Небеска и скалната гъба на Асар кая

 

Чудесата, които крият Източните Родопи, сякаш са безкрайни. От време на време,  в специализираните фейсбук групи, се "обнародва" някой интересен обект, но някак бързо той пак бива обвит в сенки и мистерия.

Предполагам, че немасовото им популяризиране и това, да останат все още сравнително автентични и натурални, се дължи най - вече на изискването от време и ентусиазъм, за да потърсиш тези, доста често, отдалечени и труднодостъпни цели.

Незнайни източници ме бяха срещали за миг, с едно мистериозно образувание, което периодично ме дърпаше за ухото да го потърся. Една опознавателна почивка в района на Кърджали, като че ли сама предпостави, на връщане към София да потърся така бленуваната цел. Вече бях видял панорамите от Моняк и нереалния маршрут "Райски изглед" и "Утробата" , и беше трудно да очаквам нещо ново. 

Скалната гъба на с. Женда, невероятната Небеска и крепостта "Асар кая" - тези наименования вълнуваха съзнанието ми.

Като цяло те са много приятни за достигане. Движите по стария път между Асеновград и Кърджали - независимо от коя посока подхождате, и при селото с атрактивното име - Комунига, се отклонявате в посока Женда. Всъщност табелите са за Безводно, но посоката е една. 

Още след като подминете селото и оставите "социалистическия строй" зад гърба си, красотата на природата, бързо ще изпълни очите Ви.

Тесният асфалтов път се виеше като змия, около хълмистия ландшафт, заобиколен от живописни поляни. Богатият на палитри сезон, допълваше по изумителен начин пасторалността на есенните Родопи.

Вода на самите светилища няма, затова използвайте възможността да си напълните, на едно много любопитно място - Яйлъдере. 

Както знаем, в някои части на Родопите е силно застъпено правенето на чешми в почит на някой роднина. Предполагам, че спрямо финансовите възможности, зависи дали ще е едно чучурче или голям "барбекю" комплекс, където хората да дойдат, да седнат и да си отдъхнат индиректно почитайки паметта на човека, на който е наречена чешмата. 

Та, на един обратен завой има чешма. А след чешмата път, който след само 100м ще Ви отведе до Яйлъдере, където има построени една до друга много чешми. Ама много. И всяка от тях с обособен кът за отдих и възможност за излет... Не съм попадал на такава концентрация на чешми, никъде в Родопите - може би мястото е почитано като свещено от стари времена. Не съм го документирал - не ми беше удобно, но е много любопитно.

Само 12 км или около 20 мин. ще Ви отнеме, докато се издигнете до живописното село Женда. 

То е красиво, панорамно, натурално и естествено - почти празно.  Разминахме се с някоя кола, но по - скоро бяха туристи - ентусиасти в този самотен район. Като нас.

Подминахме селото, в чийто център има отклоняваща табела за Небеска, но към него след това. Пътят ни отведе още малко напред, игнорирахме насоките за Соколско и поехме след табелките, сочещи 2 км наляво до Асар кая.

41°46'29.3"N 25°10'13.4"E - отклонение и паркинг

По принцип с кола може да се стигне и до светилището - пътят е тесен и каменист, а може да я оставите и на отбивката, където има удобно място за паркинг.

Ако имате време, разходката е препоръчителния вариант - безкрайно е красиво и спокойно тук.

Когато наближите района на Асар кая ще излезете на естествена височина, където ще видите разпилени камъни - следи от старинна крепост, а първото което ще усетите .. е че нищо няма да чувствате... 

Просто толкова е невероятно красиво и безбрежно родопското море от хълмове, което се вълнува около Вас.

Застинал си, а сякаш върху облаци се рееш из небето - ту напред към изгрева, ту към долината на р. Боровица, ту към отсрещната Небеска... Обиколил си мислено Родопите - яхнал свободен някой повей на вятъра; стигнал си недостижимото - стъпил на златен слънчев лъч.. А всъщност си все още тук, на скалата.. Замечтан, с поглед вперен в синьото небе и изумрудено зелените пасища. Тишина и нито звук не нарушава покоя...

Муу - мууу ... "Стига си мечтал, а разглеждай каквото искаш и се махай от дома ни..". Местните обитатели ме изкараха от съня и беше време да продължа обиколката.

Както споменахме, на самото било е имало крепостни стени, а в древността целият район е бил оформен скално - култов комплекс, който освен височината, включва и находящата се на около 200 метра под нас каменна гъба, порядъчен брой трапецовидни ниши, както и характерните животински профили, оформени в околните скали.

Светостта на мястото се почита и днес, чрез гроб находящ се под дъбово дърво, който генерира голям брой хора в деня на службата.

Поех към подножието на скалата, следвайки многобройните пътечки щриховани по земята. За около 10 минутки слязох до втората скална група, която се намираше между крепостта и "гъбата".

Там освен да щракнете някоя хубава профилна снимка, бихте могли да потърсите и скритите "скулптури" в скалния масив, на който стоите.

Може би и ще разпознаете лъвска глава, чийто решителен поглед, ще Ви "помогне" да бъдете смирени, докато сте в района на "Асар кая".

Оставащите метри до "гъбата", макар и малко, ме срещнаха очи в очи с кафява крава, която ме погледна безразлично, изплези се невъзпитано и тежко - тежко се насочи към тучното пасище при другите "кифли".

След още 10 минути, вече приближавах тайнствената цел.

41°45'50.3"N 25°11'01.8"E

Винаги съм се възхищавал, с каква 3-измерна визия са разполагали древните траки. 

От крепостта гъбата изглежда обла, отстрани широка и наподобяваща огромен олтар, а заставайки лице в лице с нея, ще видите един забавен великански образ.

Когато най - после бях при скалната гъба на с. Женда, смея да твърдя, че желанието ми да се докосна до нея е било напълно оправдано. Много е нереално да стоиш в основата на този скален къс, озовал се сякаш случайно по средата на поляната.

Следите от човешка обработка и това, че между огромната скала и основата няма връзка, ще Ви изпълнят с изумление. 

Трапецовидните ниши изглеждат като очи върху скалата, а облата вдлъбнатина под тях, е застинала в учудване уста. Скалното лице на "гъбата" гледаше с удивление на изток и чакаше да изживее пак прераждането на Слънцето. Ден след ден, в продължение на хилядолетия.

Цилиндричен каменен олтар стои пред мегалита, а масивен жертвеник зад него..

Трудно си тръгваш от подобно място - толкова е встрани от всичко "земно", което ни тормози всеки ден. Красиво, спокойно, закрилящо.

Но стрелката неумолимо изминаваше своя път по циферблата, а Небеска и нейното светилище - на отсрещния хълм, също искаха своето внимание.

Върнах се към крепостта по друг път - зад гъбата, като се оказа, че там си има оформени каменни стълби, завещани от древните майстори.

Не отне много време за да се придвижим до Небеска. Както казах - в центъра на Женда ще видите отклонението и след като заобиколите хълма, преди първите къщи спирате на удобно уширение и поемате надясно през полето.

41°46'26.0"N 25°11'13.3"E - място за паркиране

Там ще видите района на скално - култовия комплекс. Пътеката до него е видима, камениста, лека. Към 10 минути ще отнеме за да стигнете до основната скала. Както и в други комплекси от този тип и тук ще видите форми, трапецовидни ниши и камъни.

41°46'17.1"N 25°11'04.7"E - координати на основната скала

Ще се провирате навсякъде, за да откриете нещо неоткрито, да намерите всяка скална форма, закодирана някъде в масива. 

Както при Асар кая, и тук ще бъдете запленени от изящните картини, рисувани от природата в Източните Родопи.

Кое ми се видя интересно тук? 

Както споменах има видима връзка между светилищата на Небеска и Асар кая, като помежду им има дълбоко дере - проходимо, но си е приключение да го преминеш.

Първия скален образ, който отрих беше издадена скала, около трапецовидните ниши, която напомняше на орел устремен към целта си, а тази цел се оказа точно скалната гъба на Асар кая.

Следващия образ в съседство, пък приличаше на човешко лице, което пак гледаше в същата посока.

Любопитна ми беше тази насоченост на светилището в посока Асар кая, а не на изток към слънцето, каквато логика обикновенно се наблюдава. Част от ритуалната обредност предполагам. Би било интересно да се наблюдава на живо. Може би и някоя жертва е давала кръвнина..?

Качих се и от горната страна на скалата, малко да сменя маршрута за връщане и само се убедих, че има доста да си изследвам и при следващо посещение на Небеска. Навсякъде е пълно с интересни скални групи, а и на високото, сред дърветата има още. Гугъл вижда всичко!

Докато събирах ситни камъчета в обувките, хвърлях и по един поглед назад към основното светилище, което беше "придобило" форма на извънземно същество...

А над мен някак уютно стоеше "къщичката на Флинтстоун", огрявана от ноемврийското слънце.

Половин час обикалях из Небеска - видях интересни и впечатляващи неща, останаха и още, но засега беше време да оставя камъните и родопчаните, да си почиват от пошлото човешко присъствие.

Докато въртях волана по безкрайните родопски завои, които безмилостно ме връщаха в цивилизацията, се чувствах благодарен за хубавия слънчев ден.

За това, че успях да видя неземни красоти и да докосна неразкрити тайни.

Да приютя Асар кая и Небеска в перлената огърлица, на съкровени родопски спомени.

И макар, изживял едно пълноценно приключение, все пак да оставя вратичката към тях леко открехната...

За да се върна пак при Небеска и скалната гъба на Асар кая, в някоя друга топла и приветлива "Разходка за ден .. или два!"