Капанът на Времето (Хайдушка пещера)

"Свободата Санчо, е едно от най-ценните блага с които Бог дарява хората.."

Тези думи на Сервантес, произнесени от героя му Дон Кихот, неволно започват да "звънят" настоятелно в главата ми, когато първите струи свеж въздух, навлизат през леко отворения прозорец на летящата по Хемус кола. Опелчето беше влязло в надпревара със смрачилите се облаци надвиснали над спонтанната ми разходка. 

"Свобода" е нещото, което изпълва гърдите ти, когато ежедневието остане зад теб, след дълга работна серия и занемарен туристически живот напоследък..

"Свобода" е причината, да рискуваш с потенциално неприятни метеорологични  условия и недостатъчно ясна посока, само за да се осмислиш почивния ден.

Стремежът към "Свободата" съм убеден, че задържа дъжда, до момента в който приключи днешната ми обиколка и поех обратно към цивилизацията!

Напоследък една набрала популярност туристическа дестинация, неуморно ме зовеше обратно в любимия район на защитена зона "Карлуковски карст". 

Недостатъчно ясните ориентири относно посока, трудност и времетраене на прехода вече веднъж отложиха разходката до там. Зовът на приключенското обаче, ме накара да се "облегна" на един - два маркера от публикации в нета, които наслагвайки ги върху Гугъл карти, ми дадоха някаква посока на движение. В случая, не знам дали щяха да са достатъчни, ако нямах щастието в Орукс мапс да бъдат маркирани доста ясни пътеки :) "Глиганингът" и лутането щяха да затруднят откриването на целта ми..

А тя този ден беше - "Хайдушка пещера" или добила известност в последно време, като "Капанът на Времето"!

Тя е една от така характерните за резервата проходни пещери - големи скални ниши, които времето е издълбало в скалите, оформяйки ги в небивали посоки, сводове и отвори. "Деветашка" и "Проходна" са най-големите и познати сред тях, но има предостатъчно скрити, тайни и загадъчни, малко по - уютни пещери, криещи огромна енергия, мистичност и магнетизъм в себе си.

Колко богата и красива е България. Колко малко я познаваме!

Скоростния лост щракваше елегантно при поредната смяна на предавките, наближавайки град Червен бряг. 

Ориентира за начало, който следвах, бе за отбивка между града и близкото село Чомаковци, където трябваше да завия надясно в посока с. Телиш и Девенци и после пак надясно, карайки покрай каменната кариера по изкачващия се нагоре път. Излизайки на височината да дебна за отбивка вляво покрита с бетонна настилка, която трябваше да следвам, докато свърши при една нива. Това беше за началото :)

Естествено, беше пропуснат факта, че към края бетонния път, той се разделя на 3, и че нас ни интересува средния му вариант. Има остро наляво, полувдясно, но ние караме по средния! Пътя свършва - това добре, ама ниви няколко. Втория маркер, с който разполагах, беше точното местоположение на пещерата, но връзката между начална и крайна точка беше мистерия и въпрос на свободно тълкуване :)

Тук вече помогна Орукс мапс (Orux maps) и тръгнах по ясно посочената там пътека (ще кача точни координати за паркиране и маркирана пътека на скрийншот в края на текста). 

Информацията, с която до тогава се сблъсквах при опита да се ориентирам относно маршрута бе - обрасло, стръмно, труднодостъпно и откриваемо... Възможно е, ако импровизираме по отношение на подхода!

Маршрута е изключително приятен, достъпен и лесен за следване и подходящ за всички възрасти, стига да се тръгне в правилната посока. 

Когато свърши бетонния път (средния), паркираме верния автомобил и си стъпваме на краката.

А те ще ни поведат още малко напред, към следващата нива, а не в тази която е до края на бетонния път. В случая, тя е била засята с царевица. 

Пътека ни води покрай нея, към подаващата се в долния край ловна вишка.

Достигайки я, си снимате и любувате, но НЕ поемате по пътя, който се вижда покрай нея, а продължавате още малко напред следвайки извивките на нивата. Предполагам, че и оттам става, но няма смисъл - царския път си е друго. След една остра извивка, ходейки още няколко метра, ще забележите пътче, което завива остро наляво.

43°18'16.1"N 24°06'26.3"E

То е широко - направо за ловно джипче. Следвате го известно време, докато достигнете неговото стеснение и разделянето му на две пътечки. Вашата е дясната!

Пътечката е ясно видима и започва да се спуска почти неусетно надолу. Няма как да се отклоните след като сте поели по нея. 

Крачките се забързват сами, добили увереност от неочаквано лесното трасе и бързата ориентация за правилната посока. Гърдите жадно поемат от чистия въздух, а мрачните облаци дискретно бяха разсеяни от животворните слънчеви проблясъци.

"Свобода".. кънтеше настойчиво гласът в мислите ми!

Тайно се надявах да изкочи някое фотогенично диво животно, но освен няколко фазана, този ден не беше писано!

Преминах през малка полянка и навлизайки в сянката на изскочилите дървета, докато се възхищавах на настъпващата Пролет, с нейната зелена премяна и весели цветя, изведнъж се сепнах..

Точно пред мен се показа пещерата. Толкова близко, неочаквано явила се и достъпна.. 

Само на две въздишки разстояние!

Пътечката продължи своето нежно спускане още няколко метра. Пресякох малка, пресъхнала вада и следваше "страшното" изкачване до целта. Точно колкото спрял ескалатор на метрото!!        20м нормално въздигане, по стабилна основа и това е!

20-30 мин. или към 1,7 км, по ясни и проходими пътеки и вече стоите в подножието на "Капанът на Времето"!

Неволно застивате от възхита и смирение. Сводовете на пещерата - сякаш очи на скален великан, мнително се вглеждат във Вас, проучвайки мислите, с които сте пристъпили към нея.

Очи и лица, които ще съпътстват всяка крачка и минута престой в пещерата.

Скалните профили на вкаменените ѝ обитатели, затворени в Капанът на Времето, стоят на пост и пазят тайните на своята епоха, а дали ще ги откриете..

Това зависи само от чистотата на сърцето, с която ще отидете при тях.

А веднъж допуснали те до себе си, тези скални сфинксове, ще Ви дарят с енергията пазена през вековете на своя покой, и тогава ще усетите как... 

Сякаш камъкът оживява и одухотворен ще Ви насочи с някой слънчев лъч, към следващата зала, към следващото застинало в безвремие лице; към следващото скрито парченце от пъзела на Времето съхранен в пещерата..

Изведнъж светлината извираща от дупките в тавана, ще завладее пространството около Вас,  като нежен поглед от очите на любим човек.

Или ще Ви прегърне, навлязла от многобройните сводове на скалното убежище.

Минута, две.. до безкрайност! Сякаш часовника спира, а захласнатия поглед не спира да изследва и търси.. Отговори, отдавна забравено познание, тайни, щастие. Свобода! Скрити някъде там - в собствения ни "Капан на Времето".

Ново лице и пореден затаен дъх. Колко много станаха? Навсякъде около мен..

Повей на вятъра ме измъкна от унеса. 

Дали, ако бях останал още малко в безвремието на отминалите години, щях да застина и аз вкаменен до другите пазители на пещерата?

Да чакам, съзерцавам.. Изгрева и Залеза; зараждането на живота през Пролетта и неговия заник през зимата.. Да чувствам съдбите на хората посетили пещерата - всеки със своята мисия.. Да докосна някои от тях!

А дали и те ще останат пленени в "Капанът на Времето"?

Това ще разберете сами във Вашето пътуване към себе си..

Във Вашата лична "Разходка за ден.. или два!"

За маршрута:

Разклона за Телиш и Девенци по който да завиете: 43°19'00.2"N 24°04'28.2"E

Начална точка и паркинг: 43°18'06.2"N 24°06'07.3"E

Място за отклонение от нивата: 43°18'16.1"N 24°06'26.3"E

Пещерата: 43°18'37.5"N 24°06'46.1"E
Време за изминаване от начална точка до пещерата - към 20-30 мин. или около 1,7 км в посока. Лесен, проходим, без стръмни участъци, ясновидим маршрут за всички възрасти. Пътя за колата е добър и за нормално високи леки коли!