"ПО СТЪПКИТЕ НА СВ. ЙОАН РИЛСКИ"

 

София  - Руенски манастир, с. Скрино – църква Св. Тодор, Бобошево – Бобошевски манастир „Св. Димитър“ IX – X в. – гроба на Св. Йоан Рилски – Рилски манастир – София

Маршрут, насочен към това, запознае обикновения турист и поклонник, с личността на свети Йоан Рилски, проследявайки първите му стъпки в православието, направени в близките на родното му място манастири, до обителта, където е прекарал в отшелничество последните си години, поставяйки началото на духовния център на българския народ – Рилския манастир. Обиколката в рамките на един ден из Кюстендилска област ще ни запознае с делото, легендите и наследството, което е оставил светеца, ще се докоснем до духовността, която е предавал на своите последователи и която все още витае в следите, които е оставил след себе си.

Св. Йоан Рилски е почитан като най – големият български светец. Той се считан за защитник на българският народ, основател и покровител на светата Рилска обител. Живял по времето на едни от най – великите български царе – Борис I, Симеон Велики и Петър I, той още приживе е почитан като духовен водач и лечител.

Роден е в бобошевското село Скрино, вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Йоан Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия.

Следват години на служба в различни църкви, но влечението му към отшелническия живот го отвел във Великата Рилска пустиня, където се отдал на молитви, просвещение и единение с Бога. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести. Със своите ученици основава и Рилския манастир, който е духовното сърце на българската духовност вече над 1000 години..

Прекарва последните си години в пещера на близо до манастира.

Час на тръгване 8.00 от София. Пристигане в 9.15-9.30 в Руенския манастир „Св. Йоан Рилски“, с. Скрино, Бобошевско

Манастирът се намира в красива местност на около 3 км от с. Скрино – родното място на св. Йоан Рилски. Той е един от най - новите манастири в България. Манастирската църквата е изрисувана, със заоблени форми и красив позлатен олтар.

                                                 Руенски манастир "Св. Иван Рилски"

На същото място в миналото е съществувал друг манастир на името Св. Великомъченик Димитър Солунски. Строителството на новия манастир върху руините му започва през 1995 г., а манастирът е осветен и официално открит през 2002 година, като средствата са осигурени чрез дарения и фондации. Монашеското братство издава религиозна литература и излъчва първото църковно радио в България „Сион“. Руенският манастир не предлага настаняване и храна, а и в околните села няма подходящи за това места.

                                                    Пещерата над Руенския манастир

От църквата тръгва пътека с лек наклон, по която за около 10 мин., се стига до пещерата, която е била първата обител на Св. Йоан Рилски. Наблизо се намира и аязмо с лечебна вода. Малко след пещерата, за още 10 мин.,  може да се посети голям кръст върху скала, извисяваща се почти над пътя и откриваща панорамна гледка към поречието на Струма и Рила.

Кръстът над Руенския манастир

Посещението на манастира, пещерата и кръста е подходящо за хора от всякакви възрасти, като обиколката на всичките места би отнело към 1 час.

До манастира стига асфалтов път, има и обособен паркинг пред него.

Gps координати: 42°10'35.1"N 22°56'56.6"E

 

10.30 – 10.50 придвижване до Бобошевският манастир „Свети Димитър“. Той е разположен в източния склон на връх Бобошевски Руен (1134 м н.в.), на 4 км. от гр. Бобошево.  

Бобошевски манастир "Св. Димитър"

           Той е недействаща българска православна църква, манастирски комплекс, построен през ІХ-Х век край днешния град Бобошево, област Кюстендил. В миналото е бил известен и като Руенски. В манастира започва своя монашеския път св. Йоан Рилски. Разрушен е при падането на България под турско робство и е възобновен през 15в., когато за периода 15 – 18в. се превръща във важно книжовно средище, като към него е функционирало килийно училище. От манастира днес е оцеляла само манастирската църква. В периода 2003-2007 г. е осъществен проект на БНК към Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) за укрепване, консервация и реставрацията на църквата.

Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Надпис над входа съобщава годината на изписването на църквата -1488г. Иконописта е дело на охридската школа. Иконостасът на църквата датира от 17-18 в., което го прави един от най-старите по българските земи. В него са включени царските двери (17в.) и три икони, като най-голям интерес представлява тази на Свети Димитър на кон, стъпил върху скорпион.

Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр. 38/1972).

Подходящ е за посетители от всички възрасти. До манастира стига асфалтов път, в близост има възможност за нощувки.

Посещението на обекта би отнел, не повече от няколко минути. Има възможност за кратък отдих, преди поемането в посока Рилски манастир.

GPS координати: 42°09'37.0"N 22°58'34.9"E

По желание в близост до двата бобошевски манастира, биха могли да се посетят църквата „Св. Петка“ в с. Вуково (архитектурно-строителен паметник на културата (ДВ, бр.77/1968 г.)

и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.)., както и намиращата се в незавидно състояние, църква „Св. Тодор“ - XI-XIVв. (архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр. 38/1972), намираща се малко преди входа на Бобошево.

"Тайната вечеря"

И двете разполагат с уникална иконопис от XII – XVI в. и са ярък пример за духовността с която е пропита родния край на св. Йоан Рилски. За посещението на двете биха били нужни към 30 мин.

11.10 – 12.00ч. придвижване до най – голямото духовно и просветителско наследство за българският народ, останало след св. Йоан Рилски – Рилският манастир.

Местоположението му е близо до с. Пастра, община Рила, обл. Кюстендил. Той се намира на 120км (1,45ч) от София и на 45км (1ч) от предишната точка от маршрута – Бобошевски манастир.

Основан през първата половина на Х в. от св. Йоан Рилски и неговите ученици, манастирът е един от най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

От самото си създаване той изпълнява функциите на духовно и книжовно средище на българския народ. Пазител на неговата култура и народност. Вярата към Бога, смирението и отдадеността на св. Йоан Рилски, може да се усети навсякъде около манастира. Непреходната святост на мястото привлича поклонници от страната и чужбина, като техният брой надхвърля милион на година.

От ХІ в. до днес в манастирското книгохранилище се пазят книжовни паметници, които свидетелстват за непрекъсната книжовна дейност. В Хрисовула (дарствена грамота) на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) се говори за това, че българските държавници – царете Иван Асен ІІ (1218 – 1241 г.) и неговият приемник Каломан (1241 – 1246 г.) са утвърждавали владенията и правата на обителта, и я почитали като огнище на святост и място на поклонение.

През 1334 – 1335 г. Струмишкият протосеваст Хрельо, изгражда защитна кула (Хрельова), която е най-старата запазена сграда в Рилският манастир.

През 1778 г. манастирът „Св. Йоан Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816 – 1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя.

За времето от 1961-91г., манастирът става жертва на идеите на комунистическата власт и е обявен за общодържавна собственост и е превърнат в национален музей, като духовната му практика е прекратена с указ. През 1991г. монашеският му статут е възстановен.

До манастира води асфалтов път – има достатъчно паркоместа.                В района на манастира има няколко заведения, които предлагат възможност за отдих и храна. В близост има достатъчно места за настаняване, а и в самия манастир има възможност за пренощуване. За разглеждане на манастира, църквата,  музея – според типа на групата, ще отнеме към 1ч. За обяд в някое от близките заведения или свободно време би могъл да се предвиди 1 – 1,30ч.

GPS координати: 42°08'01.2"N 23°20'26.0"E

14.00 – 14.30 придвижване до най – поклонническа спирка от маршрута - Старата постница с църквата „Успение на свети Йоан Рилски", пещерата и гробът на светеца.

Те се намират на около 5 км източно от манастира. През 1746 г. там, където се издига днешната църковна сграда, е била построена църква над мястото, считано за място на първоначалния гроб на светеца.

До нея е пещерата - жилище на отшелника през Х в., където светеца е прекарал последните си години, отдадени на молитви, преди смъртта си на 18.08.946 г.

В близост се намира и молитвената скала, от която св. Йоан Рилски е отправял своите молитви, както и аязмо.

До святото място се стига по леко стръмна пътека, която при сухо време е подходяща за всички възрасти. Времето за изминаването и е към 15 мин. До началото на пътеката се стига по асфалтов път, има място за паркиране. По пътя има изградени места за отдих, подходящи за почивка и на по – големи групи от хора. Времето нужно за нормално разглеждане на последната обител на светеца е 1 час.

GPS координати: 42°09'04.5"N 23°22'25.2"E

Тъй като църквата е отворена до 16ч е възможно да се посети първо тя, а за последно да се остави разглеждането на Рилския манастир. Музеят работи до 16.30, църквата – 18ч, манастирът – 21ч.

15.30 – 17.15/17.30ч пътуване и пристигане обратно в София

 

Проследяването на опорните точки в проникновението във вярата -  родното място на светеца, пещерите, бобошевските църкви и гробът на св. Йоан Рилски, биха били привлекателни за българския поклонник. Посещението на по – познатия Рилски манастир, най – вече и като обект от световното наследство на ЮНЕСКО, в комбинация с опознаването на личността и делото на св. Йоан Рилски, позволява  докосване до духовната същност на нашата страна.

Възможността туристът да опознае личността и духовността на светеца е нещото, което е различно от само посещението на материалното му наследство намиращо се в Рилската света обител. Обектите от него са достъпни, красиви, с много история и духовност. 

Перфектни за една изпълнена с емоции "Разходка за ден....или два!"