АНЕВСКО КАЛЕ

Доста пъти съм се возил или преминавал с влак и кола по Подбалканския път. Харесва ми панорамната гледка, която се открива от спускането към Клисура, та чак до хълмовете на Калофер.

Харесва ми, че за няма и час, в този участък преминаваш през ужасно много исторически места, градове, българска история.

Клисура с нейния "пазител" - паметника на Боримечката, зовящ клисурци към свободата.

Сопот - родното място на Вазов ... Карлово с неговият и "нашият" Левски...

Калофер - с музея и мемориалният комплекс в почит към делото на Ботев.

Та, возейки се по Подбалканската, зяпайки всичко наоколо в движение 😃 изведнъж зърнах странен силует на фона на Стара планина.

Спрях колата (естествено на аварийни светлини) и ползвайки зуума на апаратчето се оказа, че това са останки на крепост. Разрушена, но въпреки това изключително впечатляваща с мистичния и интригуващ начин по който изглежда.

В последствие потърсих данни за нея в интернет и се оказа, че това което съм видял, са останки на крепост от Второто българско царство. 

Аневско кале, Копсис, Аневско градище, щеше да бъде посетено някога. Това беше ясно!

Няколко години минаха от този момент, но по една или друга причина, все не оставаше време за него. До онзи ден.. 

Почивах заедно със Силвето и реших - сега или никога! 

Прогнозите за времето бяха добри, желанието го имаше, донякъде...достатъчна причина да се качим в колата и да завъртя ключа за запалване на двигателя. 

Поразрових се за малко данни относно прехода и въпреки противоречивите информации за трудността на маршрута, реших, че ще се справим. Денивелацията - на книга, ми се стори колкото изкачването от Драгалевския лифт до заслон "Бай Кръстьо" - разстояние, макар и стръмно, преодолявано неколкократно.

Тръгнахме сутринта, за да избегнем напичащото обедно слънце, както и неизбежното мрънкане, което щеше да последва 😉 Пътят е два часа от София, до полянката откъдето се тръгва пешеходната част от нашата разходка.

След с. Анево и точно преди навлизането в гр. Сопот има кафява табела указваща посоката. Кара се по тесен асфалтов път, преминаващ в черен, около 2км и след последните къщи, при едни хубави полянки се озовавате до табелка и останки от средновековна църква, може би част от охранителния комплекс на крепостта...?

Там се оставя колата и се продължава покрай останките, по ясно личаща си пътечка, означена със синя маркировка, под формата на стрелички 😃 Помага!

Пътеката се оказа поносима и изненадващо приятна. 

Има едно ударно изкачване в началото, но се изминава бързо и после нещата стават нормални. Все пак не е разходка в парка 😀

Стръмната част приключва при излизането на открито в района под крепостта. Оттам вече може да започне снимането на вълнуващата панорама, към планината и котловината, която ни заобикаля отвсякъде.

Аневското кале вече се показва в цялата си прелест и започва да ни зове към него. Макар и забавени от няколко снимки, краката ни вече сами вървяха към него..

Стигайки в подножието му, пътеката става пътечка, криволичеща в скалите над дерето.

Вдигайки поглед нагоре, виждаш, че над теб са надвиснали мрачните и плашещи естествени основи на крепостта.

Ако не беше слънцето можеше да се появи и нотка страх, която да помрачи за малко приключенския дух и вълнението, които ни бяха обзели.

Но нямаше място за страх. Беше впечатляващо. Изминахме последните метри, пресичайки и един нестабилен мост от дървени трупи, под зоркия поглед на една старопланинска коза, застанала като естествен пазител на природата тук, кацнала върху скала над стръмното дере.

Вече достигайки до останките се открива и още една кула, свързана с основната посредством стена, не по малко красива и ефектна.

Останките са въздействащи, запазени, живописни. Аневото кале е и сред най - запазените крепости в страната.

Задната сграда е изключителна, гледана отстрани, а голямото и качество е, че дава най - хубавата и атрактивна гледна точка към основната кула/цитадела/ и равнината, в далечината под нея.

Много хубаво място за снимки. Успокояващо. Стоящи, закриляни от Стара планина зад нас, непристъпните скали отпред, спокойствието и историята на мястото стават неусетно част от теб. Съзерцанието изпълващо момента е това, което ни караше да изкачим тези скали, да се докоснем до дивата и сурова красота на Аневското кале.

Насочихме се към основната част от останките. 

За да се изкачиш до тях, първо се преодолява каскада от стръмни стълби, напомнящи ми приключенското изкачване до Караджов камък. Поддаването на първата стълба отказа Силвето, поне единия от нас трябваше да види гледката отгоре 😃

Качвайки се, заставаш пред скали високи няколко метра. Странно надвиснали над теб. Как би могъл някой да завладее тази крепост? Отвсякъде дерета, отвсякъде скали. Красиво. Уникалната панорама, навсякъде около теб, подсилва всички впечатления и страхопочитание към мястото където се намираш. Стоейки там си мислиш, че Толкин или поне Питър Джаксън са попивали лично визия, идеи, впечатления от тези останки за Мордор и приключенията на Билбо Бегинс.

След като поостанахме още малко там, изключително впечатлени и доволни си тръгнахме от калето и го оставихме, поне за малко, на съхранение под зоркия поглед на дивата коза, властваща над скалите и непристъпните местности наоколо.

След тези преживявания слизането до колата беше лесно, за има - няма 40мин.

Изключително доволни от разходката и приятния маршрут си казахме "Довиждане", засега с Аневското кале и поехме по своя път. 

За малко .. 

От тази приятна, ненатоварваща и изпълнена със сюреалистични гледки, импресивни усещания и позитивни емоции...

"Разходка за ден...или два"!

Разстояние : 145 км от София

Маршрут: към 1.30ч изкачване и 40 мин слизане, подходящ за всякакви възрасти. 

Трудния  участък се взима за около 20 мин, после е сравнително равно.

(Данните относно маркировката и състоянието на маршрута са към 30.03.19г.)