Малко Търново

 

Малко Търново беше един от мистериозните райони в туристическо отношение, твърде дълги години, заради твърде специфичната обстановка в пограничните райони с Турция.

В последно време, а и Интернет помага доста за това, областта и обектите около града, както и Странджа, стават все по - популярни и търсени дестинации.

Като малък знаех за Малко Търново и нестинарите само от детската книжка "Откраднатата баба" :) Като голям обиколих и се срещнах с повечето от тайнствените местенца до него.

42°01'22.4"N 27°30'11.3"E

Село Бръшлян е една малка перла на автентичния бит и архитектура, красивия водопад Докузак е на една джапанка от града, а нестинарския празник в село Българи на 02-03.06 става изключително популярно събитие.

Две нощувки в Малко Търново, в началото на Юли, дадоха възможност, с лекота да посетим няколкото основни археологически и духовно почитани обекта в района. 

Всичките са изключително достъпни и подходящи за всички възрасти. За всеки от тях е писано много и има  допълнително инфо, аз само ще се опитам да щрихирам подходите, общи факти и естествено лично виждане относно самите забележителности.

Каменска бърчина

42°00'30.1"N 27°35'25.0"E

Първото интересно място, което посетихме беше тракийския скално - култов комплекс "Камъка" в местността "Каменска бърчина".

В него атрактивното, за туриста е високата към 3-4 м. каменна гъба, в чиято основа има така наречената "провиралка", преминавайки през която ще Ви донесе пречистване и здраве.      На подобни провиралки намиращи се до християнски храмове (Рилски манастир и др.), се нарича, че не си грешен, ако успееш да се провреш през нея.

42°00'29.8"N 27°35'28.7"E

Естествено в камънаците наоколо, бихте могли да откриете "соларни кръгове" - част от ритуалите на древните траки, различни фигури, лица, и други форми характерни за почти всеки подобен култов комплекс.

На главния път, откъдето тръгва пътеката, има място за паркиране. 

42°00'36.2"N 27°35'40.8"E - паркинг за "Камъка"

До хълма води ясно видима пътека, като по някое време  ще видите и поизбеляла табела за обекта.

Изкачването е леко, общо ни отне към 1 час с отиване, разглеждане и връщане.

Мишкова нива

41°57'28.3"N 27°30'03.1"E

След "Камъка" посетихме и Мишкова нива, която е може би най - познатия обект до Малко Търново.

Обекта представлява една класическа куполна гробница, като мястото е използвано и за култови обреди. Наследява намиращ се на мястото долмен и се датира се към V - II в.пр.Хр., като е имало приемственост и в римския период. Проучвания са правени 81- 83г., въпреки, че първите сведения за обекта са от братята Шкорпил. 

В близост до нея има останки от римска сграда, но тях не ги посетихме.

До култовия комплекс се стига по нов асфалтов път, а до него има изградена площадка, която Ви позволява да видите в пълен мащаб гробницата. 

Тя е и може би единствената, напълно изровена куполна гробница, което Ви позволява да добиете пълна представа, как са изглеждали те.

Казанлъшката, Александровска, Мезек, Старосел и т.н. са с подобна структура. Куполната гробница и около нея се изгражда една или няколко укрепителни стени (крептида), които да задържат пръста, с която както знаем, са се покривали тракийските гробници. Затова и при всички гореизброени, забелязваме основно входа, който ни въвежда в един хълм - този хълм е всъщност пръста с която е засипана гробницата. Къртовски труд..!

Интересния фронтон на гробницата се намира в двора на Историческия музей в Малко Търново. Обясниха ми значението на символиката, но съм забравил каква беше :) Така е като остарееш..

Изключително лесно за достигане, безплатно, отнема малко време за разглеждане или колкото си прецените.

Гробницата на Бастет

41°57'57.3"N 27°29'15.7"E

Може би най - мистериозното и вълнуващо място, намиращо се в около свещения връх Градище (между другото най - високият в българската част на Странджа - 709 м.).

Легендите за мистичната египетска богиня (жрица) Бастет са много и разнообразни - в интернет има страшно много неща. 

За митологизирането на обекта помага и намесването на Людмила Живкова, и мистериозната ѝ смърт, скоро след започването на проучванията, въпреки предупрежденията на Ванга.

Каква е може би реалната ситуация? 

Вечерта, преди да отидем, си говорих с жена, която е била част от музея и е работила в период от време, към мините на Малко Търново. 

След разговора останах с убеждението, че мистиката около Бастет е създадена от книгите на Кръстю Мутафчиев, че самата гробница е всъщност изоставена трако - римска мина. Правени са проучвания - минни или иманярски, които са прекратени, когато войниците излизат замаяни от галериите на "гробницата". 

Това замайване си мисля, че не е от свръхестествена сила, а просто от газовете и отровни елементи, които крият недрата на земята.

С такава нагласа тръгнах сутринта натам.

Какво се оказа всъщност! 

Че пристъпвайки към пещерата, когато я открихме, се чувствахме странно. 

Особено, както, когато попаднеш на специално място. 

Силвето каза, че сякаш е била тук, все едно познавала мястото винаги. Мен ме беше обзело нетипично страхопочитание, просто така, от нищото. 

Откриването на образа на котката, над входовете към галериите, допълнително обърка съзнанието ми. Защото надали тази котка е издялана след '81, когато са провеждани проучвания или след това.. Знам ли?

Мистиката и вътрешното усещане, водеха безмилостна борба с трезвия разум и реална преценка. 

Кое е истина, кое мит, кое наистина е било, какво наистина се крие под затрупаните с бетон входове на старата мина?

Всеки ще го почувства за себе си, аз си тръгнах с повече въпроси в главата, с отколкото дойдох...

Когато му дойде времето, може би земята ще разкрие своята тайна...?

До "гробницата на Бастет" се стига, като от Малко Търново тръгнете към ГКПП "Малко Търново". Пътят е хубав, а началната точка на Вашия маршрут е малка отбивка до пътя, където да оставите колата.

41°58'16.5"N 27°28'44.4"E - отбивката и начало на маршрута

До гробницата ходенето Ви е по черен път, може да спестите някоя минута с колата, до полето над паркинга, но няма смисъл - 5 минутки са. Към 30 мин. ще Ви отнеме ходенето до Бастет. Нормално стръмно, като дървени пейки ще помогнат, ако не видите в първия момент дупката. Единствения спорен момент е на откритата поляна, където има разклон, който би могъл да Ви отведе до "Мишкова нива" - Вие поемате наляво. Има табелки, които ще съдействат 👍

Голямо Градище

41°57'55.6"N 27°29'22.2"E

Няколко минути след "гробницата на Бастет" - към 10, ще достигнете и Голямо Градище. Това е най - високият връх на Странджа в българската ѝ част.

Древно тракийско светилище (което може би е малко встрани от основния връх, но за това трябва да съдейства някой по - запознат), оградено от останките на крепост.

Гледките към турската част на Странджа и най - високият ѝ връх, както и околните хълмове си заслужават всяка крачка.

Ако имате повече време, според мен, си струва да пообиколите и проучите района и да потърсите следите от светилището. А и всеки "най - висок връх", си заслужава да бъде уважен, като си щракнеш селфи на него 😀

Пропада - "градът на мъртвите"

41°59'00.2"N 27°29'11.0"E - приблизителни данни за последната гробница

Едно от местата, за които почти не бях чувал до скоро, беше местността Пропада или познато с гръмкото "градът на мъртвите". Което си е така. Само че, в този град, животът е малко "позамрял" 😀

Майтапа настрана. Пропада е некропол - демек гробище, което е било част от римските градове. Те са били разполагани извън градовете, традиция, която по принцип, се спазва и до днес.

По - голямата част от находките в Пропада са цистови гробове - гроба е ограден с каменни плочи и отгоре е затварян с каменен капак.

Цистови гробове може да видите в некропола под църквата "Света София" в София. Тази тухлената. 

Освен цистовите гробове, в Пропада може да видите и няколко куполни гробници. Част от тях са тракийски (основно V - II в.), а други са датирани от римската епоха по нашите земи (I - VIв.).

Специфичното тук, в сравнение с други известни некрополи в страната - Варненския, "Св. София" или тези около бившите римски градове (сещам се за Рациария, Арчар), че имаме както "по - нисшите" цистови гробове, така и "баровските" куполни гробници.

Интересна е и последната гробница, на най - високото, която е с особена, шатровидна структура на купола и изглежда като сглобявана от Лего, а не зидана като повечето от познатите ни други куполни гробници. 

Много е любопитна..

Разбира се и некропола е бил обект на иманярски набези през годините и започналите разкопки през '79г., надали са запазили много от ценните артефакти, които са били погребани с починалия в гробовете.

От последната гробница е и фронтона с планетата Сатурн (или планета със спътник), която също стои в двора на Историческия музей в Малко Търново.

До Пропада води черен път, който е нормален за леки коли. Има достатъчно място за паркиране в началото на пътеката.

 41°58'55.4"N 27°29'34.5"E - място за паркиране

От началото, през дървеното мостче, до последната гробница се стига за около 30 мин., като пътеката е под дърветата и има лек наклон.

Покрай оформената пътека бихте могли да правите по крачка встрани, за да откриете цистов гроб или поразрушена куполна гробница.

В част от маршрута ще се натъкнете на отклонение, което е хубаво да изминете - то е няколко метра, дали на качване или слизане. То ще Ви преведе през още една - две от куполните гробници - не ги пропускайте.

Пропада е уникален, по същността си археологически обект, който за съжаление не е оформен добре и разбираемо, като туристическа дестинация. Но пък е обект за ценители 😉

А потенциала му е огромен. В едно с близките обекти в подножието на Голямо Градище - "Мишкова нива" и "гробницата на Бастет", а и "липсващия град", към който обикновенно са "прикрепени" подобни светилища и некрополи - липсва...? 

Колко ли още тайни има Малко Търново?

Индипасха

Древно светилище, "преоткрито" отново след време. 

В него откриваме древния култ към камъка и към лековитата вода (аязмо), в случая извираща от скалата.. 

Отделно, както на много от още почитаните древни светилища, тук се е изпълнявал "ритуала", да се поставя дреха или част от облеклото на болен човек да виси между небето и земята, като по този начин болестта остава по средата и болния човек оздравява.

Нещо, което съм виждал край с. Бенковски, Златоград; по стълбите към връх Свобода, малко над с. Манастир и къде ли не още..

Славата за лечебната сила на водата води тук хора от близо и далеч. 

Индипасха е лесно достъпна, въпреки, че в началото не изглеждаше така. 

От главния път между Царево и Малко Търново, след Граматиково и при моста на р. Велека има отбивка за Индипасха.

42°01'36.3"N 27°37'24.0"E - отбивката от главния път

Следват 7-8 км. по черен път, напълно достъпен за лек автомобил, които ще Ви отведат до място за паркиране, където е отбивката за самото светилище.

 42°00'41.8"N 27°39'59.2"E - отклонението за Индипасха

От това място за паркиране продължавате пеша, защото нагоре има участъци само за джипове.

Към 30 и малко минути и сте там. Нищо сериозно. Последната част включва спускане по стълбички към скалата, но е напълно постижимо за всеки човек.

42°00'13.5"N 27°39'09.3"E

Индипасха в момента е почистена от дрехите, които хората са закачили по дърветата, за да може да се отдадете свободно на силата на водата и камъка.

Вода може да пиете и да си напълните от извора, посредством канче закачено на дървена дръжка, защото изворчето е навътре в скалата. Интересно преживяване е.

В околностите има още една лечебна вода - при пещерата на Св. Марина, но тя е по - далеч и мисля, че си изисква джип и водач. Но, ако имате време и желание - дерзайте.

Малко Търново, което до скоро беше детски спомен от книжка и музей, където има печат от "100 - те национални туристически обекта на България", за два дни показа пред нас част от тайните си красоти и мистерии.

А има и още. 

Мистериозните манастирчета, на границата между езичеството и християнството.

Лечебни светилища, древни тракийски култови обекти; мистични легенди и археологически ценности - неоткрити тайни... 

Всичко това го има там - в Малко Търново.

Достижимо, необходимо, търсено преживяване за приключенеца във Вас...

Във Вашата "Разходка за ден... или два!"