Панорамна площадка "Софраджик" и Бистришкия водопад

 

Бистришкия водопад, над с. Бистрица, Дупнишко отдавна витаеше в пространството, като възможност за разходка, близо до София. По една или друга причина, посещението му оставаше само "на хартия", докато тези дни просто тръгнахме натам. Сега или никога 😀

Макар и прогнозата за времето да беше "спорна" - разбирай възможност за превалявания, а това в планината не е за подценяване, все пак реших да се доверя на туристическия си инстинкт, че слънцето ще "благослови" това пътешествие. 

Пътят от София до село Бистрица, Дупнишко (не Софийско), е към 75 км, които се изминават за около час.

42°14'27.3"N 23°10'08.2"E

Началото на пътеката е отбелязано в Гугъл карти, а на мястото има обособен паркинг, което е изключително удобно и далновидно решение на съответната институция, предвид наплива на "досадни" туристи към атракциите в района.

На паркинга има и чешма, която да напълни шишетата Ви за прехода, пък ако пропуснете - на местата за почивка, по трасето до водопада има поне две чешмички. Така че, жадни няма да останете.

Пътят до водопада е към 2 часа - зависи от ходенето и почивките. Изключително приятен и равен маршрут, игнорирайки първоначалното изкачване (30 - 40 мин.), което приключва при панорамната площадка - натам пътят е широк, черен, удобен за ходене от всякаква възраст туристи.

След като тръгнете от паркинга, идва и първия и единствен по - спорен момент от разходката. Раздвояващ се път, като на всеки от двата подхода има жълта указателна табелка за водопада. 

Каква е разликата? 

Десния (по, който се и качихме), ще Ви вкара в малко притеснителни кози пътечки и неприятни сипеи в един кратък момент, но в сухо време, с малко внимание, няма проблем. Неприятния участък се минава бързо, а и пътеката става все по - ясна с всяка крачка. Тя ще Ви отведе до новоизградената панорамна площадка "Софраджик". Честно казано ми беше по интересния маршрут за изкачването, но по - трудно подвижните туристи, може би ще срещнат трудности.

Левият разклон е и класическия маршрут, който е малко по - дълъг като разстояние, но там си се движите по черния път, като не забравяте да "хвърляте" и по едно око за джипове, мотори, колела и други подобни, които могат да Ви бутнат 😀 В началото му пак има едно изкачване, но не е нищо фатално и както и другия маршрут, след около 30 - 40 минутки, ще Ви отведе до първата спирка и атракция в днешния ден, отделен за Природата.

42°14'09.6"N 23°10'22.9"E

Панорамната площадка "Софраджик" е най - новата атракция от този тип, не само в района, но и в страната. Изградена е преди няколко дни (в края на Юни 2021г., даже още течаха довършителни работи), с финансиране от община Дупница, което лично според мен е нещо много похвално и един пример за търсене и привличане на туристи.

Структурата на изграждане е подобна на "Орлово око", Ягодина, като е имало идея част от площадката да е с прозрачен под, но липсата на гаранции от производителите относно сигурността са осуетили тази идея. Подобни панорамни площадки са доказано, много атрактивни за туристите.

"Орлово око", "Sky bridge" - парк "Света гора", Велико Търново (и другите панорамни площадки в града), "Върхът" - с. Могилица, "Вълчи камък" - с. Гьоврен и т.н. 

Изграждането на подобен тип атракции са и много полезни, защото в определени туристически дестинации, позволяват по общото и пълно възприятие на дадения обект или панорама.

Няколко снимки, естествено и стъпване на площадката; досаждане на работниците, глътка вода и обзорен поглед в безкрая, на чийто хоризонт се виждаха Осогово, Витоша, Конявската планина, Верила, ТЕЦ-а на Бобов дол... Прекрасна панорама, която ще вълнува туристическите мисли... Довечера, защото сега ни зовеше и Бистришкия водопад...

Този час и малко ходене, който предстоеше, се изминава по споменатия широк, черен път. Приятно раздвижване, което ще Ви срещне с прекрасните панорамни склонове на Рила; ще редува слънчеви открити участъци, с влизане в сенчести тунели от надвисналите клони на дърветата; ще спирате за снимка на естествените отбивки, ще спирате и за почивка на изградените такива по маршрута.

Погледа Ви ще се спре на някоя билка, ще открие и скритата манатарка, някъде там в сенките.

Гърдите Ви ще се изпълнят с чистия планински въздух, а слухът ще се вълнува заедно с буйните води на река Бистрица, някъде долу в дерето. Ще следите на кой етап от маршрута сте, на поставените информационни табели, при местата за почивка.

Крачка след крачка, минутите летяха безвъзвратно, макар и времето сред Природата да няма значение, а далечния шум от реката, вече започва да става по - силен. Тътенът от бушуващата водна мощ, неусетно вдига адреналина ни, и завладява цялото ни съзнание. Погледа ни вече е устремен само напред - там, където трябва да се появи Бистришкия водопад. Последни крачки, последно непохватно спъване в каменистия път, и излизането от поредния завой изправи пред нас красив дървен мост, който преминаваше над буйната река. А над моста беше водопада...

42°12'30.8"N 23°10'37.9"E

Див, красив, надиплен.. 

Въздух изпълнен с водните пръски, рожби на борбата между мощта на водата и силата на рилските скали. Зелените, пасторални борове, допълват колорита на прекрасния водопад. 

35м полегат пад, на две нива, е освежаваща гледка в топлия юнски ден. Срамежлива пътечка сред дърветата ни дава, безопасната възможност да се качим в горната част на водопада, за да усетим цялата му мощ и натурална красота.

Гледката към мостчето, ниско под нас, както и извисяващите се върхари, те карат да застинеш за миг...

Преди лекото залитане по скалите, бързо да те върне в реалния свят 😀

А той не е страшен, а красив.. Пада на реката, в горната част на водопада е мощен, увличащ, магнетичен..

Красива е Рила, красива е и Природата Ни... Възможността да си толкова близо до нея е безценен дар, който трябва да ценим. Да пазим чисто, да си носим отпадъците вкъщи, да не нарушаваме целостта на естествената ѝ хубост...

Макар и да не ми се искаше, дойде време да се върна обратно при мостчето. Естествено, че пак се мушнах в храстите, в търсене на различен поглед към водопада. И намерих такъв. 

Една рилска "невяста" - бяла, красива, невинна... Благосклонно търпяща интереса на любознателния турист.. Обаятелна е тази симбиоза между човек и Природа, когато е подчинена на взаимно уважение... 

Постояхме, погледахме, почувствахме..              И тръгнахме обратно. А пътят след водопада продължаваше към резерват "Софраджик", "Морените" и хижа "Иван Вазов". Но не сега.

За днес беше достатъчно. Двата часа на връщане бяха неусетни. 

Мислите, как времето беше с нас, как успяхме да видим една от бъдещите топ атракции близо до София - още преди да е напълно готова, пълноводния водопад и свежата рилска гора правеха крачките ни някак по - леки. С малко завист гледахме на туристите, които тепърва отиваха нагоре към водопада или може още по - високо - към върховете..

Но няма място за тъга. Ние взехме своето от този ден. Видяхме всичко, което искахме, заредихме се с енергия от непреходната красота на планината. 

В тази малко спонтанна, но много красива и приятна "Разходка за ден.. или два!"