"Човекът е човек, когато е на път..."
Този цитат от стихотворението на Пеньо Пенев - "Дни на проверка" звучеше неспирно в главата ми, когато след години отлагане, поех за първата си разходка през новата 2022-ра година в посока Беловската базилика.
Стагнацията от неспирните Ковид - пандемии, надвисваше като буреносни облаци над всяко желание да "хванеш гората".
Очакваното хубаво време в наречения ден, ме накара да проуча подхода към базиликата.
Оказа се, че е станала доста посещавана и "модна" дестинация, както за обикновени туристи, така и за водачи на различни групи.
С. Голямо Белово беше първата ми спирка в този слънчев януари.
От София си караш по магистралата, слизаш към Костенец, "гониш" гр. Белово (този с тоалетната хартия) и оттам рязко завиваш посока Юндола и след няколко завоя се оказваш в центъра на интересното село Голямо Белово.
Интересно защо?
Района на това сгушено в склоновете на Родопите селце е населявано от няколко хилядолетия пр. Хр. Тракийските беси са били тук.
Има древен град, както и доста запазени останки от ранно - християнска базилика, следи от крепост в посока Сестримо. Наченки на земни пирамиди; най - старата църква в Пазарджишка област (200 + години), като част от иконостаса и е изографисан от бащата на Захари Зограф!
Та, както казах - интересно и историческо село.
Читалището със своята червена окраска се намира на самия център, точно преди моста и S-образен завой. Покрай него и напред е началото на маршрута до връх Св. Спас и намиращите се около него базилика и крепостта Левке.
42°11'30.9"N 23°59'16.7"E
Там някъде може и да паркирате - ще се ориентирате на място. Уикендите идват доста туристи, та местните са свикнали според мен.
И аз така. Оставих колата и си стъпих на краката. И поех към гората 😀
Маршрутът е обозначен с табелки и е лесен за ориентиране през цялата му дължина!
След като подминете пощата, която също е до читалището, пътя ще направи малка завъртулка при която ще минете покрай вече споменатата къща, посетена от Вазов и Щастливеца и наклонът постепенно ще започне да се увеличава.
С последните къщи на селото асфалта под краката Ви ще се смени с черния път постилащ "излетите" в гората на ловджии и дървосекачи. Макар и кален на моменти той е равен - без коловози и се ходи спокойно. Достатъчно широк е и за по - големи групи.
42°11'17.1"N 23°59'19.8"E
"Хаджи Николовата чешма" е ще Ви позволи да напълните шишетата със студена родопска вода преди да продължите по пътя си, а живописна информационна табела ще помогне за Вашата ориентация в предстоящия поход.
Красиви поляни и все по - панорамните гледки назад към Голямо Белово, ще дават повод за кратка почивка.
До тук ще стигнете за около 10 мин. Следват към 40 минутки сравнително полегато изкачване в посока хълма Св. Спас, преди последното изкачване.
Точно когато капките пот и почивките за глътка въздух започнат да стават една идея по - чести, една дървена пейка ще се появи като зов на сирена в мъртвешки тихото море.
Демек - хубаво, ама не съвсем.
Защото от тази пейка пътеката се отклонява от "главния път" и навлиза в гората за последното щурмово изкачване към базиликата.
Жълта табелка настоятелно ме насочи към горските пътеки, докато "елегантното" следпразнично тЕло неволно прави плаха крачка по продължаващия в друга посока черен път. Всъщност мисля че може и по него да стигнете в един момент до базиликата, но с цената на огромно отклонение, за което не мога да бъда конкретен.
15 - 20 минути ще походите в гората, ще пъшкате, ще търсите някоя здрава фиданка за опора, на която да опрете морно рамо, някой камък на който да поседнете, докато пулса се успокои малко. Стръмничкото изкачване може да стане досадно в един момент, но се изминава сравнително бързо, точно преди умората да намали желанието Ви за приключения.
Шумкайки и подритвайки падналите листа по пътеката, нарушавайки по най - безсрамен начин горския покой, продължавах нагоре.
Небето все по - обнадеждаващо започваше да прозира през короните на дърветата, подсказвайки наближаването на отдавна жадуваната цел.
Хубави са трапезите по време на коледните и новогодишни празници, но определено се зарадвах, когато стъпих на "равна земя".
Първото, което ще видите, когато то приключи ще са големите навеси при които се събира местното население на...
Не можах да открия данни, но предполагам че е или на Възнесение Господне (Спасовден) - 40 дни след Великден или на 14 януари, когато се чества Освобождението на Белово и Голямо Белово от турско робство.
Там също има чешма - удобно е за по - пълноценна почивка.
Следващото, което ще хване погледа Ви е новия параклис "Св. Спас", който "естествено" беше заключен - "любим" момент от посещението ми на доста църкви и параклиси в страната 😕
Докато се чудех на какво да намеря кусур - като истинска Дева, и дали базиликата е някъде нагоре по хълма над навесите, я видях.
Беше встрани от новия параклис.
42°10'45.9"N 23°59'50.3"E
Красива е, интересна е - живописна.
Изненадах се, защото бях останал с впечатлението, че е обвита в храсталаци, че е скрита някъде сред дърветата, а тя се оказа изключително облагородена.
Хубавия черен път откъм град Белово, както и поддържаната поляна и навеси, подсказват явно уважителното отношение на местните към Спасовица (местността и върха тук), а и към туристите, нещо което разбрах от местен жител в началото на похода ми.
Останките на базиликата отдалеч изглеждат просто руини, но когато се приближите тя ще завладее съзнанието Ви.
Красивите прозорци и арки, ясно оформените основи и предверие на базиликата ще пренесат мислите Ви в V - VIв., когато е била построена, в годините на така наречените ранно - християнски базилики. 
Огромни храмове на вярата, на все по налагащата се религия. Цялостната визия на тези базилики бихме могли да открием в днешния църква "Св. София" - в София, който макар и претърпяла някои реконструкции максимално пресъздава късноантичната ранно - християнска храмова архитектура.
То и сегашната визия на Беловската базилика е следствие на частична реставрация извършена в периода 1989 - 1994г.
Навлизайки в руините сякаш времето спира. Изглеждащите обикновенно отдалеч, отблизо те сякаш те грабват в пленителна хватка, която те кара с възхищение да търсиш и откриваш нов и нов елемент от базиликата.
Отвсякъде тя изглежда различна - сякаш тухлите израстват пред очите ти.
Арки, абсиди, преддверия, баптистерий - спиралата на времето те завърта в сладък унес. Изследваш, снимаш, скачаш от основа на основа и все откриваш нещо различно...
Изключително много харесват тези базилики. Всичките въздействат по странен и уникален начин. Дали заради характерните червени тухли, дали заради интересния начин по който изглеждат руините им, дали заради мистиката по отминалите времена, дали заради запазения дух на християнството, който много от съвременните богати църкви и параклиси не притежават? Незнам?
Но знам, че винаги с удоволствие се и ще се връщам при Еленската базилика (Пирдоп), Червената църква (Перущица), а вече и Беловската базилика...
Трудно беше да се разделя с базиликата, но ми предстоеше още една интересна среща - с късноантичния град Левке.
Той се намира на хълма Св. Спас, зад базиликата - 5 минутки.
Изкачването до него е само няколко метра.
42°10'49.0"N 23°59'42.3"E
Крепостните стени се виждат много ясно и подсказват за изключителния потенциал на обекта като археологическа и туристическа ценност и дестинация.
В лутането и изследването на останките с лекота бихте загубили представа за времето.
Освен хубаво оформените основи и помещения в района на Левке ще откриете и живописна кръгла щерна за вода (често виждан изкоп в земята, характерен за крепостните градове - обикновенно в квадратна или правоъгълна форма).
Много впечатляващо е, че нагледно можем да видим функцията на така познатите ни долиуми (делви за съхранение), няколко от които можем да видим заровени в земята.
В тях са се съхранявали жито и други продукти, но е изключително рядко да се открият в такава запазена цялост в който и да е археологически обект.
Иманярите не прощават, а и Левке носи своите белези от техните посещения.
Също много интересна беше и глинената тръба, част от канализацията предполагам, която можем да открием в един разрушен зид..
Дървета и фиданки се опитват да превземат руините, но въпреки това атмосферата е уникална и разходката по зидовете е завладяваща и перфектно допълнение към богатството от емоции, които събрах от срещата си с Беловската базилика.
Обиколих където и каквото можах из Левке. Сигурно другия път ще открия някой нов елемент, но засега планът бе преизпълнен. Открих и видях всичко, което исках.
Стръмното изкачване към забележителностите на хълма Св. Спас се превърна в разпускащо слизане обратно към Голямо Белово.
Времето беше слънчево, разходката хубава, а задоволството от посетените обекти - зареждащо.
Винаги е приятно, когато посетиш някоя дълго отлагана дестинация, и тя не се размине с очакванията ти, а напротив - изпълни ги със съдържание!
Защото тогава се чувстваш одухотворен, изпълнен с щастие и удовлетвореност.
И с желание.
Да откриваш, да изследваш, да опознаваш...
Да се върнеш пак някой ден при Беловската базилика и Левке...
В някоя слънчева "Разходка за ден .. или два!"
За маршрута:
3, 15 мин. ми отне цялата разходка
7,55 км общо
480м набрана височина
Подходящо за нормално подготвени физически хора, а е възможно да се проучи и опцията за подход или превоз откъм Белово, за хора в по - лошо физическо състояние, които искат да се докоснат до красотите на базиликата и древния град.
Няма коментари:
Публикуване на коментар