Разходки за ден ... или два!
Идеи за туризъм и впечатления от посетени, красиви и интересни места; дело на природата и историята - описани с няколко думи. В "Разходки за ден .. или два"
сряда, 6 март 2024 г.
Скумсале
неделя, 10 септември 2023 г.
Тектонски гребен - с. Реселец
Известно време отлагах посещението на „Тектонски гребен – с. Реселец“, защото не ми изглеждаше интересно и вълнуващо. Някакви огромни камъни – скука… Но тъй като, в „пъзела“ на Природен парк „Карлуковски карст“ имаше едно набиващо се на очи празно парче, нямаше как този дефицит да бъде пренебрегван дълго време.
В един хубав за разходки ден, Опела с невисока скорост лавираше сред няколкото дупки по пътя Червен бряг – с. Реселец. Ориентацията е лесна – все напред. Бетонен мост ще Ви преведе над река Ескус, всъщност от няколко века позната като „Искър“, за да навлезете в спокойното село Реселец. Шосето преминава през цялата му дължина. Има няколко магазинчета и църква, около която личаха ремонтни дейности. Ще подминете и отбивката за село Кунино и близкото до него Камено поле, герой на друг мой разказ за "Каньона на река Ръчене" https://razhodkizadenilidva.blogspot.com/2019/04/blog-post.html. Над която между другото, ще пресечете малко мостче, и веднага след него трябва да завиете наляво, следвайки поставената табела „ЕКОПЪТЕКА“. Разбира се, силно препоръчвам, преди този завой, да продължите първо към километър направо и да отделите малко време за да посетите Реселешкия водопад, който е много достъпен. Има леко спускане, докато се озовете над него, а за да слезете под пада му, следвате оформената пътека пред Вас. Красив карстов водопад, който явно е течащ през цялата година, тъй като и през Август имаше така нужните струи вода, които да зарадват окото Ви.
Реселешки водопад паркиране: 43°14'50.4"N 24°01'23.5"E
След като сте се насладили на магията на водопада е време да поемете покрай множеството обособени езерца на река Ръчене, към началната точка на обиколката из Тектонския гребен. Ще минете и покрай живописна воденица, чийто каменни тикли ще пренесат мислите за кратко в „Етъра“. Мястото за паркиране е лесно за откриване – има голямо езерце, течаща чешма, беседка и неработещи заведения. Там е удобно да оставите за някой час колата си, докато скитате из дебрите на непознатото.
Екопътека паркинг: 43°14'14.3"N 24°00'46.1"E
Преди да поемете по пътеката, може би е редно да знаете, какво имате възможност да видите, което би Ви помогнало да планирате времето и желанията си, с които да се съобразявате по време на престоя Ви там. Важните неща, които „трябва“ според мен да се видят са:
• огромния процеп в скалите и Реселешкия „Караджов камък“, както и гледката отвисоко на Тектонския гребен, към която ще Ви отведе пътеката след него – 20 - 25 мин;
• пътеката в подножието на огромните скали, която ще Ви преведе през целия разлом и преминаването през по – малък процеп в скалите, с борбено дърво с средата му, както и отбивката до панорамния изглед, подкачвайки се леко вляво след като излезете от него – 25 – 30 мин.;
• останките от крепостта на „Калето“ – 40 -60 мин;
След това „лирично отклонение“, „отваряме очи“ и виждаме, че сме слезли от колата и ръцете нетърпеливо търсят студената струя на чешмата. Имайте едно на ум, че тя е на талази понякога, за да не бъдете освежаващо намокрени от някой неин тласък 😊 Идеална е да си напълните вода за пътешествието, назад във времето…
А то започва по малка пътечка вдясно, след информационните табели за природната забележителност. Асфалтовия път, който продължава напред не Ви интересува засега – по него ще се върнете. Той води до разрушената хижа и началото на подхода към „Калето“.
Начало на маршрута: 43°14'14.4"N 24°00'48.4"E
Дървени стъпала ще Ви съпроводят отначало, а с всяка следваща крачка, сякаш ще се връщате с по милион години в миналото. Пътеката е хубава, листата по дръвчетата шумолят напевно, мушиците жужат, все още ненатрапващо. Неусетно минават тези 200 м до разклона за двата маршрута – червения до Реселешкия „Караджов камък“ и първата панорама, и оранжевият водещ в подножието на скалите, към далечния край на разлома.
Червеното звучи примамливо и затова решително поемаме покрай огромната стена пред нас с много вълнуваща структура.
До тук разходката е отнела само 20 минути, но сякаш са минали години. Катарзиса, който изживявате с разликата между двата свята – преди и вътре в пукнатината е нереален.
След необходимото време за осмисляне и преживяване на красотата изрисувана пред захласнатите очи, бихте могли да се върнете обратно – под камъка и да поемете по пътеката водеща в основата на огромните камъни.
Или пък, ако сте приключенци и жадни за още малко адреналин, да слезете между скалните ниши в другата посока, където да откриете още нещо интересно – някоя любопитна каменна зала, или още едно парче от „легото“ на изследователската Ви разходка. Ако изберете този „изход“, все пак, отново ще излезете на долната пътека и там да се впуснете отново в нейните извивки.
Ако сте решили, да не се качвате до описаната досега гледка и да поемете директно по пътеката водеща в ниското - между скалите, поемате вляво при достигнатия разклон, където надясно хващате за големия процеп.
Пътеката в тази посока е равна, като настилката и е отново от малки, обрушени от скалите камъни. Ходенето по тях ми напомни за турското име на връх Полежан – „Мангър тепе“, демек „монета“, т.е. като ходиш по дребните камъни и те дрънкат, като монети. И тук, твърде бързо ще се „откъснете“ от външния свят. Само за метри, шумът на злободневието ще остане зад Вас, а провирането между протягащите се към вас рехави клони, ще възроди загубения в детството дух за приключения. Бялата каменна настилка, по която стъпват краката, се вие като змия наляво и надясно, нагоре и надолу, следвайки извивките на ландшафта. Скалите, като непристъпни крепости издигат своите стени до небесата, а следите от разцепването им на скални късове, ще изкарат не една въздишка от изпълнените с удивление гърди.
Пътеката ще Ви преведе в близост до необхватните скални блокове, та дори и под някои от тях. Ще се почувствате нищожни и безпомощни, като прашинка, понесена от буен вятър, към безкрайното небе. Смирени от величието на Тектонския гребен, ще крачите, изследвайки всички разклонения на маршрут, естествено, без да се отклонявате драматично от главната посока. А тя е само напред и от време на време по десните разклони.
След като получите нужната доза удовлетворение от момента, продължавате да следвате пътеката, като в един момент тя се разширява. Следите за отклонение вляво, което ще направи обратен завой, за да поеме след това успоредно на Тектонския гребен. Ще ходите известно време по горска пътека. В един момент ще видите отвисоко и воденицата, покрай която сте минали на отиване към началната точка.
Когато слизате отново към студения бетон и тръгнете по асфалта, обратно към паркинга, във Вас ще бушува буря от чувства.
Емоциите, които сте изпитали, когато сте видели невидяното, ще водят борба с въпросите, които поражда, сравнителната непопулярност на този невероятен къс от България.
Ще се чудите и как естествената и дива красота, която Ви съпътства по време на разходката из скалните късове, и строителните останки на съвремието ни, съжителстват едни до други, сякаш без да подозират за своето съществуване.
Но, вълнението и моментите на безвремие, които сте преживяли днес, ще бушуват в мислите, поне няколко дни. Огромните скали ще бдят над красивите Ви спомени, а разглеждайки снимките от пътешествието, ще установите, че пъзелът, от който Ви липсваше едно парче, в началото на похода, вече е цял!
Спокойствието, тишината и закрилата на мезозойските скали ще се връщат понякога при Вас – в мислите Ви.
И тогава, с развълнуван, като ураганен океан пулс, пак ще натиснете педала на газта и с леко завъртане на волана на автомобила, ще поемете в посока Реселец.
За да нарисувате, с нови щрихи, картината на праисторическото си приключение, изживяно сред Тектонския гребен..
В някоя нова и приключенска „Разходка за ден .. или два!“.