"Св. Георги" - с. Заберново

 

Параклис или манастирче (по странджански) "Св. Георги" до село Заберново, в Странджа е изключително любопитно място. Като цяло и самото село, около което е пълно с интересни манастирчета, вековни дървета, изключителни панорами и чиста природа.

Това, което ме отведе до него, беше информацията, че в неговия олтар е вграден езически символ, което само по себе си е нещо много странно.

Така и реших, че трябва да се посети лично, та отделих 1 час, преди да се насочим към събитието на вечерта - Нестинарския празник в село Българи.

До селото се стига, като продължите след село Българи, в посока Малко Търново и малко преди с. Граматиково ще се отбиете по пътя към Бургас. Пътят е приемлив и добър за каране. След село Визица ще видите и отбивката за близкото село Заберново. Кафяви табелки указващи посоката за различните параклиси ще ви отклонят на острия завой преди селото и ще навлезете, по черен път в дивата Странджа.  Кара се спокойно. Следейки джипиеса, първата спирка би могла да бъде вековния дъб благун, който е на близо 1000 г. и е най - старото дърво в планината.

42°05'37.4"N 27°33'58.5"E

Подминахме възможното посещение на още един - два параклиса, тъй като времето беше ограничено, а целта ми беше любопитния "Св. Георги".

Той се намира на няколкостотин метра от дъба, като препоръчвам колата да се остави на последното отклонение, указано с табелка, тъй като тревата е висока, а оставащите метри са някъде към 100. 

Манастирчето е от характерните за Странджа схлупени сгради, които приличат повече на къщички, отколкото на места за поклонение. Скрит в зеленина и заобиколен от дървета, над него хвърляше своята сянка огромен вековен дъб.

42°05'24.0"N 27°34'05.3"E

Манастирчето е отключено и свеждайки глава, поради нарочно снижения свод, влизаме вътре, където виждаме и това, за което сме дошли.

Параклиса е изграден през 1912г., когато Божана Янчева, след тежко боледуване, получава видение, за изграждане на параклис и мястото, където това да стане (доста църкви и свети места са определяни, чрез видения, в българския фолклор). Отивайки на указаното място, копаейки основите на сградата, те откриват оброчна плочка с тракийския конник (херос), който е почитано тракийско божество още от предримския период, както и няколко века след него, като подобни плочки и изобразявания се срещат върху доста артефакти. Култа към Тракийския конник, в християнизирането на нашите земи, прелива и намира своята приемственост, с времето, в конните светци - "Св. Георги", "Св. Димитър", "Св. Мина"..

Хората припознават в този тракийски конник Св. Георги, като наричат манастирчето на негово име и вграждат оброчната плочка в олтара, неразбирайки езическата ѝ символика.

  

Това създава и този прецедент, който ме доведе в този закътан край на България - да бъде почитан езически символ, макар и припознат като "Св. Георги", доста дълги години, като мисля, чак съвсем скоро са били поставени първите християнски икони на олтара. За самият олтар, също ми се стори, че са използвани оброчни камъни.

Като цяло ми направи изключително впечатление преплитането на езически и християнски практики в Странджа, което често се среща и в останалата част на страната.        

На всички места, които посетих в района, може би преобладават чисто езическите обичаи (лично мнение). 

Индипасха, нестинарските игри, особено изглеждащите параклиси - далеч от общоприетите ни представи за църква, които са изградени върху древни долмени, пещери, светилища.. Някак хората там, все още пазят древните вярвания, от хода на годините и "модността" на различните религии и тяхното опошляване понякога.

Това и прави от Странджа, своеобразен пазител на древността на нашия народ. 

Затова е и толкова магична, тайнствена, завладяваща, криеща тайни и неразказани истории...

Загадки, които ще карат изследователя във вас, да се връща пак и пак, в поредната странджанска "Разходка за ден ..или два!".