то е преживявало в годините на чума и болести.

Да се изкачиш на хълма - горе, близо до слънцето, където болни са търсили надежда и спасение, оставяйки мъката под короните на вековните дъбове, бягайки от нея на сутринта, те кара да изживееш всяка дума от краткия разказ.

"От всички страни, по всички пътеки идат хора един през друг, настигат се, заминават се, все към оная висока, стръмна и островърха могила, Спасова могила....Всички носят по един недъг и по една надежда за изцеление". 

Пътят днес не е "криволичеща стръмна пътечка", а хубав и отъпкан от земеделските машини черен път.

Той допуска да се качите и с лека кола до параклиса в хубаво време, а от отбивката до него, да изминете 2,7-те километра, за около 30 минутки приятно ходене, което ще Ви позволи да се насладите на красивата природа наоколо. 

Спокойствието, което носят ожънатите полета; жуженето на полските мушички и бръмченето на самотен трактор; кара туристът, нежно гален от есенните слънчеви милувки, с усмивка да върви по своя път. 

Път, който днес е шарен и щастлив, а и крачките са леки. 

Маршрутът е кратък и лесен за ориентиране - следите хълма с антената на него. Параклиса е до нея, а всички пътища водят натам.

С последните крачки, ще излезете пред море от безкрая, а проникващите през клоните на дъба лъчи, сякаш ще приветстват Вашето присъствие.

Параклиса е сгушен под клоните на 3 дъба, а до него смирено стои и каменен оброчен кръст. Вратите му са отворени за всеки поклонник, всяка неспокойна душа, която иска да потърси миг утеха - за душата или някоя болка.

И докато стоите със запалена свещ в параклиса или просто сте поседнали, в миг на безвремие, под приспивно шумящите клони на свещените дървета, погледа Ви ще търси следи от вярата и болката, пропили всяка частица от "Спасова могила".

"Спасение", което всеки ще почувства по различен начин, "Спасение", което дори и малкия Монка, усеща с последния си дъх.. "Колко благ колко добър старец е дядо Господ! Щом слезе, той отиде право при Монката, улови го за ръка и му каза: бъди здрав и ела с мен да те заведа при майка ти. Монката никога не е виждал майка си. Той тръгна с дяда Господ към небето, към звездите. Наоколо е тъй широко, тъй хубаво. Нейде се чуват песни, трептящи като медни звънчета. Монката върви с дяда господа и му е леко, му е радостно, че ще види майка си...".

Богатата палитра от емоции, които ще съпътстват Вашата разходка до "Спасова могила", особено, ако сте прочели разказа преди да посетите мястото, ще изпълнят сърцето Ви с радост и щастие. 

Че виждате красотата ширнала се пред Вас..

Че надеждата и щастието могат да проблеснат, като мъничка звезда и в "най - тъмната" нощ..

Че и Вие сте изкачили своята "Спасова могила", за да докоснете слънцето и то да Ви дари с усмивка...

Във Вашата одухотворена и лична ...   "Разходка за ден.. или два!"

За маршрута:

2,7 км от отклонението

30 мин. пеша или 5-10 с лека кола

50 - 60 км от София или към 1 час с кола