Обичам да посещавам Родопите! Пътища до там много... А
те сякаш никога не свършват!
Обикалял съм, почти навсякъде в България. Навсякъде,
сякаш, посетиш - разгледаш - тръгнеш... Някак набързо изглежда. Освен в
Родопите. Там времето спира!
Уж да минеш за малко. Само до Триград - Пампорово... А
се оказва, че ще се загубиш - завинаги, в Батак, Белинташ, Девин, Ягодина,
Смолян .... Сред хълмистите планини. Сред сините взорове. Високите борове.
Сгушените по стръмните склонове села. Влюбваш се.
А още не си стигал до мистичните Източни Родопи. Не си
посетил Ковачевица и Долен.
Историята. Духовността, пропита във всяко цвете, всеки
дъх. Безбройните чешми, направени за здраве и в почит на... някой близък.
Божествени храмове на всяка крачка - параклиси, църкви, джамии, тракийски
светилища, следи от отминали цивилизации, а може би и чужди? В Родопите, те
съжителстват едни до други! Затова и тук всеки се чувства различно - чувства се
обичан, у дома си!
Който е дошъл веднъж, “остава” тук. Безвъзвратно! Душата
му винаги ще копнее пак да зърне магичните панорами. Морето от безкрайни вълни
на безвремие и уникална природа. Да търси “своето”, поредно, “скрито” от
чуждите очи съкровище. Което само той е видял, което само той е почувствал!
Видял съм доста от Родопите, а още десет пъти по
толкова не съм! Намерил съм “своите” места, своите любими маршрути.
Вили Малина в Пампорово бяха това, което съм търсил
винаги за своето бягство от големия град. Пампорово и Смолян, като отправни
точки за опознаване на планината, са просто неоспорими дестинации.
А подходи към тях съм правил всякакви.
През Кърджали, Ардино, Златоград, Асеновград и Кричим....
Уникално красиви пътешествия, които винаги те зоват,
пак да ги посетиш. И си струва всеки километър красота.
Обаче, аз си имам “моето”. Дали от една семейна
обиколка като малък. Някакъв мираж останал в детската душа. Нещо красиво и
мимолетно. Нещо, което винаги ме е теглило към себе си. Прекрасни образи на
високи борове и зелено - огледални, горски водоеми. Тесни, издигащи се към
небето пътища, в постоянни завои, сякаш някакъв водовъртеж, целящ да те остави
там. В забравата.. Където времето е спряло. Скрито в гъста дъждовна мъгла.
Огряно от огнените слънчеви лъчи, пробиващи облаците мараня, заменили влажните
сълзи на Родопа - видяла каква ли не мъка.
Търсих гледките от детството, докато веднъж не минах
покрай язовир Широка поляна. Тогава времето спря. Оказа се, че не е било сън, а
реалност. Наистина има такава красота на земята. Наистина е била наблизо.
Огледалните води на язовира и оглеждащите се кокетно в
тях дървета и зелени поляни - това беше гледката, която още от дете беше
предопределила любовта към нещо, което тогава не познавах.... Към Родопите..!
Обикалях навсякъде из тях.
Видях Триград, качих се на “Снежанка”, любувах се на
безкрайните поляни на Юндола, оглеждах се във водите на Доспат, търсих камъчета
край Маджарово, затаявах дъх пред мистиката на скалните светилища край с.
Бенковски, карах по безкрайните завои на яз. Въча, смирявах се пред гледките от
Момчиловата крепост, погледнах от гроба на Орфей в Татул, на Дяволския мост се
снимах.....
Красоти много.
Но, когато искам да направя нещо за себе си, когато
искам да видя максимално много от красотата на Родопа, тогава поемам по един
маршрут. Който разкрива душата и, и нейните “сълзи”!
За мен най - живописният в България...
Както споменах - Пампорово ми е на сърце.
За да стигна до него имам няколко варианта, като най -
краткия и популярен е през Асеновград (от София), Чепеларе - Пампорово. А той е
хубав. Асеновата крепост, Бачковски манастир, Сливодолско падало, с. Косово,
Чудните мостове - отбивка до Кръстова гора и магнетичната църква на с. Борово -
уникално, достъпно, лесно - за ден...!
Обикалял съм и през Кърджали. Статуята на Богородица в
Хасково, Каменните гъби, Каменната сватба, митичния Дяволски мост край Ардино и
неговите Орлови скали биха докоснали душата на всеки турист.
Кричим, с близката Перущица и Червената църква;
безкрайният яз. Въча - уникалните гледки! Също кратък маршрут (до Пампорово),
предлагащ своето специфично изживяване и непреходна красота.
Обаче... Когато имам нужното време винаги минавам по
“своя” път. Пещера - Батак - яз. Голяма Беглик - яз. Широка поляна - яз. Доспат
- Борино - (покрай Триград, Ягодина, Девин) - Широка лъка - Пампорово.
Места с безспорна красота, трагична
съдба, природни дадености, туристически забележителности, историческа ценност
за българското самосъзнание...
Всичко това, което е същността на Родопа планина. И нейните хора... Колкото
добри - толкова и лоши. Колкото дружелюбни - толкова и мнителни. Колкото
християни - толкова и мюсюлмани. Много работливи, но и мързеливи се намират!
Различни са - но и еднакви. И едно е ясно - всички Те, са с нещо близки до Теб.
Затова и всеки се чувства като у дома си там - в Родопите...
4,45ч или 266 км. Това са чистите данни за изминаването на този маршрут, с
кола, от София до Пампорово.
Естествено трябва да се предвидят почивките и
спирките, които задължително ще се появят. Ще се опитам да щриховам възможностите
за “отбивки” и допълнителни разходки по време на описанието.
1,45ч или 140км, от София - това е времето нужно за да навлезете в Пещера. Забележителностите в нея са основно две.
Крепостта “Перистера” - реновирана и
обособена за посещения от 2014г. Входа е 4лв. Обекта е част от движението “100 НТО на България”. За посещението и ще са Ви нужни към 30 мин.
Основно е възстановена една от кулите, която е превърната в информационна
сграда, по тертипа на Цари Мали град. Което лично на мен ми допада много,
защото това е атрактивен начин да бъдеш въведен в същността на епохата и
работата по нейното възстановяване. Тя е построена на мястото на тракийско
светилище и селище на бесите - “тарикатите” по тези земи преди 2000г.
Интересните находки в нея са глинените урни, наподобяващи саркофаг, неприсъщи
за тракийските погребения...
Пещера Снежанка. Една от емблематичните пещери в България. Не е много дълга, но е уникално красива. Прилепите са неин символ. Намира се на 5 км от града, има изкачване, след като се остави колата. Тя също е част от „100 НТО на България“. Отворена е всеки ден от 9 - 17.15ч. (без почивка), а зимата 10 - 16ч (почивни дни - понеделник и вторник). Времето за посещението варира от темпото, с което ще преодолеете неприятното изкачване - стръмно е, и дали ще влезете веднага. Препоръчвам отделно посещение на пещерата, а не като част от представеният днес маршрут. Не, че не е възможно, но според човека.
16 км или към 20 мин. след Пещера и ще навлезете в следващата точка от
маршрута – пътят просто си върви през тях.
“От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?..” Вазов с кратки думи е описал, това, което се е случило там. Всеки българин
знае за Баташкото клане, всеки българин е длъжен да знае мястото и значението
на тази саможертва в българската история.
Църквата “Св. Неделя” е мястото, където “незапознатият” би могъл да почувства трагедията разиграла се през май 1876г, след Априлското въстание.
Кладенеца копан от изнемощелите ръце на майките, за да търсят вода за своите деца, докато са били затворени в църквата. Саркофазите с кости на убитите българи, смирява всеки поглед. Следите от куршуми и ятагани по стените, свиват всяко сърце. Дъхът ти спира, а ръцете сами се кръстосват върху тялото ни, в поклон пред хората, жертвали живота си за това, което ги е крепило - Вярата им. Че са Българи и че след тях ще има хора, които ще укрепят основите които те са поставили. Да има България!
Историческия музей в Батак, заедно с църквата е също част от “100 НТО на България”. Работи всеки ден от 08.30 - 17.30ч. Стената с имената на няколкото хиляди убити в клането и техните години, неволно свежда главите ни в поклон... “Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?”...
Продължавайки пътя си след Батак, след 3 км достигаме
разклона за град Доспат, който е нашата ориентировъчна точка в следващите
километри. Поемаме по него, пренебрегвайки близкия яз. Батак, който тъжно
проблясва през клоните на дърветата в следващите минути, преди окончателно да
остане зад гърба ни.
Наклонът на шосето става по – голям, дърветата по –
високи, а деретата по – дълбоки. Уникалните, безкрайни родопски поляни, в които
навлизаме ни карат да спрем за миг и просто да погледаме спокойствието… Ако има
място, където може да се каже, че чувстваш „Душата на Родопите“, това са тези
необятни поля, закриляни от тайнствените борови гори.
30 минутки ни отнема да изминем 20-те километра от Батак до следващата
атрактивна спирка от маршрута.
Язовир Голям Беглик. Каменно зиданата язовирна стена е първото, което виждате, а възможността да минете по нея (оттам е пътят), е уникално усещане. А всичко друго е необозрима красота.
Беглика е един от язовирите, които наричам „горски“,
просто защото отвсякъде е заобиколен с дървета, а не с кални, пясъчни ивици,
които ме отблъскват доста, при повечето напоителни водоеми. Зеленината и
спокойствието, които носи – огледалните му води (когато няма ветрове и
вълнение) са оставили не едно сърце завинаги тук. Възможностите за палаткуване
и плуване с лодки по беглишките води, горски център „Чатъма“ и досега до
натуралната Природа водят тълпи от приключенци през цялата година.
След още 10 минути и достигаме до „Широка поляна“. Както споменах по – рано – язовира, който още от дете, бе предопределил любовта към Родопите. Отраженията на небето във водите му, сякаш сливат в едно небето и земята. Сутрин при изгрев, когато и мистичните изпарения започнат да се носят над язовира, разбираш, че Раят е на земята, а не някъде там.. след..!
Широка поляна също е изключително предпочитан като
място за къмпингуване и почивка..
Язовир Доспат. Макар и трудно, но все пак трябва да си тръгнем от тук и да продължим нашето пътешествие към следващата точка от маршрута. 25 мин и 20 км шофиране по характерните родопски завои ще ни откарат до град и язовир Доспат. Един от най – популярните за риболов и туризъм язовири в страната. Възможностите, които той комбинира между това да упражняваш любимото си хоби, с хубави хотелски комплекси и бунгала, да се разходиш из родопските гори, да докоснеш специфичната душевност, която носят Сърница и Доспат – това го прави желан избор за риболовни и семейни почивки. Красотата на язовира не е толкова натурална и дива, както на Беглика и Широка поляна, но красивата му пейзажност, която бихме могли да видим от обособената панорамна площадка, на слизане към града
Оставяйки великолепието на родопските язовири, поемаме към същинската част от Родопите и най – любимата ми част от него. Избраният от нас маршрут ни отвежда от Доспат в посока Девин и Пампорово.
В тази не толкова дълга отсечка (35 км от Доспат до
разклона при Настан) възможните спирки и отклонения са невероятно много – кое от
кое по – красиви и вълнуващи.
Водопад Късак. Малко след като напуснем Доспат, когато видим първите стада родопски овце и обширни поляни, ще зърнем и табелката за с. Късак. То е познато с живописния си водопад до който води леко стръмна, но кратка пътека.
Красотата на вековните иглолистни гори и завладяващите
вечно завиващи пътища, ще разкрият още един от своите бисери по този маршрут.
Римски мост Кемера. Намира се точно до пътя, малко преди разклона за Змеица и близо до Борино. Изградената беседка и чешма дават възможност за почивка, похапване – снимки на красивият мост. Винаги спирам при него. Още една забележителност, която ще обогати преживяването Ви. Няма как да го подминете.
Продължавайки напред, след малко ще навлезем в с. Борино.
Преди години минавах транзит през него, докато не посетихме близката екопътека.
Дяволската пътека. Тя се намира на няколко километра от Борино и е една от най – актуалните възможности за леко адреналиново преживяване. Нея съм описал в пътепис и е хубаво да отделите някой час за да я посетите – ще Ви остане спомен за цял живот, много е красива! Дяволска пътека.
Малко след Борино, пътят изкачва колата по разчупените хълмове, за да открие пред очите ни панорамните скали на Триград, Гьоврен и Ягодина. На обзорно място, преди да започне спускането ни към кръстопътния яз. Тешел има удобна отбивка за спиране – гледката има нужда от нея..
Ягодинска пещера и Орлово око. Първо е отбивката за
село Ягодина. Тясното ждрело на река Буйновска е уникално красиво. Силата на
Природата е оформила чудни тунели в скалите, чиято красота не може да се оцени
подобаващо през уикенда, когато е претъпкано с народ.
Изоставяйки пътя за селото бихме могли да посетим Ягодинската пещера – обект от „100 НТО на България“. Тя е една от красивите в страната и една от най – познаваемите и посещавани. За опциите за посещение бихте могли да се ориентирате на сайта на обекта.
Посещението на живописното с. Ягодина е друга опция. Панорамната площадка „Орлово око“ е атрактивна възможност да видим Родопите от високо и пълната им красота. Пешеходното ми посещение там също е описано в нарочен пътепис.
https://razhodkizadenilidva.blogspot.com/2020/12/blog-post.html
Триградското ждрело и пещера „Дяволското гърло“.
Кръстопътят при кокетния яз. Тешел би могъл да ни отведе до тайнствената пещера „Дяволско гърло“ – също част от „100 НТО на България“ – само, колко обекти има по любимия ми маршрут..?! Буйните води, издълбали пещерата, идващи незнайно откъде и изчезващи също толкова мистериозно са вълнували умовете на спелеолози, конспиратори и обикновени посетители.
Монументалността на Триградското ждрело, в чието подножие е пещерата, е позната навсякъде. Великолепието, което твори Природата е толкова необятно, че погледа ти трудно може да обхване високите до 350м отвесни скали. Самото придвижване до него си е приключение, защото пътят е тесен, а малка видимост, но.. красив. Характерните за Триград и Ягодина дървета, кацнали върху скалите, брулени от ветрове и снегове, но въпреки това оцеляващи, ще те накарат да извисяваш поглед към небето за да им се порадваш.
Харамийската пещера, скрита високо в ждрелото, предлага екстремна възможност за по – различно прекарване. Изкачване и слизане по стръмни скалисти стени е нещо различно и добавя щипка пикантност, в иначе класическата обиколка тук.
Интересния хотел-замък „Хорлог“ е привлекателен със
своята причудлива визия, а приказното село Триград е Вашата възможност, да
удължите с някой ден изминаването на маршрута.
Най – новия атракцион – панорамната площадка „Вълчи
камък“, над с. Гьоврен също е опция за оффроуд разходка с джип или
просто няколко часа приятен преход сред Природата.
Ягодинска пещера, Дяволското гърло, Триградско ждрело – тяхната близост и уникалност, доказаната им туристическа
привлекателност, включването им в движението „100 НТО на България“ са нещо,
заради което трябва да се отбиете в района поне веднъж в живота си. Дори и да
не е днес…
Много красоти има в тези няколко квадратни километра
от Борино до Триград и Ягодина… Пътешественика с лекота би забравил, че просто
пътува от София до Пампорово, по един живописен маршрут. Тези 4-5 часа шофиране
биха станали 8…12…дни…години – цял живот, ако се опиташ да видиш всичко
интересно, познато или непознато тук. И в Родопите…
Продължавайки напред след кръстопътя на яз. Тешел само
10 минути и километра ни делят от разклона при Настан, на който трябва да се
отклоним към Широка лъка и Пампорово. В другата посока, на 5 минутки е Девин,
също възможна отбивка, ако сте пропуснали всички други досега. Естествено не
трябва да пропуснем фотопаузата на скалното образувание „Слона“, за което
оформиха място за паркиране и информационни табели наскоро (41°43'12.8"N
24°25'24.4"E).
Екопътека „Струилица“. Пътеката се намира края на Девин, след завода за минералната вода. Началото и започва от минералния басейн „Струилица“ (41°44'35.3"N 24°21'28.9"E). Металните мостчета закачени на скалите Ви дават забавна възможност да се насладите на буйната река, току до нея. Тя е и една от най – сниманите мостови конструкции и екопътеки в страната.
И до двата са
нужни по около 10 минутки отклонение от основния маршрут, но определено си
отделете това време, защото и двата са впечатляващи, като „Самодивското пръскало“ е
може би и най-магнетичния за мен в страната.
От Настан ни делят 16км и 20 мин. до Широка лъка. По принцип минаваме транзит през
него, защото му отделяме особено внимание.
Широка лъка. Дали ще минем за родопско шкембе, пататник и качамак в механа „При Славчев“, или просто да походим по спокойните и изпълнени с история калдъръмени алеи на селото; дали ще вдигнем поглед към накичилите се сякаш една над друга стари къщи или ще запалим свещичка в изключителната църква „Св. Богородица“, задължително се отбиваме поне няколко пъти, докато сме на почивка в Пампорово.
Когато най – накрая се насладим на всичките красоти и отбивките, които сме предпочели за дадения ден, последните 10 км до вилно селище „Малина“, не тежат. Защото знаем, че макар и видели изключителни красоти, вълнуващи панорами, мистични гори, безкрайни язовири, исторически за България места…
Не ни е тъжно, че пътешествието приключва.
Защото приключението тепърва започва…Макар, че наричам
любимият си маршрут от София до Пампорово – „Душата на Родопите“, тя не е само
там…
Тя е навсякъде в Родопа планина – във всяко дърво, камък,
пътека, поляна…
Тя е в стадата питомни овце и в дивите сърни…
Тя е в пълноводните реки и пресъхналите каменни
корита..
Тя е в „морето“ от вълнисти хълмове, „заляло“ земите ѝ..
Тя е във всеки родопчанин, който винаги ще ти протегне
ръка…
„Душата на Родопите“ остава във всеки от нас, вдишаш
ли веднъж въздуха на тази планина…
В една безкрайна „Разходка за ден…или два!“…
ПП(послепис):
Разстоянието е условно
от София до вилно селище „Малина“, като акцента в него е навлизането в Родопите
след град Пещера. Чистото
разстояние и време, без отбивки е 4,45ч и 266км.
Точките от маршрута,
през които задължително минавате, без да се налага да се отбивате са означени
само с удебелен шрифт, а тези, които имате възможност да добавите към своите
приключение, според зависи от времето и настройката Ви, са с удебелен и
наклонен шрифт.
Постарал съм се да дам
gps координати на упоменатите места, като начална точка на маршрут или
местоположението им в дадения район. Задължителните места, покрай които така
или иначе Ви води пътя, няма как да ги пропуснете – те са прекалено ярки,
красиви и лесно видими и означени.
Местата, които са
споменати в текста са посещавани с години – могат да се посетят с лекота и за
няколко дни, с няколко нощувки в района, просто се опитах да ги поставя като
едно обобщение, с цел да облекчи избора Ви на обекти.
Естествено има и още
места и възможности за отбивки в този маршрут, но се ограничих малко, за да не
се получи цяла книга, а просто един малко, по – дълъг ориентир и споделяне на
чувства, които Родопа оставя всеки път в мен, когато я посещавам…